Р Е Ш Е Н И Е № 398 София 02.11.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1535/2010 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Г. – С., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Г. К., срещу въззивно решение №I-30 от 10.05.2010 г. по гр. дело № 286/2010 г. на Бургаския окръжен съд. С него е отменено решение №826 от 28.12.2009 г. по гр. дело №1857/2007 г. на Бургаския районен съд и е уважен частичен иск като жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма] сумата 9 900 лв., представляващ част от дължимата сума в размер на 21 060 лв., която е неизплатено увеличение на възнаграждение по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Уважено е възражението за прихващане за сумата 1 446 лв. Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл.266, ал.2 ЗЗД след като има поскъпване на строителните материали и работната ръка, то цената на процесния новопостроен имот трябва да бъде определена по строителната му стойност към момента на завършване на обекта. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него обжалваното решение е недопустимо, тъй като между страните по делото има влязло в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, което замества окончателния договор и относно уговорената продажна цена, поради което е недопустимо да се пререшава въпросът за нейния размер в настоящото производство. Освен това неправилно е преценена разпоредбата на чл.266, ал.2 ЗЗД, която има диспозитивен, а не императивен характер. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище. С определение №804 от 06.06.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение №I-30 от 10.05.2010 г. по гр. дело № 286/2010 г. на Бургаския окръжен съд. Обжалването е допуснато по процесуалноправни и материалноправни въпроси за това дали след като между страните по делото има влязло в сила решение, с което предварителният договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот е обявен за окончателен, то въпросът за размера на продажната цена по него може да бъде пререшаван, както и дали разпоредбата на чл. 266, ал.2 ЗЗД е императивна или диспозитивна и за съотношението и с принципа за свободата на договаряне. По въпросите, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Диспозитивните правни норми по начало уреждат правните последици, засягащи интересите на отделни правни субекти, а не обществени интереси. Те се прилагат само ако страните съобразно принципа за свободата на договаряне не са се съгласили за нещо различно от предписаното в нормата. Според разпоредбата на чл.266, ал.2 ЗЗД ако през време на изпълнението на договора за изработка надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението съответно се изменя, макар и да е било уговорено изцяло. С тази разпоредба на страните по предварителния договор за покупко-продажба на бъдеща вещ е дадена възможност да уговарят по различен начин продажната цена. Те могат да уговорят изрично плащането и изцяло преди започването на строежа без отчитане на евентуални изменения на цените, а биха могли да уговорят и заплащане първоначално само на прогнозна цена и съответно начин на изменението и към момента на прехвърлянето на правото на собственост. В случаите обаче когато с влязло в сила решение предварителният договор за покупко-продажба на изградения имот е обявен за окончателен, то въпросът за размера на продажната цена и дали същата съобразно уговореното подлежи на изменение по реда на чл.266, ал.2 ЗЗД, не може да бъде пререшаван. Това е така, защото решението, с което е уважен искът по чл.19, ал.3 ЗЗД, е конститутивно. То замества окончателния договор и създава ново правно положение. По тази причина тълкуването на действителната воля на страните по предварителния договор относно това дали уговорената продажна цена може да бъде изменена е направено вече с това влязло в сила конститутивно решение. Ето защо са преклудирани възраженията на продавача, че му се дължи по-висока цена съобразно разпоредбата на чл.266, ал.2 ЗЗД, поради което и те не могат да бъдат разглеждани в самостоятелно производство с предмет такъв иск. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата, намира същата за основателна поради следните съображения: По делото е установено, че с влязло в сила на 05.04.2008 г. решение на Бургаския районен съд е обявен за окончателен процесният предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за цена 32 391 евро. Според изложеното по-горе следва да се приеме, че въззивният съд неправилно е приел за допустимо предявяването на иск за заплащане на сумата, с която се е увеличила така определената цена поради повишаване цените на вложените материали и труд. Предявеният иск е недопустим. Въззивното решение и първоинстанционното решение на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270 ГПК като недопустими следва да се обезсилят и производството по делото да се прекрати. Съобразно изхода на спора на Д. Ж. Г. – С. трябва да се присъдят 2 644.08 лв. деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №I-30 от 10.05.2010 г. по гр. дело № 286/2010 г. на Бургаския окръжен съд и решение №826 от 28.12.2009 г. по гр. дело №1857/2007 г. на Бургаския районен съд и прекратява производството по делото. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Д. Ж. Г. – С., [населено място], 2 644.08 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.