О П Р Е Д Е Л Е Н ИЕ                 №285                                                                    гр.София, 25.05.2009 г.                                                                                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 275 по описа за 2009 г. приема следното:     Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. И. срещу определение № 158 от 16.01.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, пети състав, постановено по ч.гр.д. № 20 от 2009 г., с което е оставено в сила определение № 1* от 11.11.2008 г. на Варненския районен съд, XII състав за прекратяване на гр.д. № 9* от 2007 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Ответникът по жалбата Г. С. Г. не взема становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 26.01.2009 г., а частната жалба е подадена на 02.02.2009 г./. Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба следва да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая, настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос /за допустимостта на иск с правно основание чл.108 от ЗС за земеделска земя, възстановена на ищеца с решение на ОСЗГ по реда на ЗСПЗЗ, заведен преди да е издадена заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата- в обжалваното определение на ВОС е прието, че такъв иск е недопустим като преждевременно заведен, а в представените от жалбоподателя към частната му жалба решения на ВРС и ВОС, сред които и решение по гр.д. № 1* он 2006 г. на ВОС, потвърдено с решение № 1* от 19.12.2008 г. на ВКС, Четвърто гр.отделение по гр.д. № 3* от 2007 г., е прието, че такъв иск е допустим. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В случая, ищецът е твърдял, че е собственик на описания в исковата молба земеделски имот с площ от 798 кв.м., като се легитимира с решение № 1* от 12.10.2005 г. на ОСЗГ В. , с което на наследниците на И. М. е възстановена собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на земеделски имот с площ от 2 дка, находящ се в терен по параграф 4 на В. , м.”К”, представляващ поземлен имот № 452 по плана на СО „В”. В това решение на ОСЗГ В. , възстановеният на наследниците на И. М. имот е достатъчно индивидуализиран по граници, местоположение и кадастрален статут /като имот пл. № 452 по плана на СО „В”. Поради това исковата молба, с която се претендира за право на собственост върху част от описания в решеинето на ОСЗГ В. земеделски имот, не е била нередовна на основание чл.98, ал.1, б.”г” и „д” от ГПК /отм./ и съответно не е имало процесуална пречка предявеният с тази искова молба иск да се разгледа от съда. Неправилно съдът е приел, че искът е недопустим, тъй като нямало влязла в сила заповед на кмета на общината по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която реално се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, намиращи се в територии по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ: По принцип искът би могъл да бъде недопустим, ако липсват положителни процесуални предпоставки за съществуването или за упражняването на правото на иск или ако съществуват процесуални пречки затова, каквито в случая няма. Издаването на заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е въведено в закона като процесуална предпоставка за съществуването или за упражняването на искове за собственост върху земеделски земи. Обстоятелството, дали административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи е приключила или не /респ.дали за процесният имот е издадена заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, касае основателността на иска за собственост, а не неговата допустимост, тъй като е свързано с решаването на въпроса, дали ищецът е собственик на претендирания от него земеделски имот към настоящия момент или все още не си е възстановил правото на собственост върху този имот. Действително, съществува практика на съдилищата, според която недопустим като преждевременно заведен е ревандикационен иск за земеделска земя, предявен преди завършване на специалната административна процедура по възстановяване на собствеността върху тази земя. Настоящият състав на ВКС счита, че преждевременното предявяване на такъв иск не е процесуална пречка за разглеждане на иска. Преждевременното предявяване на иск по чл.108 от ЗС по същество означава, че ищецът очаква да стане, но все още не е собственик на претендирания от него в исковата молба имот, в който случай искът би бил неоснователен поради липса на активна материалноправна легитимация на ищеца, а не недопустим. Независимо от горното, следва да се отбележи, че за селищно образувание „В” в кв. Виница на гр. В. има издадена заповед № Р* от 03.02.2006 г. на О. управител на В. за одобряване на плана за новообразуваните имоти, която е публикувана в ДВ бр.26 от 2006 г. Няма данни тази заповед да е била обжалвана в предвидения 14-дневен срок в частта за процесния имот /представляващ по твърдения на ищеца част от поземлен имот № 452 по плана на селищно образувание „В”/. Поради това и няма основание да не бъде издавана заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за спорния имот. Дори и да се установи, че е подадена жалба срещу заповед № Р* от 03.02.2006 г. в частта й, касаеща спорния имот, и че има висящо административно производство по тази жалба, това би било основание за спиране на делото на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./, респективно чл.229, ал.1, т.4 от новия ГПК, но не и за неговото прекратяване.   Поради гореизложеното, определението на Варненския районен съд за прекратяване на гр.д. № 9* от 2007 г. и определението на Варненския окръжен съд за оставяне в сила на това определение на ВРС следва да бъдат отменени, а делото- върнато на първоинстанционния съд за по-нанатъшно разглеждане и за постановяване на решение.     По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение     О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение № 158 от 16.01.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, пети състав, постановено по ч.гр.д. № 20 от 2009 г. и оставеното с него в сила определение № 1* от 11.11.2008 г. на Варненския районен съд, XII състав за прекратяване на гр.д. № 9* от 2007 г.   ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за по-нататъшно разглеждане и за постановяване на решение.   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.