7 Р Е Ш Е Н И Е № 193 СОФИЯ, 31.10.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 876/2012 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 234 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 768/2011 г. на Добричкия окръжен съд по подадената против него касационна жалба от И. Д. А.. С въззивното решение е отменено решение № 45 от 30.03.2007 г. по гр.д. № 128/05 г. на Районен съд - Балчик и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от И. Д. А. против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът като наследник на Н. И. Ш. е собственик на недвижим имот с площ 1 375 кв.м., заснет като част от имоти с идентификатори 02508.7.187 и 02508.7.186 по кадастралната карта на [населено място], заключен между зелените линии и защрихован със зелен цвят на комбинираната скица към заключението на вещото лице от 15.05.2012 г. Касаторът счита, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че процесният имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., тъй като мероприятието, за което е бил отчужден, е било изпълнено. Поддържа, че възстановеният имот не е част от терена, отреден за нуждите на ответника, нито представлява прилежаща площ към сградата – профилакториум, собственост на ответното дружество. Ответникът по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] не е взел становище по касационната жалба. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, конституирани като трети лица - помагачи на ответника, също не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № 1576 от 17.12.1980 г. на председателя на ИК на ОНС- Т./ Д./ за изграждане на профикториум на завод ”М.” са били отчуждени имоти пл.№ 31 и 32 в кв. 1 по плана на [населено място]. Към този момент имот пл.№ 32 е бил съсобствен между Н. И. Ш., П. Д. П., Н. П. Д. и Р. П. Д., като наследодателят на ищеца - Н. Ш., е бил собственик на 1 352 кв.м, за които му е определено парично обезщетение. С решение № 7 от 28.04.1993 г. на кмета на [община] по искане на А. И. А., която е наследник на Н. Ш., е отменено отчуждаването и е възстановена собствеността върху 1 375 кв.м., представляващи част от имот пл.№ 32, като е посочено, че се възстановява частта западно от оградата, а останалата част е застроена с почивна станция на “М. А.”. От заключенията на изслушаните по делото съдебно - технически експертизи се установява, че по ЗРП за м.”П.”- [населено място], одобрен през 1976 г., при действието на който е извършено отчуждаването, имот пл.№ 32 попада в зона за обществено строителство. В имота са предвидени за изграждане сграда -профилакториум на МЗ ”М.” и улица с характер на вътрешноквартална, чрез която да се осъществява достъп до предвидената с плана почивна база на Д. в северна посока. Границата на възстановената на наследниците на Н. И. Ш. част от б. имот пл.№ 32 е материализирана от запад с масивна ограда, която е част от оградата на терена на МЗ ”М.”. На изток границата е подпорна стена. Северната и южната граници на място не са обозначени. Върху тази част е изграден участък от проектираната вътрешноквартална улица, който е с дължина около 25 м и ширина 8 м, покрит е с асфалтова настилка, обозначен на скицата на вещото лице с точки. Въз основа на тези констатации на вещото лице въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките на чл.1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. за възстановяване на имот пл.№ 32, тъй като същият е бил отчужден за благоустройствено мероприятие, което е изцяло изпълнено. През 1988 г. е била построена сградата профилакториума, към която има прилежащи площи съобразно броя на почиващите в него лица. Изградена е и вътрешнокварталната улица като част от целия комплекс почивни станции на заводи и предприятия. Оттук е заключил, че заповедта на кмета по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването на процесните 1 375 кв.м не е произвела реституционно действие и не легитимира ищеца като собственик на спорната част. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода си, че ищецът не е собственик на имота съдът е посочил и това, че дори да се приеме, че са били налице изискванията на чл. 1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. за възстановяване на част от отчуждения имот и заповедта е породила присъщото си вещноправно действие, то съгласно § 6, ал.1 ЗППДОбП/ отм./ ищецът е следвало да заяви своето вещно право пред органа по чл. 3 най- късно в двумесечен срок от обнародване на решението за приватизация на предприятието, в което е включен имотът, и след като не е сторил това, правото му на собственост се е трансформирало в право на парично обезщетение. Касационното обжалване е допуснато поради констатирана противоречива практика по въпроса за предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, З. и др. В решение № 589 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 328/08 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на ГПК- отм., е прието, че за реституцията по този закон е от значение да се определи каква е нормативно определената площ за мероприятието, за което е извършено отчуждаването, както и че свободната площ, която не е застроена и не е функционално свързана със сградите, подлежи на възстановяване. Настоящият състав намира тази практика за правилна. Съгласно чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., когато е бил отчужден незастроен недвижим имот, предпоставка за отмяна на отчуждаването е към момента на влизане в сила на реституционния закон върху имота да не е започнало фактическо строителство. Тази преценка се прави с оглед предвиденото мероприятие. Отреждането на терени за мероприятия на държавата, общините, кооперациите и обществените организации е подчинено на установени нормативи за необходимата земя за изграждане на съответния обект. Когато отчужденият имот е отреден за няколко мероприятия, засягащи различни части от него, наличието на визираната в закона предпоставка следва да се преценява за съответната част, предвидена за конкретното мероприятие. Затова когато в отчуждения имот е започнало фактическо строителство, но е останала свободна площ, която не е заета от мероприятие и не представлява нормативно определена прилежаща площ към съществуващи сгради, не е налице пречка по смисъла на чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. за възстановяване на тази свободната площ. По касационната жалба. Не намира опора в доказателствата по делото изводът на въззивния съд, че предвидената по плана от 1976 г. вътрешноквартална улица е изградена, поради което целият отчужден имот следва да се счита застроен. От заключението на съдебно - техническата експертиза, дадено от в.л. В. А. се установява, че е положена асфалтова настилка само върху част от терена, отреден за улица, която част попада в границите на оградения двор на почивната станция, така както е отразено на приложената на л. 144 скица към заключението. Асфалтираният участък завършва с уширение, което може да се ползва като паркинг за 1-3 автомобила. Няма данни улицата да продължава на север и да служи за достъп до почивната база на Д., каквото е било нейното предназначение съгласно предвижданията на плана. При тези данни не може да се приеме, че изграждането на “вътрешноквартална улица” /видно от приложените по делото скици, касае се за задънена улица -тупик/, предвидена върху част от отчуждения имот пл.№ 32 по плана от 1976 г., фактически е започнало и е било реализирано към момента на влизане в сила на реституционния закон. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че в одобрената през 2004 г. кадастрална карта такава улица не е отразена. От заключението на съдебно - техническата експертиза се установява също, че застроителният и регулационен план от 1976 г. не е изменян, т.е. няма преотреждане на спорната част от имота за нуждите на МЗ ”М.”. Видно от съставения през 1991 г. акт за държавна собственост сградата се състои от два блока: блок А, в който са изградени 40 стаи с по 2 легла, и блок Б, в който се помещават кухня, столова, складове и барче в сутерена. От доказателствата по делото/ заключението на в. л. В. А. и показанията на разпитаните свидетели/, се установява, че сградата се ползва като почивна станция. Необходимият терен за изграждане на почивни станции е посочен в чл. 24, ал.1, т.7 от Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти / ДВ бр. 101/1982 г./- отм., в който е предвидена площ 150-180 км. на човек. С оглед на това вещото лице е посочило, че при капацитет 80 човека /според акта за държавна собственост/, минимално необходимата площ е 12 000 кв.м, а максималната - 14 400 кв.м. Застроената и незастроената площ на поземлен имот № 02058.7.016 преди обособяването му в два самостоятелни поземлени имота през 2004 г., в който е построена сградата, е 18 164 кв.м, която значително надхвърля нормативно установените размери на земята за този вид обекти. Р. мероприятие “Профилакторуим” не засяга спорната част от б. имот пл.№ 32. След оглед на имота вещото лице е констатирало, че освен асфалтирания участък, за който не е установено кога е бил направен, в нея няма видими следи от озеленяване или други елементи от съпътстваща инфраструктура за обсужване на сградата, за разлика от частта от терена на изток от подпорната стена, която е благоустроена. От изложеното дотук следва, че са били налице изискванията на чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. за възстановяване на собствеността на бившите собственици върху частта от отчуждения им имот, която е останала незасегната от реализирането на отчуждителното мероприятие и не представлява прилежаща площ към построената сграда. Поради това решението по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. на кмета на [община], с което е отменено отчуждаването и е възстановена на наследниците на Н. И. Ш. и др. спорната реална част от б. имот пл.№ 32 с площ 1 375 кв.м, е постановено при спазване изискванията на материалния закон. Макар въззивното решение да не е съобразено с даденото по - горе разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, то като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила по следните съображения: Съгласно чл. 6, ал.1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., когато на бившия собственик е изплатено парично обезщетение, както е в настоящия случай, решението за отмяна на отчуждаването влиза в сила от момента на възстановяване на полученото парично обезщетение. Ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи изпълнението на това изискване, не е представил доказателства за връщане на полученото обезщетение. Затова не може да се приеме, че решението по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., на което ищецът основава правата си, е влязло в сила и го легитимира като собственик на процесния имот към момента на одобряване на кадастралната карта. На това основание искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. От друга страна, ответникът е направил възражение, че към 2004 г. е придобил имота на основание придобивна давност, тъй като владее същия от момента на постановяване на решението по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. Това възражение е основателно. От събраните по делото доказателства се установява, че възстановеният имот попада в двора на почивната станция, който е ограден. Вещото лице В. Г. в заключението си от 10.03.2006 г. е посочил, че при оглед на място е установил наличие на стара ограда между велосипедната алея на пътя Б.- А. и имот № 02508.7.166. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че към 1992 г. тази ограда е съществувала. Възстановеният на ищеца имот попада между оградата и подпорна стена, построена вътре в имот № 02508.7.166. Изслушана е съдебно - счетоводна експертиза, която е дала заключение, че дворното място с площ 19 600 кв.м и построената в него сграда, обозначена като “Работническо общежитие”, са включени в състава на дълготрайните материални активи, формиращи капитала на [фирма] - Д. към момента на образуването му. Дружеството е регистрирано с решение на Окръжен съд - Добрич от 12.08.1993 г. като правоприемник на активите и пасивите на ДФ ” М.”- [населено място] по баланса към 31.08.1992 г. Не е спорно между страните, че към момента на постановяване на решението по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. ответното дружество е упражнявало фактическа власт върху имота, както и че продължава да го владее. Неоснователен е доводът на касатора, че давността е започнала да тече на 07.11.1995 г., когато е влязло в сила решението по адм.д. № 99/93 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на един от наследниците на Н. Ш. - А. И. А., против решение № 7 от 28.04.1993 г. на Кмета на [община]. С решението на административния орган е удовлетворено частично искането на наследниците на Н. И. Ш. за отмяна на отчуждаването само по отношение на 1 375 кв.м. от б. имот пл.№ 32, а за разликата до 2 930 кв.м липсва произнасяне. В частта, с която е отменено частично отчуждаването, решението на кмета е влязло във формална законна сила от датата на постановяването му като необжалваемо, тъй като съгласно чл. 4, изр. посл. ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. на обжалване подлежат само отказите за възстановяване на собствеността, но не и позитивните решения. Видно от съдържанието на подадената от А. И. А. жалба против решение № 7 от 28.04.1993 г. на Кмета на [община], както и от мотивите на решението на Добричкия окръжен съд от 07.11.1995 г., предмет на делото е бил отказът да се отмени отчуждаването за разликата над възстановената част от 1 375 кв.м. до цялата площ от 2 930 кв.м на отчуждения през 1980 г. имот. Поради това постановеното от Окръжен съд - Добрич решение по адм.д. № 99/ 1993 г. не влияе върху началния момент на давностния срок по отношение на възстановената с решението по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. реална част от отчуждения имот, която е предмет на настоящото дело. Така установените факти по делото обосновават извод, че към 2004 г. е изтекъл 10 - годишният давностен срок по чл. 79, ал.1 ЗС, поради което към момента на одобряване на кадастралната карта ответното дружество е придобило на основание давностно владение собствеността върху възстановения имот. Затова дори да се приеме, че наследниците на Н. Ш. са възстановили полученото обезщетение и решението за отмяна на отчуждаването е произвело вещноправното си действие, предявеният иск също се явява неоснователен. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 234 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 768/2011 г. на Добричкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: