Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                          №  139   София, 08.07.2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав :                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                           ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                                     БОНКА ЙОНКОВА   при секретаря Лилия Златкова изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 964/2009 година     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Х” АД със седалище в гр. П. срещу решение № 46 от 14.07.2009 г., постановено по в. гр. д. № 300/2009 г. на Великотърновски апелативен съд. С това решение, след отмяна на решение № 27 от 31.03.2009 г. по т. д. № 130/2008 г. на Плевенски окръжен съд, са уважени предявените от Г. П. П. против „Х” АД искове с правно основание чл.71 от ТЗ и чл.124, ал.1 от ГПК като е отменено решение на Съвета на директорите на ответното дружество по протокол № 2/30.05.2008 г. и списък вх. № 16/31.05.2008 г. поради нарушаване на членственото акционерно право на ищеца по чл.194, ал.1 от ТЗ, признато е за установено, че ищецът е упражнил надлежно правото си по чл.194, ал.1 от ТЗ като е записал и заплатил 30 964 броя акции от извършеното по решение на общото събрание на дружеството увеличение на капитала и в полза на същия са присъдени разноски в размер на сумата 1 700 лв. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което прави искане за отмяната му и за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на разноските. Твърди, че ищецът е депозирал заявлението си за придобиване на акции при условията на чл.194, ал.1 от ТЗ след изтичане на определения с решението на общото събрание по чл.194, ал.3 от ТЗ едномесечен срок и вследствие на това правото му да придобие част от новите акции, емитирани по повод увеличението на капитала на дружеството, е погасено на основание чл.194, ал.3 от ТЗ. Поддържа, че с оглед погасяването на посоченото акционерно право, ищецът законосъобразно не е вписан в списъка на акционерите, записали акции в процедурата за увеличение на капитала, одобрен с атакуваното чрез иска по чл.71 от ТЗ решение на Съвета на директорите. Позовава се на недопустимо прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК при преценката за спазване на срока, довело до неправилност на въззивното решение. Релевира доводи за недопустимост на установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК, а алтернативно застъпва теза за неговата неоснователност. Ответникът по касация Г. П. П. от гр. П. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, поддържани и в открито съдебно заседание от процесуалните му представители. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. С определение № 140 от 16.03.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по значимия за спора въпрос допустимо ли е да се прилага по аналогия разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК /обн. в ДВ бр.59/2007 г./ към процедурата за увеличение на капитала на акционерно дружество в хипотезата на чл.194 от ТЗ. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : С обжалваното решение, подписано с особено мнение от съдията - докладчик, са уважени предявените от Г. П. П. против „Х” АД обективно съединени искове с правно основание чл.71 от ТЗ - за отмяна на решение на Съвета на директорите на ответното дружество, с което е одобрен списък на акционерите, записали в срок акции от извършеното в съответствие с решение на извънредното общо събрание от 06.01.2008 г. увеличение на капитала, поради невписване на ищеца в одобрения списък и нарушаване на правото му по чл.194, ал.1 от ТЗ, и с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване, че ищецът е упражнил правото си на акционер по чл.194, ал.1 от ТЗ като е записал и заплатил 30 964 броя нови акции от предприетото увеличение на капитала. За да достигне до този извод, въззивният съд е приел за установено, че едномесечният срок по чл.194, ал.3 от ТЗ е изтекъл на 30.05.2008 г., че на тази дата ищецът е изпратил чрез куриер адресирано до ответното дружество заявление за записване на 30 964 броя нови акции и е внесъл в банка паричните вноски срещу записаните акции, както и че заявлението е предадено на дружеството на 02.06.2008 г. Постъпването на заявлението след изтичане на предвидения от общото събрание едномесечен срок е счетено за ирелевантно относно надлежното упражняване на правото по чл.194, ал.1 от ТЗ, а като последица от това за неоснователно е прието и възражението на ответника, че правото е погасено на основание чл.194, ал.3 от ТЗ към датата 30.05.2008 г. Изложени са съображения, че по аналогия от чл.62, ал.2 от ГПК срокът за записване на акции не следва да се счита пропуснат, щом като заявлението е изпратено чрез куриер /приравнен на „поща” по см. на чл.38, т.2 от Закона за пощенските услуги/ в последния ден преди изтичането му. В резултат на тези съждения и като е приел, че невписването на ищеца в списъка, одобрен с решението по протокол № 2/30.05.2008 г. на Съвета на директорите, нарушава предимственото право за придобиване на акции при увеличението, съдът е отменил това решение на основание чл.71 от ТЗ и на основание чл.124, ал.1 от ГПК е признал за установено, че ищецът е упражнил надлежно правото си по чл.194, ал.1 от ТЗ като е записал и заплатил в срок заявените 30 964 броя нови акции. Решението е неправилно. В разпоредбата на чл.194, ал.1 от ТЗ е признато право в полза на акционерите в акционерно дружество да придобият с предимство част от акциите, издадени от дружеството във връзка с решение на общото събрание за увеличение на капитала, съразмерно на дяловете им преди увеличението.пражняването на предимственото право е обвързано от закона - чл.194, ал.3 от ТЗ /в приложимата редакция от ДВ бр.38/2006 г./, със срок, който се определя от общото събрание с решението за увеличение на капитала и не може да бъде по-малък от един месец, считано от обявяване в търговския регистър на поканата за записване на акции. В рамките на определения и оповестен в поканата срок акционерите могат и следва да отправят до дружеството волеизявление за придобиване на конкретен брой акции, а ако е предвидено в решението - и да внесат паричните вноски срещу стойността на записаните акции. По своята правна същност волеизявлението съставлява приемане на поканата за придобиване на нови акции, отправена до акционерите чрез обявление в търговския регистър, и за да породи целените правни последици, то следва да бъде адресирано и да достигне до дружеството в рамките на определения от събранието срок. Регламентираният в чл.194, ал.3 от ТЗ и конкретизиран в решението на общото събрание срок е преклузивен, тъй като по разпореждане на закона пропускането му води до погасяване на признатото в чл.194, ал.1 от ТЗ акционерно право. Търговският закон не съдържа специални норми, които да въвеждат фикция за спазване на срока или да препращат към аналогични норми на други закони, установяващи правна възможност за неговото фингиране. Подобна възможност е уредена в чл.62, ал.2, изр.1 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс /респ. в чл.34, ал.2 от отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г./, според който срокът за извършване на действие или за представяне на нещо в съда не се смята за пропуснат, когато молбата е изпратена по пощата преди изтичането му. Цитираната разпоредба обаче е неприложима при преценката за спазване на преклузивния срок по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от ТЗ поради отсъствие на изрична препращаща норма в Търговския закон. Приложението на чл.62, ал.2 от ГПК не може да бъде обосновано и с аналогия на закона, тъй като не са налице предпоставките на чл.46, ал.2 от ЗНА, при които е допустимо правоприлагане по аналогия. Разглежданата разпоредба се съдържа в процесуален закон и е предназначена да регулира процесуални правоотношения между съда и страните, възникнали в гражданския процес. Предвид характера и съдържанието на регулираните правоотношения, същата не може да бъде отнесена по аналогия към материални правоотношения между равнопоставени субекти на търговското право, каквото качество имат акционерите и акционерното дружество в процедурата по чл.194 във вр. с чл.192 от ТЗ. Липсата на препращане и недопустимостта на аналогията изключват значимостта на установената в чл.62, ал.2 от ГПК правна фикция за преценката относно надлежното упражняване на предимственото право на акционерите по чл.194, ал.1 от ТЗ. Срокът по чл.194, ал.3 от ТЗ, в рамките на който е възможно валидното изявяване на воля за придобиване на акции, следва да бъде преценяван единствено от гледна точка на решението на общото събрание за определянето му и обявената в търговския регистър покана - от една страна, и на момента, в който тази воля е достигнала до акционерното дружество - от друга. Независимо от начина и времето на отправяне, волеизявлението трябва да достигне до дружеството преди крайния момент на срока и същият не може да се счита за спазен при условията на чл.62, ал.2 от ГПК, ако волеизявлението е изпратено по пощата или чрез куриер преди физическото му изтичане във времето. Съобразно изложените аргументи, настоящият състав приема, че отговорът на значимия за спора правен въпрос е отрицателен : Разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК /обн. в ДВ бр.59/2007 г./ не може да се прилага по аналогия при преценката за спазване на срока по чл.194, ал.3 от ТЗ за упражняване на предимственото право на акционерите по чл.194, ал.1 от ТЗ за придобиване на нови акции в процедура за увеличение на капитала на акционерно дружество. С оглед на така възприетото разрешение, изводите на въззивния съд за основателност на предявените срещу дружеството - касатор обективно съединени искове по чл.71 от ТЗ и чл.124, ал.1 от ГПК са необосновани и незаконосъобразни. По делото не е съществувал спор и от доказателствата е установено, че заявлението, с което ищецът Г в качеството на акционер в „Х” АД е отправил уведомление до дружеството за желанието си да закупи 30 964 броя нови акции от гласуваното с решение на извънредното общо събрание от 06.01.2008 г. увеличение на капитала, е изпратено чрез куриер на 30.05.2008 г. и е предадено на адресата на 02.06.2008 г. Безспорно е и обстоятелството, че определеният съгласно чл.194, ал.3 от ТЗ от общото събрание срок за записване на акции от увеличението е едномесечен, считано от датата на оповестяване на поканата за закупуване на акции в търговския регистър. Поканата е обявена на 30.04.2008 г. и в съответствие с взетото за целта решение срокът е изтекъл на 30.05.2008 г. Заявлението, в което е обективирано волеизявлението на ищеца за придобиване на акции, е изпратено чрез куриер на 30.05.2008 г., т. е. в рамките на едномесечния срок, но е постъпило в акционерното дружество на третия ден след изтичането на срока. Поради неприложимостта на установената в чл.62, ал.2 от ГПК правна фикция моментът на изпращане на заявлението е ирелевантен за преценката относно спазването на срока по чл.194, ал.3 от ТЗ и надлежното упражняване на предимственото право за придобиване на акции. Това право е погасено на основание чл.194, ал.3, т.1 от ТЗ с физическото изтичане на едномесечния срок на 30.05.2008 г., вследствие на което ищецът не е могъл да придобие валидно твърдените 30 964 броя акции от увеличението на капитала и невписването му в одобрения от Съвета на директорите списък на акционерите, записали акции в съответствие с решението на общото събрание от 06.01.2008 г., не съставлява нарушение на признатото в чл.194, ал.1 от ТЗ предимствено право. Предявените искове за отмяна на решението на Съвета на директорите, с което е одобрен посоченият списък, и за признаване на претендираното акционерно право са неоснователни и като такива е следвало да бъдат отхвърлени от въззивния съд. Неоснователни са поддържаните от ответника по касация доводи, че срокът по чл.194, ал.3 от ТЗ следва да се приеме за спазен по силата на чл.72, ал.4 от ЗЗД, според който писмените изявления и съобщения се считат за извършени в срок, ако са предадени по пощата, по телеграф или с радиограма до изтичане на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока. Разпоредбата на чл.72, ал.4 от ТЗ е неприложима към спорното правоотношение не само заради липсата на препращане в Търговския закон, а и поради факта, че доколкото се намира в Раздел ІІІ от Общата част на ЗЗД, озаглавен „Д”, тя е предназначена да регламентира изпълнението на договорни задължения и не може да бъде отнесена по аналогия към преценката за своевременно упражняване на правото на акционерите, уредено в чл.194, ал.1 от ТЗ. В съответствие с изложеното, настоящият състав приема, че крайният извод на въззивния съд за основателност на предявените искове е неправилен, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.1, пр.1 във вр. с ал.2 от ГПК и по аргумент от чл.293, ал.3 от ГПК спорът следва да бъде разрешен по същество като се отхвърлят предявените искове с правно основание чл.71, ал.1 от ТЗ и чл.124, ал.1 от ГПК. Доводите на касатора за недопустимост на установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК са неоснователни, тъй с оглед релевираното в исковата молба нарушение на правото по чл.194, ал.1 от ТЗ, за ищеца в качеството на акционер в ответното дружество е съществувал правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо твърдяното акционерно право. Съобразно изхода на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника - касатор направените в хода на процеса разноски, чийто размер възлиза на 5 680 лв.   Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.3 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ изцяло решение № 46 от 14.07.2009 г., постановено по в. гр. д. № 300/2009 г. на Великотърновски апелативен съд и вместо него постановява :   ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. П. П. от гр. П., ул. „Ц” № 1* вх. А, ап.5, против „Х” АД с ЕИК 114048981 със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „И” № 4, ет.2, офис 1, иск с правно основание чл.71 от ТЗ - за отмяна на решение на Съвета на директорите на „Х” АД по протокол № 2/30.05.2008 г., с което е одобрен списък вх. № 16/31.05.2008 г. на акционерите, записали в срок акции от извършеното по решение на извънредното общо събрание от 06.01.2008 г. увеличение на капитала на дружеството, поради нарушаване правото на ищеца по чл.194, ал.1 от ТЗ, и иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - за установяване, че в качеството на акционер Г. П. е упражнил правото си по чл.194, ал.1 от ТЗ като е записал и заплатил 30 964 броя акции от проведеното увеличение на капитала, като неоснователни.   ОСЪЖДА Г. П. П. да заплати на „Х” АД сумата 5 860 лв. – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :