Р Е Ш Е Н И Е № 89 София, 15.11.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 1699/2017г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на С. М. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решениe № VI-8 от 17.02.2017 г. по в.гр.д. № 1948/2016 на Окръжен съд- Бургас, с което е потвърдено решение № 1565 от 17.10.2016 г. по гр.д. № 2822/2016 г. на Районен съд -Бургас. С последното е отхвърлен предявеният от молителя иск по чл.40 ЗУЕС за отмяна на всички решения на общото събрание на Етажната собственост на сграда, находяща се в [населено място], [улица], взети и обективирани в протокол от 21.04.2016 г., поправен с протокол от 28,04.2016 г. Молителят поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че със заповед № 24 от 18.01.2017 г., издадена от зам.кмета по СИРР на [община], е постановено спиране на образуваното въз основа на констативен акт № П-22 от 14.12.2016г. на [община] административно производство по въвеждане на сградата в експлоатация. Поддържа се, че постановеното със заповедта спиране е ново обстоятелство, настъпило след приключване на делото, което не е било известно на съда при формиране изводите относно законосъобразността на взетото решение от общото събрание на етажната собственост за въвеждане на сградата в експлоатация. Ответникът по молбата етажна собственост на сграда на [улица], [населено място], не взема становище. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното решение са приети за неоснователни възраженията на ищеца М. срещу взетите от ОС на ЕС решения по протокол от 21.04.2016г., поправен с протокол от 28.04.2016г., а именно че сградата не е въведена в експлоатация по предвидения в закона ред и е открита процедура по чл.178,ал.1 ЗУТ, както и възраженията относно формиране сбора от процентите на притежаваните от отделните етажни собственици идеални части от общите на сградата. За недоказани са приети и твърденията за нарушения по чл.16,ал.4 ЗУЕС, чл.17,ал.2,т7 ЗУЕС и за приетата от ОС необходимост от извършване на ремонтни работи във връзка с довършване на сградата и нормалното и функциониране. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Към молбата не са представени писмени доказателства, които да са нови по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, поради което посоченото основание за отмяна не е налице. Молителят сочи наличие на нови доказателства, които са от съществено значение за правилното решаване на правния спор. Твърди, че те установяват обстоятелства, които са съществували към момента на устните състезания пред решаващия съд, но не е могъл да ги установи с наличните доказателствени средства. Представил е заповед №124/18.01.2017г.на Зам.кмета на [община] и констативен акт №П-22/14.12.2016г. на Дирекция „Център за административни услуги „П.”. С последния е констатирано, че извършеното строителство е в съществени отклонения от одобрените проекти като е налице нарушение на чл.154 ал.2,т.6 ЗУТ, поради което е посочено,че административният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.224а,ал.1 ЗУТ за спиране на строителството и забрана за достъп до част от строежа – жилищна сграда на [улица]. Със заповед №124 пък е спряно административното производство по реда на чл.224а,ал.1 ЗУТ, открито с констативен акт № П-22/2016г. до приключване на административно дело № №2102/2016г. на Административен съд – Бургас. Посочените доказателства не са нови по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и нямат значение за спора, разрешен с атакуваното решение. Това е така, защото се касае за неизпълнена доказателствена тежест в процеса относно въведената от ищеца теза, че процесната сграда – ЕС, не е въведена в експлоатация. Доказателствата са съществували още по време на разглеждането на делото пред инстанциите по същество, тъй като устните състезания пред въззивния съд са приключили на 23.01.2017г. Видно от посоченото в заповед №124/18.01.2017г., Констативният акт му е връчен на 04.01.2017г. и му е бил известен. Образувано е административно дело №2102/2016г., в което този административен акт е оспорен относно верността на отразените в него факти и обстоятелства, поради което и административното производство по реда на чл.224а, ал.1 ЗУТ е спряно с приложената заповед. Посочените доказателства не установяват новооткрити обстоятелства, релевантни за делото, а няма и никакви данни по делото молителят да не е могъл се снабди с тях при проявена от него грижа за защита на интересите си в процеса и да ги представи. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени твърдения и възражения по време на инстанционното му разглеждане. Освен това тези доказателства не могат да рефлектират върху решаващите изводи на съда за недоказаност възраженията на настоящия молител, че етажната собственост възниква след въвеждане сградата в експлоатация, макар да е изпълнена до степен „груб строеж”,както и че са незаконосъобразни решенията на ОС на ЕС, взети по реда на ЗУЕС за избор на председател на ЕС, за извършване на необходими ремонтни дейности, свързани с управлението на общите части и др. Всички останали доводи на молителя са за неправилност на влязлото в сила съдебно решение и могат да се направят само по реда на инстанционния контрол, който вече е изчерпан. Те се отнасят до приетото по съществото на спора от решаващия съд и не могат да бъдат предмет на проверка в настоящото производство. Те са неотносими в производството по отмяна по чл.303 ГПК. То е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице сочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. М. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решениe № VI-8 от 17.02.2017 г. по в.гр.д. № 1948/2016 на Окръжен съд- Бургас, с което е потвърдено решение № 1565 от 17.10.2016 г. по гр.д. № 2822/2016 г. на Районен съд -Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: