2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 867 София, 28.12.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №719/2012 г. Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Ф., С. П. Г., И. А. Я., Надежда А. К., Г. Т. Ф., Г. Б. С., Б. Г. С. и Т. Г. С., всички от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат А. Д., срещу определение №2363 от 26.07.2012 г. по гр.дело №2261/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение №3440 от 16.03.2012 г. по гр. дело №18401/2009 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото за делба на нива от 13.028 дка, находяща се в м.”К.”, в землището на [населено място], [община], област П., поради наличието на спор за материално право, който трябва да бъде разрешен в отделно производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси за това дали спорът за правото на собственост на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим след като вече има приключени административни производства за възстановяване собствеността на съделителите върху процесния земеделски имот. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представено е ТР №1 от 1997 г. на ОСГК на ВС. Ответниците по частната жалба не са заявили становище. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Пловдивският окръжен съд е приел, че с влезли в сила решения на ПК – [община] от 1994 г. и на ОСЗГ „Р.” - П. от 2007 г. на съделителите като наследници на Г. П. Г. и В. К. Г. е възстановена собствеността върху процесния земеделски имот. Спорът дали само ищците като наследници на В. К. Г. са собственици на имота или те са съсобственици с ответниците като наследници на Г. П. Г., е спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не може да бъде разглеждан съвместно с иска за делба, поради което последният е недопустим, поради преждевременното му предявяване. Повдигнатите въпроси обуславят изхода на делото и са решени в противоречие с представената задължителна практиката на ВКС - ТР №1 от 1997 г. на ОСГК на ВС. Съобразно тълкувателното решение оспорването принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ. В случая с влезли в сила решения в производства по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ на съделителите като наследници на Г. П. Г. и В. К. Г. в съсобственост е възстановена собствеността върху процесния земеделски имот. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Г. П. Г. /поч.1979 г. / и В. К. Г./поч.1981 г./ са били съпрузи и към 1951 г. процесният земеделски имот е включен в ТКЗС. С влезли в сила решения на ПК – [община] от 1994 г. и на ОСЗГ „Р.”- П. от 2007 г. на съделителите като наследници на Г. П. Г. и В. К. Г. е възстановена собствеността върху имота. Между съделителите няма спор кой от двамата наследодатели на страните е притежавал делбения имот към момента на включването на имота в ТКЗС, поради което няма и спор за материално право към минал момент по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Ето защо следва да се приеме, че в случая искът за делба е допустим. Това налага обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение да бъдат отменени и делото да се върне на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2363 от 26.07.2012 г. по гр.дело №2261/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №2363 от 26.07.2012 г. по гр.дело №2261/2012 г. на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него определение №3440 от 16.03.2012 г. по гр. дело №18401/2009 год. на Пловдивския районен съд. ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.