Р Е Ш Е Н И Е № 366 гр. София, 15 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на девети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1272 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на протест от прокурор при Военно- апелативна прокуратура и касационни жалби от подсъдимия Д. Р. И., защитника на подсъдимия Б. Ч. Н. и повереника на частните обвинители и граждански ищци Т. И., Д. И. и А. А. срещу решение №10 от 16.06.2014 г., постановено по ВНОХД №9/2014 г., по описа на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда №9 от 11.11.2013 г., постановена по НОХД №12/2013 г. по описа на Военен съд- гр.Сливен. С първоинстанционната присъда подсъдимите Б. Ч. Н. и Д. Р. И. са признати за виновни, че на 11.08.2012 г. в района на микроязовир в местността „Дъбни кайнак“, в землището на [населено място], в съучастие помежду си, като съизвършители по особено мъчителен за пострадалия начин и с особена жестокост, умишлено умъртвили И. А. И., като на основание чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК на подсъдимия Н. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години, а на подсъдимия И., наказание „лишаване от свобода“ за срок от седемнадесет години. С присъдата на основание чл.61, т.2 ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложените наказания. С присъдата на основание чл.59, ал.1 НК е зачетено времето, през което подсъдимите са задържани с мерки за неотклонение „задържане под стража“. С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданските ищци А. А. и Д. И. сумата от 40 000 лева, а на гражданския ищец Т. И. сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените в резултата на престъплението неимуществени вреди, като предявените граждански искове са отхвърлени до пълния им размер. С присъдата двамата подсъдими са осъдени да заплатят на гражданските ищци А. А., Д. И. и Т. И. сумата от по 330 лева разноски по водене на делото, а на Държавата по 2 200 лева- държавна такса върху уважената част на гражданските искове и по 1 752 лева- разноски по водене на делото. В протеста се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като се поддържа, че наказанията, определени на двамата подсъдими са необосновано занижени. Моли да бъде отчетено това, че единствените смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимите са чистото съдебно минало на И. и добрите характеристични данни на Н., а са налице множество отегчаващи отговорността на двамата обстоятелства и конкретно начина на извършване на престъплението, липсата на съпричастност към жертвата след нанасянето на побоя и целта на двамата при осъществяване на престъплението- да бъдат изтръгнати самопризнания от пострадалия И.. Твърди се, че при този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства незаконосъобразно е определено предвиденото в закона най- леко по вид наказание и то е наложено в размер, който е минималния- за подсъдимия Н. и към минималния за подсъдимия И.. Предлага се да бъде отменено частично въззивното решение, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като бъде увеличен размера на наложените на подсъдимите наказания. В касационната жалба на подсъдимия И. се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, като се твърди, че в хода на производството не са изяснени обстоятелствата по делото и неправилно съдът е приложил материалния закон. В касационната жалба на защитника на подсъдимия Н. се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че в обвинителния акт не са посочени факти за това, как са причинени съставомерните увреждания, с какви удари, при използване на какви предмети и от кого от двамата извършители. Твърди се, че тази неяснота, по отношение на важни обстоятелства, относими към предмета на производството е засегнала правото на защита на подсъдимия Н. и го е поставил в невъзможност да се защитава по поддържаното обвинение. Поддържа се, че липсват факти и по отношение на квалифициращите обстоятелства по чл.116, ал.1, т.6 НК. Прави се оплакване и за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че неправилно съдът не квалифицирал деянието по чл.124 НК, а вместо това е постановил осъдителна присъда за убийство. Моли да бъде отчетено, че подсъдимият не е имал умисъл да умъртви пострадалия, а единствено да му нанесе телесна повреда, както и това, че след приключване на боя И. е бил в сравнително добро състояние и никой не е могъл да предвиди настъпването на смъртта му. На тези основания се предлага да бъде преценено, че И. е целял причиняване на средна телесна повреда на подсъдимия, а не неговата смърт. Алтернативно се предлага да бъде възприета квалификация по чл.118 НК, като се твърди, че от показанията на свидетелите И. и Н. е установена предходна закана по отношение на семейството на подсъдимия Н.. Оспорват се изводите на съдебните състави и по отношение на наложеното наказание на подсъдимия, като се твърди, че същото е завишено, като е отмерено без да бъдат съобразени чистото му съдебно минало, обстоятелството, че е семеен, че е трудово ангажиран и съжалява за извършеното престъпление. Оспорват се и съдебните актове по отношение на уважените граждански искове, като се твърди, че присъдените обезщетения са завишени и не са съобразени с това, че пострадалият не е бил близък с децата си и не е поддържал отношения с тях. Предлага да бъде отчетено и съпричиняване от негова страна. На тези основания при условията на алтернативност моли или да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или решението да бъде изменено, като бъде възприета нова, по- лека правна квалификация или бъде наложено ново, по- леко наказание. В касационната жалба на повереника на частните обвинители се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК, като се предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление и по чл.116, ал.1, т.5 НК. Моли се да бъдат увеличени отмерените им наказания, като бъдат отчетени липсата на причина за нанесения побой, начина на причиняване на уврежданията, броя на ударите и изпитаните болки и страдания от пострадалия. С тези аргументи се предлага да бъде завишен и размера на определените обезщетения по предявените граждански искове. В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение поддържа протеста и отразените в него съображения. Моли да бъде уважен. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци предлага протеста да бъде уважен, а жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение. Защитникът на подсъдимия И. поддържа касационната жалба, като възпроизвежда отново оплакванията, отразени в нея. Твърди, че липсват мотиви на въззивния съдебен акт, както и въззивният съд безмотивно е отхвърлил доказателствено искане, като по този начин е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. Такива нарушения са допуснати и с липсата на отговор на конкретни възражения, направени от защитата. На тези основания се предлага да бъде уважена жалбата, отменено въззивното решение, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно се предлага да бъде намалено наложеното наказание. Предлага се протеста да не бъде уважаван. Защитникът на подсъдимия Н. поддържа, че неправилно въззивния съд не е обсъдил показанията на свидетелката Д., от които се установява, че липсва уговорка между подсъдимите за извършване на престъплението. Прави се и оплакване за липса на мотиви на атакуваното решение. На тези основания се предлага да бъде отменено въззивното решение, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимият И. твърди, че съжалява за случилото се, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде намалено наказанието му. Подсъдимият Н. твърди, че съжалява за случилото се и поддържа, че не е допринесъл с действията си за настъпване на резултата от престъплението. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните протест и жалби са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са нарушили правата на двамата подсъдими. Не може да бъде възприето оплакването, отразено в касационната жалба на защитника на подсъдимия И., че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени фактите, относими към обвинението за извършено престъпление по чл.115 НК и конкретно действията на всеки един от подсъдимите, довели до настъпване на смъртта на пострадалия. В обвинителния акт са посочени всички известни факти, относими към наказателното производство, като са отразени изчерпателно действията на всеки един от подсъдимите и конкретно как са нанесени ударите, при използване на какви предмети и в коя област на тялото на пострадалия И.. Посочена е и причината за смъртта на пострадалия и съществуващата причинна връзка между нанесения побой от страна на И. и Н., причинените увреждания и настъпването на съставомерния резултат. Не може да бъде възприета тезата, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да бъдат посочени последиците на отделните действия на всеки един от подсъдимите и значението им за настъпване на смъртта на пострадалия поотделно. Когато става дума за извършено престъпление при условията на съучастие, когато двамата съизвършители едновременно осъществяват състава му (в случая нанасят удари на пострадалия) тогава не е необходимо да бъде изследван въпроса за това какви са уврежданията, причинени от действията на всеки един от тях. В тази хипотеза в обстоятелствената част на обвинителния акт е необходимо единствено да бъдат посочени действията на двамата, причинените увреждания от общата им дейност и наличието на пряка причинно- следствена връзка между тях и причененото увреждане. Това е така с оглед константната съдебна практика, която приема, че двамата съизвършители носят заедно отговорност за настъпилото увреждане, без значение кой конкретен удар или действие е допринесло за леталния изход. Ето защо описването на общите им действия, без да е изследван въпроса за отделните увреждания, причинени от тях не е нарушение на процесуални правила и не може да бъде преценено като порок на обвинителния акт, който е довел до нарушаване на правата на подсъдимите. Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че държавното обвинение може и трябва да посочи конкретната причина за настъпилата смърт и отграничи извършителя на съответното действие когато тя единствено е причинила леталния изход. Когато смъртта е настъпила в резултат на множество наслагващи се увреждания, довели да причиняване на травми и развитие на процеси, свързани с излив на кръв в различни органи и кухини в тялото на пострадалия, обективно е невъзможно да се посочи конкретната причина за смъртта, респективно връзката й с поведението на всеки един от подсъдимите. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че обвинителният акт не страда от порок и отговаря на изискванията на чл.246 НПК, което е и основание оплакването на защитата на подсъдимия И. да не бъде уважено. При внимателен преглед на касационните жалби на подсъдимия И. и защитниците по делото може да бъде направен извод, че основното оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за неправилен анализ на доказателствените материали по делото. Оспорват се изводите на решаващите съдилища за участието на всеки един от подсъдимите в извършването на инкриминираното деяние и допринасянето му за настъпване на смъртта на пострадалия И.. Касационният съд не възприе и тези оплаквания, като прецени, че предходните съдебни състав са направили пълен и верен анализ на доказателствените източници. Съдилищата правилно са преценили, че и двамата подсъдими са допринесли с действията си за настъпване на леталния изход и това обстоятелство се установява от множество гласни доказателствени източници. На първо място правилно са ценени обясненията на Н. и И., в частта им, в която и двамата поддържат, че всеки от тях е нанасял удари на пострадалия И., като са използвали ръце, крака и дървени предмети. Действително, съществува противоречие в тези гласни доказателствени източници, с оглед конкретното участие на двамата в побоя, но от тях се установява обстоятелството, че и двамата са удряли пострадалия, като тези техни действия са му причинили увреждания. В подкрепа на тези изводи са и показанията на свидетелите В. (възприел удари с дървени предмети, нанесени и от двамата подсъдими), И. (дал сходни показания), А. и К. Д. (които твърдят, че и двамата подсъдими са разпитвали пострадалия с оглед извършена от него кражба) и Н. (полицейски служител, пристигнал на местопроизшествието след случилото се и разбрал от присъствалите свидетели, че и двамата са удряли И.). Тези гласни доказателствени източници са правилно анализирани и ценени, като въз основа на тях правилно са установени фактите, възприети от предходните съдебни състави. Законосъобразно съдилищата при оценка на събраните доказателства са отчели качеството на двамата подсъдими в производството, обстоятелството, че обясненията им са средство за защита и израз на естествения стремеж при депозирането им да се даде информация умаловажаваща участието на всеки един от тях в нанесения побой. Вярно съдът е отчел и съществуващите връзки между подсъдимите от една страна, пострадалия и свидетелите, които са възприели случилото се, като е приел, че наличните различия в свидетелските показания се дължат на това различно отношение към участвалите в инцидента лица. Не на последно място правилно са ценени приетите в хода на производството заключения на изготвени експертизи, които установяват начина на причиняване на уврежданията, резултатите от получените травми и конкретната причина за смъртта на И.. Касационният съд не възприе и оплакването на защитата на подсъдимия Н. за липса на мотиви във въззивното съдебно решение по отношение на анализа на доказателствените материали. В този съдебен акт съдът е направил подробен анализ на всички доказателствени източници, като изчерпателно е посочил кои от тях кредитира и на какво основание. Правилно са анализирани и приетите по делото експертизи, като законосъобразно съдът е обосновал изводите си по отношение на действията на всеки един от подсъдимите в осъщественото инкриминирано деяние и отношението им към настъпването на съставомерния резултат. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че нито въззивната инстанция, нито първостепенния съд са допуснали съществени нарушения на процесуални правила и атакуваното въззивно решение не трябва да бъде отменено на това основание. По оплакванията за допуснато съществено нарушение на материалния закон: Касационният съд прецени, че предходните съдебни състави правилно са приели, че подсъдимите Н. и Р. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро и пр.3-то, във вр. с чл.115, във вр. с чл. 20, ал.2 НК. В хода на производството е установено, че със свои активни действия, изразяващи се чрез нанасяне на удари с ръце, крака и твърди предмети (дръжка на инструмент и парчета от нея) те са причинили на пострадалия И. множество травми (счупвания, разкъсвания, контузии и външни и вътрешни кръвоизливи) в областта на черепа, на предната повърхност на гръдния кош, на гърба, на двете мишници и предмишници и в областта на дясното бедро. Тези увреждания са причинили тежка мозъчна и гръдна травма, които са довели до мозъчна кома, състояние на травматичен и хеморогичен шок и са причинили и смъртта на пострадалия. Няма съмнение, че с действията си подсъдимите са умъртвили пострадалия, като причинените увреждания са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилата смърт на И.. Това е и основанието предходните съдебни състави вярно да преценят, че състава на посоченото по- горе престъпление е осъществено от обективна страна. Подсъдимите Н. и И. са осъществили състава на престъплението и от субективна страна, като и двамата са съзнавали, че нанасянето на силни удари в областта на главата и тялото на пострадалия, които са имали сила, която е била достатъчна за счупване на черепни кости и ребра на И. обективно са могли да доведат до смъртта на пострадалия. Ето защо и касационната съдебна инстанция прецени, че подсъдимите са осъществили състава на престъплението при форма на вината умисъл, като правилно е ангажирана наказателната им отговорност за извършване на умишлено убийство. Верни са изводите на предходните съдебни състави за това, че престъплението е осъществено при условията на съучастие между Н. и И., които са действали като съизвършители. Всеки един от тях със свои активни действия е допринесъл за настъпването на смъртта на И., като и двамата са съзнавали, че извършват инкриминираното деяние заедно и са имали общ умисъл по отношение на действията си и техния резултат. Правилно първостепенният и въззивният съд са приели, че престъплението е осъществено при наличието на квалифициращите признаци по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро и 3-то НК. Начинът на извършване на престъплението, множеството удари, засегнали на практика цялото тяло, неколкократното подновяване на побоя над И. дават основание да се прецени, че убийството е извършено с особена жестокост. Налице е и другото квалифициращо обстоятелство, тъй като от момента на довършване на престъплението до настъпване на смъртта на пострадалия И. той е изпитвал значителни болки, съзнавал е случващото се, което е и основание да се прецени, че убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин. Касационният съд категорично не възприе оплакването на защитниците, че правилната квалификация на инкриминираното деяние трябва да бъде по чл.124 НК. Това би била правилната квалификация ако двамата подсъдими не се са съзнавали възможността в резултата на действията им да настъпи смърт на пострадалия и не са целели същата. От доказателствата по делото бе установено по несъмнен и категоричен начин, че те са нанесли интензивен побой над И., увредили са множество важни негови органи и системи, с действията си са засегнали сериозно главата, трупа, двете ръце и десния крак на пострадалия, като очевидно са съзнавали, че в резултат на тези травми той може да почине. Дори да се приеме тезата, че подсъдимите не са целели настъпването на този резултат, а единствено да набият пострадалия, то те са се отнесли с безразличие към настъпването им, което е пречка за квалифициране на деянието по предложения от защитата начин. Касационният съд не възприе и оплакването, че инкриминираното деяние е следвало да бъде квалифицирано по чл.118 НК. Липсват доказателства подсъдимите да са го осъществили в състояние на остър физиологичен афект, като напротив от заключенията на приетите съдебно- психиатрични експертизи се установява липсата му. Няма основание да се приеме, че е и пострадалият е извършил действията, описани в диспозицията на обсъжданата норма, като с тях да е предизвикал подсъдимите. В тази връзка правилно решаващите съдилища са преценили, че показанията на свидетеля Н. се явяват изолирани и се опровергават от останалите събрани гласни доказателства и не установяват отправени заплахи или обиди от страна на пострадалия И.. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че показанията на този свидетел имат производен характер, тъй като той не е присъствал на инцидента и възпроизвежда информация, получена от очевидци. Тези показания се опровергават изцяло от показанията на свидетелите В. и Д., които поддържат, че непосредствено след пристигането си на мястото на инцидента двамата подсъдими са се насочили веднага към пострадалия, започнали са да го дърпат и да му задават въпроси, свързани със стопанисването на повереното му имущество. Без съмнение причината за нанасянето на побоя от страна на Н. и И. не са действия на пострадалия И., осъществени непосредствено преди боя. Ето защо касационният съд прецени, че правилно съдилищата са преценили, че престъплението не може да бъде квалифицирано по привилегирования състав на чл.118 НК. Предвиди изложеното, съдът прие, че в хода на воденото наказателно производство решаващите съдилища са направили верни изводи по отношение на правната квалификация на извършеното престъпление и са приложили правилно материалния закон. По оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания: По отношение на подсъдимия И. Правилно, при индивидуализация на наказанието на подсъдимия И., е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало. Като такова обстоятелство е трябвало да бъде преценено и сравнително младата му възраст. Законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелство са ценени наличието на две самостоятелни квалифициращи обстоятелства на престъплението, степента на участие на този подсъдим и обстоятелството, че той е инициирал конфликта и е нанесъл повечето удари на И. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, законосъобразно е избрано предвиденото най- леко по вид наказание „лишаване от свобода“, като размера му е определен около средния, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.116, ал.1 НК. Касационният съд прецени, че така отмереното наказание е съобразено с обществената опасност на осъщественото престъпление и тази на подсъдимия и е достатъчно за постигане на целите на специалната и генералната превенция. Съдът не възприе оплакванията, отразени в касационния протест и касационната жалба, за необходимост от промяната му, тъй като евентуалното му завишаване би било несправедливо, а намаляването му би поставило в опасност постигането на целите на чл.36 НК. По отношение на подсъдимия Н. Правилно при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия са отчетени като смекчаващи отговорността му обстоятелства добрите му характеристични данни и представената подписка в негова подкрепа Като такива обстоятелство трябва да бъдат отчетени и младата му възраст и степента на участие в извършването на престъплението (този подсъдим не е бил водещ при нанасянето на побоя и е нанесъл значително по- малко удари от И.). Законосъобразно като отегчаващо отговорността обстоятелство е ценено предходното осъждане на подсъдимия за извършено престъпление против личността. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно първостепенният съд е определил наказанието на подсъдимия Н. при сериозен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като е избрал най- лекото по вид наказание и го е наложил в минималния, предвиден в закона размер. Касационният съд прецени, че това наказание не трябва да бъде завишавано, тъй като същото е достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК и съответно на извършеното престъпление и обществената опасност на подсъдимия. Наказанието не трябва да бъде и намалявано, защото липсват основания за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, като няма доказателства за съществуването на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и предвиденото в санкционната част на чл.116, ал.1 НК минимално наказание не е несъразмерно тежко. Предвид изложеното съдът прие, че определените на подсъдимите И. и Н. наказания са съответни на извършените от тях престъпления и не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. По гражданските искове: Касационният съд прие, че правилно предходните съдебни състави са преценили, че приетите за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство граждански искове не трябва да бъдат уважавани в пълния им размер. Законосъобразно съдилищата са преценили, че те трябва да бъдат уважени частично- съответно за сумата от по 40 000 лева за гражданските ищци И. и А. и за сумата от 30 000 лева за гражданския ищец И., като са отчели липсата на съществен контакт между пострадалия и децата му и обстоятелството, че това трябва да бъде отчетено при преценка на определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Не може да бъде възприета тезата на повереника на гражданските ищци, че начина на причиняване на увреждането и конкретното поведение на двамата подсъдими трябва да бъде отчетено при определяне на обезщетението. Тези обстоятелства имат отношение към наказателната отговорност на И. и Н., но нямат връзка с размера на присъдените обезщетения. Предвид изложеното касационната инстанция прецени, че атакувания въззивен съдебен акт не трябва да бъде коригиран в частта му, относима към частично уважените граждански искове. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №10 от 16.06.2014 г., постановено по ВНОХД №9/2014 г., по описа на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.