Ключови фрази
изменение на решението в частта относно разноските * преклузивен срок * прекомерност на адвокатско възнаграждение


Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 372

София, 16.05. 2012 година





Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр.дело N 223 /2012 г.:

Производство по чл.274,ал.3т.1 ГПК.

Образувано е по частни касационни жалби на З. Б. С. чрез адв. П. С. и на И. по ел. и ен. с. при Б. чрез адв. Г. С. с вх. № от 28.07.2011 г. срещу решението от 30.06.2011 г. по възз. гр.д. № 7527 /2010 г. на СГС, ІІ „д” възз. с-в., в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по частна жалба на ищеца Р. Г. С. срещу определение от 24.02.2011 г. по (първоинстанционното) гр.д. № 57426 /2009 г. на СРС, 52 с-в., с което е оставена без уважение негова молба по чл.248 вр. чл.78,ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на присъдените в полза на ответниците съдебни разноски.

Оригиналът на частната жалба и приложенията към нея се намират в приложеното към настоящото ч.гр.д. № 94 /2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.

Частните жалбоподатели твърдят, че в обжалваната част решението е неправилно, т.к. искането за намаляване на разноските е направено несвоевременно - след постановяване на първоинстанционното решение и е преклудирано, разноските са договорени, платени и своевременно претендирани, а правилото на пар.2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не противоречи на акт от по-висока степен, поради което разноските не следва да се намаляват под трикратния им минимален размер.

Частните жалбоподатели са представили изложение по чл.280,ал.1 ГПК в което извеждат процесуалниоправните въпроси – дали приключването на съдебното заседание е крайният момент, в който може да бъде направено искането по чл.78,ал.5 ГПК, и дали при искане по чл.78,ал.5 ГПК съдът може да присъди по-малък размер от трикратния минимален, определен с правилото на пар.2 от ДР на НМРАВ.

Ответникът по частните жалби Р. Г. С. оспорва частните жалби .

Правните въпроси са обуславящи.

Първият от тях е разрешен от въззивния съд в противоречие с представеното определение № 263 / 02.05.2011 по ч.гр.д. № 188 /2011 г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че искането по чл.78,ал.5 ГПК не е направено своевременно – до приключване на устните състезания по делото, а вторият от тях е разрешен от въззивния съд в противоречие с представеното определение № 21 / 11.02.2011 по т.д. № 608 /2010 г. на ВКС, І т.о., с което е приложено правилото на пар.2 ДР на Наредба № 1 /2004 г. за М..

Противоречието е основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос настоящият състав намира, че искането по чл.78,ал.5 ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото. Когато след постановяване на решение по делото страна по делото поиска от съда да допълни или измени решението си в частта за разноските на основание чл.248,ал.1 ГПК, като и присъди разноски, насрещната страна може да направи искането по чл.78,ал.5 ГПК в срока за отговор по чл.248,ал.2 ГПК и то ще бъде своевременно – преди произнасянето на съда по разноските. Когато обаче искането по чл.78,ал.5 ГПК се прави за пръв път по реда на чл.248,ал.1 ГПК, то е несвоевременно.

По втория въпрос настоящият състав намира, че при прилагането на правилото на чл.78,ал.5 ГПК не следва да прилага правилото на пар.2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото то е издадено извън законовата делегация по чл.36 ЗА, която регламентира правото на Висшия адвокатски съвет да определи с наредба само минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не да определя възнагражденията в хипотезите на чл.78,ал.5 ГПК, за което ЗА не е делегирал права на Висшия адвокатски съвет; поради това при прилагането на правилото на чл.78,ал.5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на възнагражденията до трикратния размер на посочения в НМРАВ, а може да намалява възнагражденията и под него до определения в наредбата минимален размер.

По основателността на частните жалби:

Ищецът е поискал от съда да осъди ответниците солидарно да му заплатят обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в общ размер 23,000 лева на основание чл.226 КТ.

Ответниците по гр.д. № 57426 / 2009 г. са подали отговори на исковата молба (л.22 и сл. и л.27 и сл.), чрез процесуалните им представители, с които са оспорили основателността на исковете и са поискали ищецът да бъде осъден да им заплати направените от тях разноски и са представили адвокатски пълномощни и договори за процесуално представителство (л.26 и л.30), в които са отразени уговорени и заплатени адвокатски възнаграждения в размер на 910 лева и 2,730 лева. Представили са и списъци за разноските в посочените размери.

До приключване на съдебното дирене ищецът не е направил искане по чл.78,ал.5 ГПК. С решението си по делото от 27.04.2010 г. (л.46 и сл.) съдът е осъдил ищеца да заплати на ответниците направените от тях разноски в поисканите размери.

.Ищецът е направил искане по чл.78,ал.5 ГПК на 03.06.2010 г. (л.54) и първоинстанционният съд с определението си от 24.02.2011 г. го е оставил без уважение като неоснователно, като е намерил,че съгласно чл.7,ал.2,т.4 НМРАВ при цена на иска 23,300 лева минималните размери на възнагражденията са 916 лева, съответно трикратният им размер съгласно пор.2 от ДР НМРАВ е по-висок от претендирания и присъден.

По частна жалба на Р. Г. С. срещу това определение, въззивният съд е постанови обжалваното пред настоящата инстанция определение.

С оглед дадения отговор на изведения правен въпрос настоящият състав на съда приема, че искането на Р. Г. С. по чл.78,ал.5 ГПК, направено за пръв път след постановяване на първоинстанционното съдебно решение, с което съдът се е произнесъл по исканията на ответниците за разноски, е несвоевременно, поради което уважаването му от въззивния съд е незаконосъобразно, а частните жалби са основателни.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането на Р. Г. С. по чл.78,ал.5 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, да бъде отхвърлено.

Воден от изложеното настоящият състав


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 30.06.2011 г. по възз. гр.д. № 7527 /2010 г. на СГС, ІІ „д” възз. с-в., в частта му с характер на определение, с която въззивният съд се е произнесъл по частна жалба на ищеца Р. Г. С. срещу определение от 24.02.2011 г. по гр.д. № 57426 /2009 г. на СРС, 52 с-в. по чл.248 ГПК.

ОТМЕНЯ решението от 30.06.2011 г. по възз. гр.д. № 7527 /2010 г. на СГС, ІІ „д” възз. с-в. в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по частна жалба на ищеца Р. Г. С. срещу определение от 24.02.2011 г. по (първоинстанционното) гр.д. № 57426 /2009 г. на СРС, 52 с-в., като е уважил искане на Р. Г. С. чл.78,ал.5 ГПК и вместо това постановява:

Отхвърля искането на Р. Г. С. по чл.248 чл.78,ал.5 ГПК за изменение на първоинстанционното решение от 27.04.2010 г. по гр.д. № 57426 /2009 г. на СРС, 52 с-в. в частта за разноските, с която съдът е осъдил ищеца Р. Г. С. да заплати на ответниците З. Б. С. и И. по ел. и ен. с. при Б. разноски за адвокатски възнаграждения..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2