Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * договор за изработка * предварителен договор * право на строеж * сила на пресъдено нещо * разваляне на договор * признание на иска * отпаднало основание

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

539

 

гр. София, 07.07.2010 г.

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и десетата година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

                                     ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА

                                                                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

 

при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 635 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на А. М. Ю. от гр. Р. и като пълномощник на сестра си М. Ю. , чрез процесуалния си представител адв. Ю, против въззивното решение № 370 от 19 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 656 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г., с което е отменено решение № 107 от 18 септември 2008 г., постановено по гр.д. № 144 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2007 г. и вместо него искът на касаторите за заплащане на сумата от по 4500 щатски долара от И. П. Н. и Д. П. Н., е отхвърлен като неоснователен.

Касационният контрол е допуснат с определение № 732 от 9 юли 2009 г. поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по правния въпрос за значението на писмено становище, имащо характер на признание на ответниците, направено по друго дело, по което се е претендирала част от спорната сума и което е било представено като документ по разглеждания спор.

По поставения въпрос касаторът сочи, че липсва пречка доказателство относно дължимостта на вземането, представено при предявяване на частичен иск, да се ползва с доказателствена сила и при предявяване на иска за остатъка от вземането.

Ответниците И. П. Н. и Д. П. Н. от гр. Р. не вземат становище по поставения въпрос.

С атакуваното решение въззивният съд приел, че между наследодателката на касаторите и ответниците бил сключен предварителен договор за отстъпване право на строеж и изграждане и завършване на жилище, за което наследодателката на касаторите следвало да преведе на ответниците 10 хиляди щатски долара; сумата от 20880 лева е преведена на едноличен търговец, поради което сумата не е получена от ответниците, а и не се представят доказателства, че ответникът е собственик на едноличния търговец; съпруг нетърговец не отговаря солидарно за задълженията на търговеца; ответниците са осъдени да заплатят хиляда долара по иск, предявен частично от сумата 10 хиляди долара, но решението не обосновава сила на пресъдено нещо за остатъка; по същата причина изявленията, съдържащи се в становището на ответниците по другото гражданско дело, са неотносими в настоящото производство.

По поставения въпрос касационният съд приема следното:

При уважаването на частичен иск ищецът може да предяви нов иск за разликата. В този случай обаче със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от спорното право. При предявен иск за горницата над уважената част ищецът не може да се позовава на формираната по другото дело сила на пресъдено нещо, а следва да проведе пълно доказване на основателността на претенцията си. Направеното от страната признание на иска се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 127 ал. 2 ГПК (отм.). Признаването на иска представлява заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение. Признанието на иска по отменения ГПК се приема за процесуално действие, което не обвързва съда и не е достатъчно само по себе си, за да се установи основателността на претенцията, а е доказателствено средство, което съдът възприема по свое убеждение във връзка с останалите доказателства по спора. Затова представено писмено становище, имащо характер на признание на ответниците по спор, касаещ част от спорната сума, следва да се преценява в спора за остатъка от сумата във връзка с всички доказателства по делото.

Касационната жалба е неоснователна.

Съдът е сезиран с иск за заплащане на сумата от 9000 щатски долара като разликата до напълно дължимите 10000 щатски долара поради отпаднало основание по договор за изработка на апартамент. В исковата си молба касаторите твърдят, че по силата на предварителен договор за отстъпване правото на строеж и договор за изработка наследодателката им предоставила на ответниците по иска 10 хиляди щатски долара; с влязло в сила решение искът за сключване на окончателен договор по чл. 19 ал. 3 ЗЗД бил отхвърлен, но бил уважен евентуално предявеният иск за разваляне на договора и за връщане на 1000 щатски долара – частично предявена сума от сумата 10000 щатски долара.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението във връзка с неправилната преценка на съда на представеното признание на ответниците по претенцията по частично предявения иск, както и несъобразяването на обстоятелството, че между наследодателката на касаторите и ЕТ “О” не е установено да има договорни отношения, по силата на които тя да е дължала на едноличния търговец преведената сума.

Атакуваното решение е правилно.

По делото е установено, че касаторите са наследници на Б. Е. А. , б.ж. на гр. Р., починала през 2004 г. През м. март и м. май 2001 г. Ахмедова превела от сметките си общо 20880 лева по разплащателната сметка на ЕТ “О”.

С влязло в сила решение на окръжния съд в гр. Р. № 195 от 12 юни 2006 г. по в.гр.д. № 266 по описа на същия съд за 2006 г. било прието, че предявеният от А. иск по реда на чл. 19 ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на договор за продажба на недвижим имот е неоснователен, като договорът съдържал клаузи на предварителен договор за отстъпване право на строеж и клаузи по договор за изработка, като в изпълнение на последните А. внесла парични средства по сметка на ответника в качеството му на ЕТ; исковата молба съдържала изрично изявление за разваляне на договора, поради което искът за връщане на внесени суми като дадени на отпаднало основание за сумата от 1000 щатски долара частично от 10 хиляди щатски долара, следвало да се уважи. В отговор на исковата молба на А. ответниците по настоящия иск по същото производство в писмена молба сочат, че и двете страни по предварителния договор знаели, че с предоставените десет хиляди щатски долара не могат да бъдат покрити всички разходи по отстъпване правото на строеж и довършването на строителните работи по договорирания апартамент, както и че от сключването на договора и от датата на превода на сумата цените на материалите в строителството били завишени, но А. не проявила желание да се разплати.

Въззивният съд правилно е преценил, че не е установено ответниците по спора да са се обогатили за сметка на наследодателката на касаторите, тъй като не са представени категорични доказателства за правоотношение между страните във връзка с претендираната сума, която да е получена на отпаднало основание. Наследодателката на касаторите е превела сума в лева, приблизително равняваща се по фиксинга на долара към лева на датите на преводите на сумата от 10 хиляди щатски долара, която била уговорена по договора за изработка. Сумата е преведена на едноличен търговец – субект, който не е страна по договора за изработка, а уговорката в договора предвиждала дължимата сума да бъде преведена на ответника И. Д. за това, че ответникът И. Н. има и качеството на едноличен търговец с фирма ЕТ “О”, не се представят от касаторите. Процесуалният представител на касаторите изрично е заявил, че искът се поддържа именно срещу физическите лица, а не срещу търговеца. Разрешението за строеж на сградата е издадено на името на ответниците. Не се установява сума да е била получена от ответницата Д.

О. въззивният съд посочил, че решението по частично предявения иск не създава сила на пресъдено нещо по претенцията за горницата до цялата сума. Неправилно обаче съдът приел, че по тази причина изявленията, съдържащи се по първото дело, са неотносими в настоящия спор. Касаторите са се позовали на представения като частен свидетелстващ документ по настоящия спор отговор на исковата молба на ответниците Н по предявения частичен иск, в което ответниците заявяват, че с предоставените 10 хиляди щатски долара не могат да бъдат покрити всички разходи по отстъпване правото на строеж и на договорените строителни работи и не възразяват по искането да бъдат възстановени от тях предоставените 10 хиляди щатски долара. Тези изявления на ответниците следва да бъдат преценявани именно във връзка с всички обстоятелства по делото. Преводът на суми в лева от наследодателката на касаторите на лице, което не е страна по спора, от една страна и признанието на ответниците за получени от наследодателката на касаторите суми от друга, не водят до еднозначен категоричен извод за това, че преведените на едноличен търговец суми са послужили за обогатяване на ответниците, респективно – са получени от тях на отпаднало основание. Затова крайният извод на въззивния съд за неоснователността на претенцията, е правилен.

Ответниците претендират заплащане на разноски пред касационната инстанция, но доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.

Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 370 от 19 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 656 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2008 г.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: