1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 271 гр. София, 19.05.2021 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1751 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД чрез процесуален представител юрисконсулт М. В. срещу решение № 763 от 14.04.2020г. по гр. дело № 1077/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което след частична отмяна на решение № 7360 от 26.11.2018г. по гр. дело № 9850/2017г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-17 състав ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъден да заплати на В. М. В. следните суми: 28 524,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за опожарения му недвижим имот в [населено място]; 1 790,71 лв., представляваща законна лихва върху тази сума, считано от 20.12.2016г. до 02.08.2017г.; 3 823 лв., представляващи стойността на унищожени движими вещи; 239,99 лв., представляваща законна лихва върху последната сума, считано от 20.12.2016г. до 02.08.2017г.; законната лихва върху главните задължения, считано от 03.08.2017г. до окончателното плащане; 3 802,65 лв. – разноски за първоинстанционното производство; 2 977,50 лв. – разноски за въззивното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и поради очевидна неправилност на решението на САС: 1. В случай, че с исковата молба ищецът сочи като основание на предявената претенция обуславящ факт, върху който основава искането, с което сезира съда, и който факт не се оспорва от ответника, допустимо ли е съдът да приеме, че такъв факт не е установен, съответно не е установен като достоверен? 2. Дали при приобщаване като доказателство в гражданското производство на постановление на прокурор за извършено разпореждане по водено досъдебно производство то има материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, определящи осъществилите се факти, констатирани в хода на разследването от държавни органи, на които това е възложено по силата на длъжността им? 3. Дали в случаите, при които не е възможно по реда на ГПК да бъдат събрани доказателства в условията на непосредственост относно правнозначим факт, допустимо ли е този факт да бъде приет за доказан в гражданския процес чрез официални документи, издадени от държавен орган във връзка с изпълнение на длъжността му и при положение, че няма спор относно неговото настъпване? Необходимо ли е при липса на спор между страните относно осъществяването на определен факт, съдът да възприеме за недостоверно неговото осъществяване поради невъзможност този факт да бъде установен в гражданското производство в условията на непосредственост? 4. Допустимо ли е съдът въз основа на обсъждане на доказаността на твърденията по делото и при наличие на безспорни по делото обстоятелства от тези твърдения да приеме, че не е доказан безспорен факт, който ищецът твърди като правопораждащ, но ответникът заявява като правоизключващ? 5. Допустимо ли е въз основа на обсъждане на доказателствата по делото относно настъпването на правнорелевантен факт съдът, въз основа на това дали приема този факт като осъществил се или не, да вложи съдържание в договор, сключен между страните по делото, различно от първоначалното? Ответникът В. М. В. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Волева оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като посочените от касатора въпроси не са от значение за изхода на делото и за формиране на решаващата воля на въззивната инстанция. Поддържа, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроси, които касаят правилността на обжалвания съдебен акт, възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК от процесуалнолегитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното: За да направи извод за основателност на предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, въззивният съд е приел, че са установени всички елементи на състава на отговорността на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД по чл. 405 КЗ: 1/ На 26.06.2015г. между страните е сключен договор за застраховка „домашно имущество“ за срок от една година, с която ищецът В. М. Велидоски е застраховал жилищната си сграда в [населено място], [улица] разгърната застроена площ от 70 кв. м. и находящото се в нея движимо имущество на обща стойност 59 000 лв. за рискове покрити с клаузи А, Б1, В1, В2, В3, В4 и Р за сградата и рискове, покрити с клаузи А, Б1, В1, В3, В4 и Р за движимото имущество. 2/ На 23.02.2016г. в срока на сключения договор за застраховка е настъпило застрахователно събитие - конструкцията на къщата на ищеца се е запалила, видно от констативен протокол на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД по щета № 0001-9806-А-16-7160 от 26.02.2016г., изготвен след извършен оглед въз основа на искане за оценка, предявено от ищеца на 24.02.2016г. 3/ В резултат на пожара са настъпили имуществени вреди по двуетажната къща, състояща от приземен етаж и втори етажи, част от която е изгоряла по време на пожара, в размер на 28 524,60 лв., а стойността на изгорелите движими вещи е в размер 3 823 лв., видно от заключението на приетата в първоинстанционното производство заключение на техническата експертиза, изготвено от инж. П. В. Я. и възприето от въззивната инстанция като мотивирано и обосновано. Въззивният съд е изложил съображения, че представеното в първоинстанционното производство експертното пожаротехническо заключение на районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Д., в което е посочено умишлено запалване като най-вероятна причина за пожара, не може да обоснове извод за отхвърляне на иска на основание т. 35.2.6 от Общите условия - пожар, причинен от злоумишлени действия на трети лица, тъй като такива злоумишлени действия не се установява да са били извършени по достоверен начин, предвид обстоятелството, че това заключение не е прието по реда на раздел V от действащия Граждански процесуален кодекс. Възражението на ответното застрахователно дружество /настоящ касатор/, че имотът - обект на застрахователна закрила, не е постоянно обитаемо основно жилище на ищеца е прието за недоказано. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените в т. 1 и т. 4 правни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора и са обусловили фактическите и правни изводи на въззивната инстанция за уважаване на иска и приемане за неоснователно на правоизключващото възражение на ответното застрахователно дружество за недължимост на застрахователното обезщетение поради недоказване, че пожарът е причинен от злоумишлени действия на трети лица – неустановяване на хипотезата на т. 35.2.6 от Общите условия /ред. от 06.02.2015г./. Съобразно правомощията на въззивната инстанция и съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК тези въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин: Подлежат ли на доказване твърдени от ищеца и признати от ответника факти и обстоятелства, които са обявени от съда в доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване, и по които страните не са спорили в първоинстанционното производство? Възможно ли е въззивният съд да приеме с решението си за спорни определени факти и обстоятелства, ако същите са били надлежно отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1 т. 3 и 4 ГПК? По така уточнените процесуалноправни въпроси е осъществена и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, предвид липсата на създадена константна практика на ВКС и с оглед възможността за противоречивото им разрешаване от съдилищата. Посочените в т. 2, 3 и 5 въпроси се отнасят до конкретни доказателства – постановление за спиране на досъдебното производство на Районна прокуратура Д. и приложимите Общи условия, поради което отговорът им е обусловен от разрешаването на уточнените релевантни процесуалноправни въпроси. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК настоящият съдебен състав счита, че преценката дали въззивното решение е правилно или неправилно следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 687,57 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 763 от 14.04.2020г. по гр. дело № 1077/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 7360 от 26.11.2018г. по гр. дело № 9850/2017г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-17 състав ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъден да заплати на В. М. В. следните суми: 28 524,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за опожарения му недвижим имот в [населено място]; 1 790,71 лв., представляваща законна лихва върху тази сума, считано от 20.12.2016г. до 02.08.2017г.; 3 823 лв., представляващи стойността на унищожени движими вещи; 239,99 лв., представляваща законна лихва върху последната сума, считано от 20.12.2016г. до 02.08.2017г.; законната лихва върху главните задължения, считано от 03.08.2017г. до окончателното плащане; 3 802,65 лв. – разноски за първоинстанционното производство; 2 977,50 лв. – разноски за въззивното производство. УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 687,57 лв. по сметка на ВКС на РБ. След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.