О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 783 гр.София, 08.12.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5868/ 2015 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. г. по с., а. и г. „В. Л.”, [населено място], срещу определение на Варненски апелативен съд № 425 от 30.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 300/ 2015 г., с което е потвърдено определение на Варненски окръжен съд от 13.05.2015 г. по гр.д.№ 1214/ 2015 г. и по този начин е върната подадената от частния жалбоподател против [фирма], [населено място], искова молба поради това, че не е редовна и в дадения от съда срок нередовностите й не са отстранени. Жалбоподателят поддържа, че е изпълнил всички дадени му от съда указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Твърди, че е посочил фактите, въз основа на които претендира собствеността върху имот, който ответникът държи без основание и че в твърденията му няма противоречия. Искането, което е формулирал, е за предаване на владението върху имота и това е достатъчно съда да квалифицира спорното право по чл.108 ЗС. В случай, че от изложените обстоятелства съдът е достигнал до извод, че претенцията е въз основа на неизпълнен договор, то той сам е следвало да даде друга правна квалификация на спорното право, а не да връща исковата молба. Според касатора, като е постановил такова връщане, съдът е действал незаконосъобразно и определението му следва да бъде отменено. Като основание за допускане на обжалването повдига процесуалноправния въпрос за задължението на съда да квалифицира спорното право въз основа на изложените от ищеца обстоятелства, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Частната жалба е допустима, а са налице и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че в подадената от касатора искова молба има противоречие между обстоятелствена част и петитум, тъй като ищецът претендира предаване на вещ, излагайки едновременно твърдения за придобиване на правото на собственост и за наличие на договор между него и ответника. Първоинстанционният съд е дал надлежни указания за отстраняване на това противоречие и за посочване на надлежен способ, по който е придобита собствеността, в изпълнение на които ищецът депозирал молба от 11.05.2015 г., но с нея нередовностите не са отстранени. Въпреки че ищецът изрично декларира липса на договор с ответника, според съда едновременно с това той се позовава на тристранен протокол с поети задължения от подписалите го, което е пречка съдът да изведе правното основание на предявения иск. Понеже нередовносите на исковата молба не са надлежно отстранени, връщането й от първата инстанция е законосъобразно. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя правен въпрос обуславя обжалвания акт, а е налице и допълнителната предпоставка по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, тъй като е разрешен в противоречие с приложената към частната жалба практика на Върховния касационен съд (решение по гр.д.№ 167/ 2012 г., ІV г.о., решение № 4124/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в тях предходни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК). Според така установената практика, предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от отправеното до съда искане. Квалифицирането на спорното право не е задължение на ищеца, а на съда, към който е отправено искането за защита. Квалификацията се дава въз основа на изложените от ищеца факти, от които той извлича възникването на правото. Когато в исковата молба са посочени факти и обстоятелства, правещи претенцията неясна, съдът предприема действията по чл.129 ал.1 ГПК, но когато неяснотите и противоречията не касаят правопораждащите факти, те се отстраняват от съда чрез даване на указания за тях в проектодоклада по чл. 140 ГПК и чрез поставяне на въпроси по чл.145 ал.1 и указания по чл.145 ал.2 ГПК. След доклада по чл.146 ГПК страните имат възможност да възразят срещу посоченото от съда като техни твърдения и искания и да направят допълнителни пояснения. Предвид дадения отговор на въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване, въззивното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. Въззивният съд е приел, че съществуват противоречия между твърденията и петитума на исковата молба, защото ищецът освен твърдения да придобиване на собственост е изложил и твърдения за наличие на договорни отношения, които внасят противоречия. Тези противоречия обаче не касаят спорното право, което е ясно заявено и се основава на собствеността върху имота. Изложените факти за договорни отношения не касаят предявеното за защита право и дори да внасят неясноти в исковата молба, отстраняването им не се извършва по реда на чл.129 ал.1 ГПК, а по реда на чл.143 ал.2 и чл.145 ал.1 ГПК. В случая обаче такова противоречие не е налице. Изложените от ищеца твърдения за тристранно подписан протокол поясняват защо ответникът претендира права върху имота и защо според ищеца тази претенция е неоснователна. Тези обстоятелства не касаят предявения иск, който е такъв по чл.108 ЗС, съгласно изрично посоченото както в исковата, така и в уточняващата молба от 11.05.2015 г. Ищецът основава правото си на обстоятелството, че процесният имот е публична държавна собственост, предоставен му от съответния държавен орган, както и че ответникът го владее без основание и се е снабдил с констативен нотариален акт за него. Това е достатъчно за квалифицирането на предявения иск, тъй като според съдебната практика (определение № 408/ 15.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 4633/ 2014 г., ІІ г.о. и цитираните в него актове) процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. Както в исковата, така и в уточняващата си молба ищецът е изложил твърдения за собствеността върху имота (публична държавна) и довод, че след като му е предоставен за ползване, той е собственик на вещта. Дали това е така, е въпрос по същество. Съдът ще прецени при постановяване на решението си дали се касае за възможен придобивен способ или ищецът защитава като процесуален субституент правото на публична държавна собственост, предоставена му за изпълнение на функциите му, след като в първото съдебно заседание е изпълнил задълженията си по чл.145 ГПК. Във връзка с индивидуализацията на имота ищецът е посочил идентификатор и е представил за него скица, издадена от АГКК, С. – В.. Ако съдът е счел тази индивидуализация за недостатъчна, той е следвало да даде нови и изрични указания по какъв друг начин ищецът да опише имота. Не е имало основание за връщане на исковата молба и поради невнасяне на дължимата държавна такса. По искове за права върху вещи - публична държавна собственост държавна такса не се дължи (чл.84 т.1 ГПК). По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненски апелативен съд № 425 от 30.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 300/ 2015 г. ОТМЕНЯ определение на Варненски апелативен съд № 425 от 30.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 300/ 2015 г. и потвърденото с него определение на Варненски окръжен съд от 13.05.2015 г. по гр.д.№ 1214/ 2015 г. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: