3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 219 гр.София, 20.06.2022 г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2206 описа за 2022год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение от 04.05.2022г. по гр.д.№297/2022г. на АС София, с което е оставена без разглеждане частна жалба на И. Г. срещу отказ на Председателя на ГС София да бъде върната гаранция по ч.гр.д.№3225/2019г. Частният жалбоподател И. Г. , чрез процесуалния си представител адв. С. С., поддържа, че обжалваното определение е неправилно, моли да бъде отменено и делото да бъде върнато на АС София за произнасяне по същество по жалбата му. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок и е подадена от процесуално легитимирана страна. С определение от 08.03.2019г. по гр.д.№3225/2019г. ГС София по молба на И. Г. е допуснал обезпечение на бъдещ иск и е постановил да се внесе61600 лева гаранция, като на 22.03.2019г. е била издаде и обезпечителна заповед. С молба от 08.04.2019г. И. Г., чрез процесуалния си представител, е представил доказателства за предявяване на иска, по който е допуснато обезпечение. С молба от 28.04.2021г. И. Г., чрез процесуалния си представител, е поискал на основание чл.402,ал.2 ГПК съдът да отмени допуснатото обезпечение и да постанови връщане на гаранцията. Такова искане е направено отново и с молба от 08.07.2021г. С определение от 09.07.2021г. по гр.д.№3225/2019г. ГС София е отменил на основание чл.402,ал.1 ГПК допуснатото обезпечение и е освободил при условията на чл.403, ал.2 ГПК паричната гаранция. С молба от 08.12.2021г. И. Г., чрез процесуалния си представител, е поискал да се отмени отказа на Председателят на ГС София / обективиран в Писмо № ГС-803-ГС-902/15.12.2021г./ да разпореди освободената с влязло в сила определение гаранция да му бъде върната. След като делото не е било изпратено до АС София с частна жалба от 23.12.2021г. И. Г., чрез процесуалния си представител, е поискал да се признае за нищожен отказа на Председателя на ГС София, или евентуално да се обезсили същият, като се укаже на административният ръководител да изпълни определението от 09.07.2021г. по гр.д.№3225/2019г. на ГС София. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба. Съдът е приел, че съгласно чл.86, ал.1, т.1 ЗСВ председателят на съда осъществява общо ръководство-организационно и административно. Прието е, че в това си качество той е разпоредител с бюджетни средства по смисъла на чл.11,ал.1, вр. ал.7 от Закона за публичните финанси и на основание чл.9 от същия има право да разходва средствата по специалните сметки ,каквито са и тези за внесените гаранции. Прието е, че отказът да бъде върната гаранцията е постановен в изпълнение на тези правомощия, поради което няма характер на съдебен акт, който може да се обжалва по реда на ГПК. По тези съображения е приел, че частната жалба е недопустима. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно. Частният жалбоподател е атакувал пред АС София волеизявление на Председателя на ГС София, обективирано в писмо № ГС-803-ГС-902/15.12.2021г., с което по същество е отменен съдебен акт- определението от 09.07.2021г. по гр.д.№3225/2019г. на ГС София за връщане на гаранция, като е отказано възстановяване на същата поради непоискването й в едногодишния срок по чл. 82 ГПК и задължението на съда да я внесе в приход на държавния бюджет. По същество Председателят на ГС София е постановил съдебен акт по смисъла на чл. 403, ал. 2 ГПК. В жалбата до АС София И. Г. е обжалвал именно този съдебен акт, постановен в конкретното обезпечително производство, навеждайки доводи за неговата нищожност поради постановяването му от некомпетентен орган и евентуално неговата недопустимост /в този смисъл е и даденото разрешение в мотивите на определение от 23.06.2021г. по гр.д.№1909/2021г., ІІІ г.о. на ВКС/. Ето защо с обжалваното определение неправилно е прието, че частната жалба е недопустима, тъй като няма за предмет съдебен акт, поради което същото следва да се отмени. Изискуемостта на вземането за връщане на гаранцията по чл. 82 ГПК настъпва от влизане в сила на определението за освобождаване на гаранцията. От датата на влизане в сила на съдебния акт, с който приключва съответното съдебно производство, започва да тече и едногодишният срок по чл. 82 ГПК, в който носителят на правото на възстановяване следва да депозира в съда молба за връщането им. С влизането в сила на тези актове отпада интересът и необходимостта от допуснатите обезпечителни мерки, а от тук възниква вземането на лицето, в чиято полза същите са били допуснати да получи обратно внесените като гаранции суми. От този момент предварително внесените разноски се явяват платени на отпаднало основание и принципно подлежат на възстановяване - аргумент от чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД /в този смисъл т.3 от ТД6/2015г. ОСГТК на ВКС/. При надлежно сезиране с молба, компетентният съд се произнася с определение или разпореждане, с което уважава или оставя без уважение същата. Въззивният съд следва да провери дали Председателят на ГС София е бил компетентен да се произнесе по искането по чл.82 ГПК като разгледа частната жалба по същество, а не да я оставя без разглеждане като недопустима. Делото следва да се върне на АС София за произнасяне по същество по частна жалба на И. Г. с вх.№35197/23.12.2021г.на ГС София. Предвид изложените съображения съдът: О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение от 04.05.2022г. по гр.д.№297/2022г. на АС София. ВРЪЩА делото на АС София за произнасяне по същество по частната жалба вх.№35197/23.12.2021г.на ГС София, от И. Г. срещу отказ на Председателя на ГС София да бъде върната гаранция по ч.гр.д.№3225/2019г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: