Р Е Ш Е Н И Е № 220 гр. София, 27 май 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 68 / 2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия С. П. Ж. срещу присъда № 250 от 15.12.2010 г. по внохд № 1189/2010 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. В жалбата се сочи, че осъдителната присъда, произнесена от въззивната инстанция, е резултат на допуснати процесуални нарушения и неспазване на материалния закон. Позовавайки се на касационните основания по чл. 348 , ал.1, т.1 и т. 2 от НПК жалбоподателят чрез своя защитник – адвокат П. П., отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира присъдата да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр. Стара Загора с присъда от 28.06.2010 г. по нохд № 685/2010 г. признал подсъдимия С. П. Ж. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 198, ал.1 от НК. Окръжният съд в гр. Стара Загора с присъда от 15.12.2010 г.по внохд № 1189/2010 г. отменил първоинстанционната присъда, признал подсъдимия за виновен в това, че на 22.10.2009 г. в гр. Стара Загора отнел чужди движими вещи на обща стойност 262 лева от владението на Р. И. П. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което на основание чл. 198, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът приспаднал от така определеното наказание времето, през което подсъдимият бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение. Първоинстанционната присъда била потвърдена в останалата й част относно вещественото доказателство – мобилен телефон. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт в осъдителната му част е основателна по следните съображения : Второинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са го лишили от възможността да приложи правилно закона. В мотивите на атакуваната присъда се отбелязва, че по делото са събрани противоречиви доказателства, налагащи обстоен и задълбочен анализ. Изпълнението на тази принципно задължителна за всеки съдебен състав задача , обективирано в съдържанието на проверявания акт, не се приема от настоящия състав за удовлетворяващо стандарта на чл.107,ал.5 от НПК. Разглежданият казус разкрива рядко срещаната хипотеза основният свидетел – жертвата на грабежа , да оспорва авторството на деянието. Свидетелката П. в показанията си пред районния съд твърди, че не е ограбена от подсъдимия , а от друго лице, което разпознала в квартала ден и половина след нападението. Въззивният съд отхвърлил тази информация, приемайки, че тя е резултат на „особеностите на субективното възприятие на пострадалата”, която се намирала в състояние на стрес и нямала добра видимост. Суверенно право на решаващия съдебен състав е да прави заключения за надеждността на всеки доказателствен източник, но те биха били процесуално екзактни само при спазване на принципа на чл. 14 от НПК за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. В негово нарушение въззивният съд избирателно цитирал показания на свидетелката, внушаващи недоверие /„входа беше тъмен, а уличната лампа святка и угасва, беше зашубрачено”/, пренебрегвайки друга част от тях, които могат да се свържат с извод за обективно възприети факти /„видях носа, устните, брадата и изражението… ако го видя , ще го разпозная … виждах го отпред и отстрани… подсъдимият не е този , който ме нападна .. винаги съм твърдяла , че ще разпозная лицето”/. Със същия подход втората инстанция се отнесла и към обстоятелствата, върху които изградила заключението си за стресово състояние на свидетелката. В присъдата са описани физическите наранявания на пострадалата , но не са намерили място разсъждения за поведението й след нападението, което показва повече спокойствие и самообладание, отколкото паника / „ реших да викам за помощ… изправих се и изтичах след извършителя по [улица]…чувствах се някак си спокойна…”/ Въззивният съд, след като отхвърлил по този начин преките доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката П., акцентирал върху доказателствената тежест на обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, дадени пред съдия. В тях подсъдимият направил самопризнание, което изцяло отрекъл пред двете съдебни инстанции. Съдът не приел възраженията на подсъдимия за манипулиране на разпита , като се позовал на перфектност на процедурата по чл. 222 от НПК. Върху категоричността на това заключение хвърля сянка сравнението между протоколите за разпита на обвиняемия пред дознателя Д. С. / на стр.23 от досието на досъдебното производство / и пред съдията Т. М. /стр. 26/. Обяснениятга на Ж. в тях са напълно идентични не само лексикално, но и графично, макар да ги дели повече от един час. Въззивният съд подчертал, че в разпита по реда на чл.222 от НПК наред с другите лица участвал и съдебен секретар, както изисква третата алинея на този текст. Това предполага, че секретарят е направил същата печатна грешка /интервал с точка след изречението„Съжалявам за случилото се.”/, каквато един час преди това допуснала и дознател С.. Тук е мястото да се подчертае, че протоколът за разпит от дознателя в настоящия казус се обсъжда единствено в контекста на изясняване на обстоятелствата относно обстановката, в която са направени самопризнанията от подсъдимия пред съдия, а не като самостоятелен доказателствен източник.Впечатляващото съвпадение на съдържанието на протоколите / без значение е дали то ползва обвинението или защитата/ е останало без коментар от въззивния съд , а това лишава от убедителност заключението за свободно направени самопризнания с оглед критериите на чл.14 от НПК. Обобщено, допуснатите отклонения от процесуалните правила за анализ на доказателствената съвкупност са довели до опорочаване на вътрешното убеждение на възивния съдебен състав по фактите и на крайния извод за авторството на деянието. Налице е касационото основание на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящо отмяна на постановената осъдителна присъда и ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд, който да извърши цялостно и законосъобразно обсъждане на всички доказателствени материали. Този изход на делото прави ненужно обсъждането на посоченото без допълнителни доводи оплакване за нарушение на закона. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.3, т.2 във връзка с чл.348, ал.1, т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯВА присъда № 250 от 15.12.2010 г. по внохд № 1189/2010 г. по описа на Окръжния съд в гр. Стара Загора в осъдителната й част и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.