Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 189   гр. София, 03 август 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети март............. две хиляди и десета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова......………......……………………………в присъствието на прокурора Колова.....…………....................………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………......……наказателно дело № 48 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения И. ДАНЧОВ П. за възобновяване на ВНОХД № 757/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 1/06.01.2010 г., с което е била потвърдена присъда № 312/17.09.2009 г. по НОХД № 968/2009 г. на районен съд – гр. П.. С тази присъда подсъдимият И е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 128 ал. 1, вр. ал. 2 от НК за това, че на 01.10.2008 г., в с. А., обл. Пазарджишка, е причинил на С. Г. И. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота на дясното око, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип съгласно чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС лично от осъдения и защитникът му адв. Т, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че изясняването на съществени въпроси относно авторството на деянието и фактическата обстановка, при която то е било извършено, не е било проведено в съгласие с изискванията по чл. 13 и 14 от НПК, което е довело и до неправилно осъждане. По този повод се излагат възражения срещу кредитиране показанията на една група свидетели (на пострадалите при сбиването - св. С и техните близки - св. Ц, Д. С. , Е. Н. ), което е сторено без да се съобрази еволюцията и противоречията в тях. Неправилно били игнорирани друга група доказателствени източници, установяващи данни за агресивното поведение на пострадалите и реализиран сблъсък с каруцата, в която били близките на подсъдимите. Освен това се оспорва и позоваването в мотивите на показанията на св. В, за това, че тълпата била агресивна и въоръжена с подръчни средства, като същевременно не били отчетени данните, изложени от св. Йордан П. , посочил причините за това въоръжаване. Извън съображенията за неправилна оценка на доказателствата, се изтъкват и такива за липса на мотиви по направени пред въззивната инстанция оплаквания за нарушения по чл. 234 от НПК. Възразява се и относно характеризиране на подсъдимия като личност с висока степен на обществена опасност без да се отчита, че е неосъждан и има 4 деца. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Същото становище заявява и повереника на частните обвинители – адв. К, който представя и писмени бележки. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 08.01.2010 г. и се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение – 06.01.2010 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Въпреки използваната формулировка за процесуални нарушения, по своето същество възраженията, касаещи оценката на гласните доказателства, описани по-горе, се свързват с обосноваността на въззивния акт, което не е самостоятелно касационно основание. От друга страна, разгледани на плоскостта на пороци относно начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество, те са изцяло неоснователни. Прегледът на процесуалната работа, извършена от двете съдебни инстанции и техните мотиви демонстрира, че проблемните въпроси относно авторството на деянието (касаещо осъдения И. П. ) и фактическата обстановка, при която то е било извършено, са били ясно, подробно и систематично обсъдени и разрешени. Версията, че всъщност побоят, реализиран между двете враждуващи семейства, е бил предизвикан от появата на автомобил, управляван от св. С, който е бил блъснат в каруцата, където са се намирали близките на двамата осъдени, както и че пострадалите братя С са ги нападнали, придвижвайки се пеш към мястото на инцидента, което наложило осъдените да се защитават, като при тази защита техен познат - св. Г(с прякор К. ”) е нанесъл удара с лопата по главата на пострадалия С. И. , довело до съставомерното увреждане, е била предмет на подробно изследване от първата инстанция, чиито оценки са били възприети от въззивната, която и след самостоятелна проверка не е намерила основание да се разграничи от тях. В мотивите са изложени конкретни и убедителни съображения поради какви причини съдът не възприема тази версия, респ. доказателствените източници, от които тя е била изводима. Същевременно, ясно е заявено защо се кредитират показанията на св. Ц, Д. С. и Е. Н. (последната разпитана непосредствено от въззивния съд), които са били не само съвместими с тези на пострадалите св. С(за това, че подсъдимият П е ударил първия с лопата по главата, довело до увреждане на дясното му око), но и частично подкрепени от показанията на св. Г съответно аргументирани с констатациите от СМЕ. За всички останали обстоятелства, свързани с причината за сбиването, липсата на данни за удар между автомобила и каруцата, начинът, по който подсъдимите и техните близки са били въоръжени, както първата, така и въззивната инстанции са изложили достатъчно аргументи, които се основават на подробен анализ на доказателствената съвкупност, открояване на противоречията и разрешаването им по надлежен процесуален начин. В последния аспект явно неоснователно е твърдението за допуснато процесуално нарушение, изразило се необсъждане на противоречия между показанията на св. Е, дадени пред въззивния съд и писмените й обяснения в хода на полицейската проверка, тъй като последните изобщо нямат доказателствена стойност. Същото важи и по отношение показанията на останалите свидетели, за които защитата е изтъквала доводи за подобни несъответствия. Неоснователно е и твърдението за неотносимост на показанията на св. В, които не били очевидци на престъплението. Това действително е верно, но те са били използвани единствено в насока подкрепяне на съдебните констатации за предварително въоръжаване на подсъдимите и техните близки с подръчни средства, които те са продължили да носят и след приключване на инцидента, придвижвайки се към кметството, като част от тях и са укрили, респ. за оборване на показанията на св. М, А. П. и И. П. , че в каруцата е имало само кофи и чували, а оттук и като цяло, че сбиването не е било предварително организирано с мотив отмъщение. Изложеното дотук очертава, че противно на отразеното в искането за възобновяване, оценката на доказателствата, очертаващи авторството на деянието и начина на неговото извършване, е била извършена в съгласие с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, като не са били игнорирани обстоятелства с оправдателно значение, а след обсъждането им те са били отхвърлени поради наличието на достатъчно по обем и сигурност обвинителни, на които е отдадена тежест при изложени за това конкретни и убедителни съображения. Съответно, липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на инстанциите по същество, което е суверенно не само относно оценката на доказателствата, но и за тяхната достатъчност за формиране на конкретен фактически и правен извод, е било опорочено. На основата на приетите фактически положения, които в пълнота покриват субективните и обективни признаци на престъплението по чл. 128 от НК, материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия по това обвинение. Доколкото по този повод не се изтъкват никакви възражения, ВКС не намира и основание за обсъждане на конкретните елементи от състава, което също достатъчно подробно е било направено от предходните инстанции. Неоснователни са доводите за непълнота на мотивите с оглед необсъждане на възраженията за допуснати на досъдебната фаза нарушения, свързани с продължаване сроковете за разследване и събирането на доказателства в контекста на чл. 234 ал. 7, вр. ал. 3 от НПК (понастоящем изменена) и валидния акт на прокурора, с който тези действия следва да се извършват. Отговорите на тези възражения се съдържат на л. 11 от въззивните мотиви, като ВКС ги споделя и не намира за нужно да ги преповтаря, още повече, че защитата на осъдения изобщо не е изяснила значението на тези доказателства. Ако се има предвид соченото свидетелство за съдимост, за което се твърди, че било прието по неизвестен ред, то същото само установява, че И. П. е неосъждан и това е в негова полза. В искането за възобновяване са направени възражения за оценката на осъдения П. като лице с висока обществена опасност при положение, че той е неосъждан, както и за това, че неоснователно не било прието, че той е баща на 4 деца. Макар по настоящото дело да не са визирани изрични оплаквания за явна несправедливост на наказанието, то посочените възражения имат такава насоченост, но са неоснователни. Степента на обществената му опасност поначало е била извеждане не само от прилагани по делото характеристики (каквито има и в обратната насока – за положителни данни), но основно от начина и условията, при които е реализирано деянието – прилагане на една несъразмерна агресия, резултирала в причиняване на постоянна слепота с дясното око на пострадалия С. И. По отношение на семейното му положение въззивният съд е констатирал, че в декларацията си по делото той не е посочил четирите си деца. Това обаче не е попречило да се отчете като смекчаващо обстоятелство именно тежкото му семейно положение. Затова, ВКС намира, че при наличното съотношение на смекчаващи (сред които явно е отчетено чистото му съдебно минало) и отегчаващи обстоятелства, определянето на наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 6 месеца (при фиксиран минимум от 3 години), не е явно несправедливо, поради което и ревизия на въззивното решение в насока неговото намаляване не се налага. По изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. ДАНЧОВ П. за възобновяване на ВНОХД № 757/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 1/06.01.2010 г., с което е била потвърдена присъда № 312/17.09.2009 г. по НОХД № 968/2009 г. на районен съд – гр. П.. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.