Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5 352_16_dec_290gpc_124gpc_79zs Р Е Ш Е Н И Е № 115 София, 26.05.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 352 /2016 г.: Производството е по чл.290 ГПК. По касационна жалба на Ц. С. Р., В. Ц. Р. и Р. Ц. Р. с определение № 167 /14.03.2016 г. с правно основание чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 330 от 15.10.2015 г. по гр.д. № 228 /2015 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.о., в частта. с която е уважен предявеният от В. Ц. М. и В. Г. В. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците, на основание земеделска реституция и наследство, общо на 1 /4 ид.ч. от земеделски имот – нива с площ 2.622 дка (два декара и 6 ара) в местността „К.”, в землището на [населено място], индивидуализирана в решението и за отмяна на основание чл.537,ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост на същия имот за частта, за която искът е уважен. Касационно обжалване е допуснато по изведените от жалбоподателите материалноправни въпроси, които уточнени от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до въпроса: дали съдът, който разглежда възражение за придобивна давност, не следва да обсъди всички наведени твърдения за осъществявано владение през целия период, за който възражението е направено и прието. Прието е, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В. Ц. М. и В. Г. В. оспорват основателността на касационната жалба. По правния въпрос : По този въпрос настоящият състав намира, че съдът, който разглежда възражение за придобивна давност, следва да обсъди всички наведени твърдения за осъществявано владение през целия период, за който възражението е направено и прието. Това разрешение е в съответствие с установената практика, че съдът, който разглежда спора по същество, следва да разглежда защитните средства на ответника срещу иска така, както са предявени. По съдържанието на въззивното решение: Въззивният съд е приел за неправилен и необоснован с данните по делото извода на районният съд, че не е проведена земеделска реституция, основан единствено с обяснимото несъхраняване на хартиен и електронен носител на решението на ОСЗ, което е последица от регистрирането на констативния нотариален акт (на праводателя на ответниците) по реда на Наредба № 49 /2004 г. за поддържане на картата за възстановената собственост. Приел е, че несъхраняването на решението не следва да се аналогизира с липса на успешно приключила земеделска реституция в полза на ищците, каквато въззивният съд счита за настъпила на основание чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ от съвкупната преценка на данните от доказателствата по делото с издаване на решение и скица. Въззивният съд е разгледал и намерил за неоснователно възражението на ответниците по иска по чл.124,ал.1 ГПК за придобиване по имота по давност с упражняваната от тях в периода от 1994 г. до 2008 г. фактическа власт. По силата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ не се зачита изтеклата до 22.11.1997 г. придобивна давност върху имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ.. Не следва да се зачита и владението, упражнявано преди възстановяването на собствеността с решението на ПК (ОСЗ) от 26.01.2000 г., с което е приключила земеделската реституция. А от този момент до 03.04.2008 г., когато наследодателката на ответниците се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение не е изтекъл изискуемия от чл.79 ЗС десетгодишен период. А последващата сделка от 2010 г., с която наследодателката на ответниците и съпругът и са се разпоредили с дарение в полза на ответниците е нищожна на основание чл.26,ал.1,предл.1 ЗЗД и няма транслативен ефект, тъй като дарението на чужд имот е недействително. Така въззивният съд е приел, че искът по чл.124,ал.1 ГПК е основателен. Въззивният съд не е обсъдил значението на владението на наследодателя на ответниците от 03.04.2008 г., до нейната смърт през 2011 г., нито продължилото след това владение на ответниците – нейни наследници до предявяването на исковата молба на 14.07.2014 г. , въпреки, че възражението за придобивна давност се основава на твърдения за това - в отговора на исковата молба от 28.09.2014 г., (л.28,стр.2) и в отговора от 27.10.2014 г., (л.33), поддържани в първото с.з. (л.51) и че възражението е прието за разглеждане, както е направено, в доклада по делото от 14.01.2015 г. (л.53). По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: Настоящият състав намира за основателни доводите на жалбоподателите, че изводът на въззивния съд, че в полза на ищците е постановено решение за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот е необоснован и неправилен. Съображенията са следните: При оспорването от страна на ответниците на наведеното като основание на иска по чл.124,ал.1 ГПК право на собственост на ищците, произтичащо от земеделска реституция в полза на техен наследодател и в съответствие с доклада по делото (л.53,стр.2), т.5, при което съдът е указал на ищците, че е в тяхна тежест да докажат и установят при условията на пълно и главно доказване фактите, от които претендират да черпят права, между които и настъпилата земеделска реституция, ищците носят тежестта да докажат пълно и главно постановяването на посоченото решение на ПК (ОСЗ(, с което е възстановено правото на собственост на процесния имот. По делото има данни за постановяване на посоченото с номер и дата решение, но няма безспорни доказателства за това. По делото е установено от два отговора на ОСЗ, че решението не се съхранява на електронен и хартиен носител, единствено от заключение на СТЕ е установено, че в регистъра на собствениците към преработения план за землището на [населено място] процесният имот е записан на името на праводателя на ищците въз основа на решение на ПК с дата и номер, които съответстват на посочените от ищците. В отговорите си ОСЗ не сочи основателна причина за това, че не съхранява решението, Твърди, че след отразяване на нов документ за собственост в електронния регистър се замества от нотариалния акт . Не представя обаче нотариален акт в полза на ищците, а този, издаден в полза на праводателя на ответниците. А доказателственото значение на вписването в регистрите към плана е производно на посоченото основание за вписване. А то не е установено по делото. Основателен е и доводът, че по делото не е установено подаването от ищците или техен праводател на заявление до ПК за възстановяване на собствеността върху процесния имот. Такова не се съдържа и в представената от ОСЗ преписка, нито се твърди, да е подавано. С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият състав намира за основателен и доводът, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил възражението на ответниците по иска за придобивна давност, така, както е направено – не е обсъдил наведените като основание на възражението факти за целия период от време, за който се твърди упражняването на владение и присъединяване на владението на праводателя на ответниците. Необсъждането се е отразило на обосноваността на изводите за правнорелевантните факти и на извода на въззивния съд, че не са осъществени предпоставките на придобивната давност. При тези изводи за основателността на доводите за неправилност и с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293 ГПК и доколкото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, настоящият състав следва да се произнесе по съществото на спора – по основателността на установителния иск за собственост. От анализа на доказателствата за релевантните за спора факти следва извод, че въпреки оспорването на наведеното основание на иска и законосъобразните указания на съда, за подлежащите на доказване факти, ищците не са провели пълно и главно доказване на твърдението си, че в полза на техен наследодател е постановено решение на ПК за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот на основание ЗСПЗЗ. Наличието на данни за постановяване на такова решение не представлява пълно и главно доказване. При приложение на правилото за разпределението на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК, установяващо, че всяка страна следва да докаже твърденията си и последиците от недоказването, следва да се приеме, че по отношение на ищците не е постановено решение на ПК (ОСЗ) за възстановяване правото на собственост на основание ЗСПЗЗ. Тъй като такова решение има конститутивно действие, следва да се приеме, че правото на собственост върху процесния имот не е възстановено на ищците по земеделска реституция. Но дори да се приеме, че ищците са доказали, че собствеността върху процесния имот им е възстановена с решение на ПК от 26.01.2000 г., то възражението на ответниците, че са придобили процесния имот по давност в резултат на давностно владение, присъединено към давностното владение от техния праводател, е основателно. Въззивният съд е следвало да обсъди и продължилото до смъртта на наследодателката на ищците през 2011 г. владение, както и продължилото владение на нейните наследници - ответниците по иска до предявяването на исковата молба и при събраните доказателства за непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно владение, да направи извод, че за периода от 26.01.2000 г. до датата на предявяване на исковата молба през 2014 г. е изтекъл период, по-дълъг от десет години, достатъчен за придобиване на собствеността по давност. Доказателствата за владението се съдържат в показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели Т., Н., А., Т., С. (л. 71,стр.2 и сл.), от които се установява, че процесният имот е ограден и е бил владян само от праводателката на ответниците и от ответниците (нейни съпруг и синове), които са поставили в него фургон, никой не е оспорвал правата им. Впечатленията на свидетеля Т. са от 2000 г., на свидетелката Н. от 2004г., на свидетеля А. от около 25 години, на свидетеля Т. от 1990 г., на свидетеля С. отпреди 1990 г.. От изложеното следва, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго съгласно изложените мотиви. С оглед изхода от спора искането на жалбоподателите за присъждане на направените в касационната и въззивната инстанция разноски е основателно и следва да бъде уважено за сумата 1340 лева, от които 140 лева държавни такса, 900 лева адвокатско възнаграждение в касационната инстанция и 300 лева възнаграждение във въззивната инстанция, съгласно представения списък и доказателства за направени разноски. С оглед изхода от това производство, ответниците по касационната жалба нямат право на разноски. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 330 от 15.10.2015 г. по гр.д. № 228 /2015 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.о., в частта по иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и в частта на постановената по реда на чл..537,ал.2 ГПК отмяна на нотариален акт Вместо това постановява: Отхвърля иска на В. Ц. М. и В. Г. В. срещу Ц. С. Р., В. Ц. Р. и Р. Ц. Р. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците, на основание земеделска реституция и наследство, общо върху 1 /4 ид.ч. от земеделски имот – нива с площ 2.622 дка (два декара и 6.22 ара) в местността „К.”, в землището на [населено място], с идентификатор 41112.50.183 по КККР на [населено място], одобрени през 2008 г. Отхвърля и искането с правно основание чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на процесния имот (1 /4 ид.ч. от описания земеделски имот). Осъжда В. Ц. М. и В. Г. В. да заплатят на Ц. С. Р., В. Ц. Р. и Р. Ц. Р. сумата 1340 лева (хиляда триста и четиридесет) лева разноски за касационната и въззивната инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.