Р Е Ш Е Н И Е № 464 гр. София, 07.02.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори октомври...... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. ЦЕКОВА в присъствието на прокурора Ат. ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 413 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. Н. Н. против въззивно решение № 186/02.06.2010 г. на С. апелативен съд, НО, 6-ти състав, постановено по ВНОХД № 252/2010 г. В жалбата, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и защитника му, са изложени доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Твърди се, че при установените факти действията на подсъдимия неправилно са квалифицирани като осъществяващи съставите на чл. 282 и чл. 316 от НК, вместо да се приеме, че е налице само престъпление по чл. 308 от НК, за което се отчете, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. В тази връзка са застъпени и оплаквания за процесуални нарушения, изразили се в липса на отговори по направени от защитата възражения за неправилното приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или прекратяване на производството поради изтекла абсолютна давност, или връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Алтернативно се иска отмяна на въззивния съдебен акт в частта относно прилагането на допълнително наказание по чл. 37 ал. 1, т. 6 от НК за деянието по чл. 282 ал. 1 от НК, което се отчита за явно несправедливо предвид данните за личността му и 7-годишната продължителност на наказателното производство. Прокурорът от ВКП изразяват становище за неоснователност на жалбата. В последната си дума подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 7/23.02.2010 г., постановена по НОХД № 692/2009 г., Софийският окръжен съд е признал подсъдимия А. Н. Н. за виновен в извършването на две престъпления, както следва: - по чл. 282 ал. 1 от НК за това, че на 11.11.2003 г., в[населено място], в качеството си на длъжностно лице – кметски наместник на същото село, не изпълнил служебните си задължения по чл. 77, вр. 73, т. 12, вр. от Правилник за работа на О. – Г. М., чл. 21 ал. 3 от Закон за местното самоуправление и местната администрация и чл. 24 ал. 2, изр. 1 от Закона за гражданската регистрация, като не изискал/не подал молба декларация за издаване на удостоверение за наследници на Н. А. Б., не извършил справка в регистрите на населението, не издал удостоверението и не го вписал в дневника на кметството, както и превишил правата си по аргумент от чл. 35 ал. 3, вр. чл. 24 ал. 2 от Закон за гражданската регистрация, като наредил на Л. Николова Л. – младши специалист административно обслужване в кметство –[населено място], да издаде удостоверение за наследници на Н. Б. № 65/11.11.2003 г., с цел да набави за себе си облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за останалите наследници на Б., като във връзка с чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б”, пр. 1 от НК му е било наложено наказание пробация, включваща 3 пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от по 1 година и 6 месеца, както и поправителен труд за срок от 1 година при 15% месечни удръжки от трудовото му възнаграждение. - по чл. 316, вр. чл. 311 ал. 1 от НК, за това, че на 05.07.2004 г., в[населено място], съзнателно се ползвал (пред нотариус И. Г.) от документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници на Н. А. Б. № 57/09.06.2004 г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като във вр. с чл. 58а от НК му е било наложено наказание пробация, включваща пробационните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от по 1 година. На основание чл. 23 от НК на подсъдимия е било наложено общо най-тежко наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от по 1 година и 6 месеца, както и поправителен труд за срок от 1 година при 15% месечни удръжки от трудовото му възнаграждение. С атакуваното понастоящем въззивно решение и въз основа на протест, касаещ наказанието по чл. 282 ал. 1 от НК, Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е наложил на подсъдимия наказание по чл. 37 ал. 1, т. 6 от НК за престъплението по чл. 282 ал. 1 от НК – лишаване от право да заема ръководна държавна или обществена служба, както и длъжност в администрацията на местната власт за срок от 1 година. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е основателна, макар и не изцяло по съображенията, изложени в нея и поддържани в с. з. пред ВКС. Внимателния преглед на посочените в обвинителния акт и практически признати от подсъдимия факти с оглед прилагане на правилата по глава 27 от НК, касаещи деянието по чл. 282 ал. 1 от НК, безусловно налага извода за неправилната му квалификация. Съвсем накратко и без преповтаряне на препратките към законите, цитирани в обвинителния акт и мотивите на двете инстанции, фактите по делото разкриват, че като кметски наместник подсъдимият е имал качеството на длъжностно лице по гражданско състояние, като в тази връзка е имал компетентност да организира административно-правното и техническо обслужване на населението, вкл. да води регистрите и въз основа на тях да издава удостоверения за наследници. Правилата за издаването са изисквали подаване на молба-декларация от заявителя, извършване на справка в регистрите за населението и удостоверяване на наследниците в документа, който следвало да се впише в съответен дневник. В дейността си подсъдимият бил подпомаган от св. Л. Л., която била назначена на длъжност ½ младши специалист административно обслужване с допълнително споразумение към трудовия й договор № 0094/18.07.2003 г. На 11.11.2003 г. А. Н. поискал от Л. да му издаде удостоверение за наследници на Н. А. Б., като отрази само неговото име и това на брат му, независимо, че същият бил общ наследодател не само на тях двамата, но и на други наследници по закон. Тя изпълнила устното му разпореждане, като съставила и подписала исканото удостоверението, завеждайки го под № 65/11.11.2003 г. Удостоверението било издадено без да се спази процедурата, изискваща представяне и завеждане на молба-декларация, справка в регистъра и вписване в съответен дневник, воден в кметството. На 09.06.2004 г. подсъдимият се явил в кметството при новия кметски наместник – св. А. Д., представил му старото удостоверение за наследници № 65/11.11.2003 г. и поискал издаването на ново, но със същото съдържание. Свидетелят Д. не извършил необходимите справки и издал исканото удостоверение, което завел под № 57/09.06.2004 г. На 05.07.2004 г. подсъдимият представил същото това удостоверение на нотариуса в[населено място] и се снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху възстановени земеделски земи на наследодателя Н. Б. на негово и на брат му име (№ 183, т. 1, рег. № 1679, дело № 152/2004 г.), след което на същата дата с пълномощно от брат си прехвърлил чрез дарение неговата част на свое име (с нотариален акт № 184, дело № 153/2004 г.). На 11.06.2006 г., легитимирайки се като едноличен собственик на възстановените наследствени имоти, той ги продал на трето лице. Останалите наследници, вкл. неговия брат, след като разбрали за въпросните прехвърляния, завели гр. дело № 102/2007 г., като с постановеното по него решение установили правата си и постигнали отмяна на цитираните по-горе нотариални актове. Така изложените факти без всякакво съмнение подкрепят изводите на двете инстанции за осъществено престъпление по чл. 316 ал. 1, вр. чл. 311 от НК, касаещо ползването на второто удостоверение за наследници, издадено от св. А. Д. и заведено под № 57/09.06.2004 г. Удостоверението за наследници безспорно е официален документ и с вписването на непълния кръг от наследници, а именно само подсъдимия и неговия брат, без да е спазена процедурата за проверка в регистрите по гражданско състояние, което се извършва от длъжностно лице, са удостоверени неверни обстоятелства с правно значение, респ. документът се явява с невярно съдържание. Изложената фактология недвусмислено разкрива знанието на подсъдимия, че документът, представен на нотариуса при изповядване на констативния нотариален акт на 05.07.2004 г., е с невярно съдържание, както и това, че той се ползва от него без за самото му съставяне от него да може да се търси отговорност. В този смисъл, възражението на защитата относно правната квалификация на това деяние, е неоснователно, а и по този въпрос не се излагат убедителни възражения, които да подлежат на касационно обсъждане. Извън това, както първата, така и въззивната инстанция са мотивирали подробно съображенията си за съставомерността, като ВКС ги споделя и не намира за нужно да ги преповтаря. Различно обаче е положението по отношение на обвинението по чл. 282 ал. 1 от НК. Видно е, че то включва две от формите на изпълнително деяние – неизпълнение на служебни задължения, което означава подсъдимият да е имал вменени конкретни правни задължения, безспорно очертаващи компетентност да ги извършва, но е бездействал и превишаване на права, сочещо той да е извършвал действия извън своята компетентност. Фактите, изложени в подкрепа на тези правни формулировки обаче са несъвместими от една страна, а от друга влизат в противоречие една с друга. Така, неизпълнението на служебните задължения е било мотивирано конкретно с това, че подсъдимият Н. не изискал/не подал молба-декларация за издаване на удостоверението за наследници (№ 65/11.11.2003 г.), не извършил справка в регистрите за населението и не издал удостоверението, както и не го вписал в дневника. Без всякакво съмнение, че кметския наместник е имал делегирани права да действа като длъжностно лице по гражданско състояние и в тази връзка е имал задължения да организира обслужването на населението по правилата, посочени в ЗГС и ЗМСМА. В случая обаче не е имал спор, че тази организация е съществувала в кметството[населено място] – там са се водели книги по гражданско състояние, имало е регистър, както и дневник за издаваните актове. Изобщо не е било спорно, а и материалите по делото недвусмислено са потвърждавали извода, че св. Л. се е занимавала, при това дълги години, точно с тази работа, независимо, че допълнителния договор с нея като специалист административно обслужване е бил сключен на 18.07.2003 г., а тя е подписала длъжностна си характеристика едва на 05.01.2004 г. Съответно, след като подсъдимият е искал за себе си издаване на удостоверение на наследници, повече от очевидно е, че той в качеството си на кметски наместник няма как да е реализирал изпълнителната форма „не изпълнил служебните си задължения” – не изискал/неподал молба, не извършил справка и т. н. Защото той е действал в лично, а не в служебно качество и практически не би могъл да издаде удостоверение сам на себе си. Рутинна практика в кметството в[населено място] по време на неговия мандат, а и впоследствие, при отсъствие на кметския наместник, е било удостоверяванията да се извършват от св. Л., която и е полагала подпис със запетайка. Случаят с удостоверението на подсъдимия не налага по-различно разрешение. В този смисъл, като не е подал нужната молба (като частно лице), нито е извършил процедурата по правилно издаване на удостоверението за наследници (в длъжностно качество, което обаче за неговия случай не важи), не може да се приеме, че подсъдимият е осъществил изпълнителната форма на деяние по чл. 282 ал. 1 от НК – не изпълнил служебните си задължения. Подсъдимият не е осъществил и другата вменена му форма по същия текст – превишил властта и правата си, която е била мотивирана с това, че наредил на Л. да издаде исканото удостоверение за наследници. Повече от очевидно е, а и това е изводимо от цитираните в обвинителния акт нормативни актове и заповеди на О. – Г. М., че точно кметския наместник е имал задълженията като длъжностно лице по гражданско състояние (а и практически това се твърди по повод неизпълнението на служебни задължения), а също и че като такъв е следвало да организира тази дейност, вкл. е имал правомощия да дава писмени и устни разпореждания на административния състав, т. е. той е разполагал с компетентност и затова няма как да се счита, че я е надхвърлил. Освен всичко изложено дотук няма основание да се счита и че целта „да набави за себе си облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за останалите наследници на Н. Б.” е изводима от издаването на удостоверението под № 65/11.11.2003 г., след като фактически снабдяването с констативен нотариален акт на свое и на брат му име и последващи отчуждавания, застрашили интересите на останалите наследници, са били извършени въз основа на второто по ред удостоверение - № 57/09.06.2004 г. При това положение извършените от подсъдимия действия не могат да се разглеждат в контекста на престъпление по чл. 282 ал. 1 от НК. Всъщност, изложената в обвинителния акт фактология, подкрепена от признанията на подсъдимия и всички материали по делото, недвусмислено са очертавали той да е реализирал деяние по чл. 283 от НК. То е осъществено като деецът е използвал служебното си положение, за да набави за себе си облага – да му бъде издадено удостоверение, че само той и брат му са наследници на Н. Б.. Експлоатирайки факта, че притежава съответното длъжностно качество и може да разпорежда извършването на конкретни действия, той е мотивирал св. Л. да издаде исканото удостоверение без да се проведе надлежно процедурата по заявяване на молбата, проверка в регистрите и вписване в дневника, за които обстоятелства се съдържат фактически данни в обвинителния акт. Деянието по чл. 283 от НК е по-леко наказуемо от предявеното по чл. 282 ал. 1 от НК и подсъдимият се е защитавал по предявените му факти, попадащи в обхвата на тази квалификация, във всички фази на процеса. Затова е възможно ВКС да отстрани нарушението на материалния закон с преквалификация на деянието, за което подсъдимия е бил осъден по чл. 282 ал. 1 от НК в такова по чл. 283 от НК, като съответно го оправдае по по-тежко предявеното му обвинение по чл. 282 ал. 1 от НК. По текста на чл. 283 от НК предвиденото наказание е до 3 години лишаване от свобода (а с оглед процедурата по гл. 27 от НК е приложим и чл. 58а, вр. чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК) и не предвижда лишаване от права по чл. 37 ал. 1, т. 6 от НК, в какъвто аспект е изменителното решение на С. апелативен съд, в която част отделно от нарушението на закона се пледира и за явна несправедливост на наказанието. Не са налице условията за прилагане на чл. 78а от НК, тъй като видно от свидетелството за съдимост А. Н. вече е бил освобождаван от наказателна отговорност по този ред с решение № 409/17.09.2007 г. по ВНОХД № 1694/2006 г. на С. апелативен съд. Неоснователно е и искането за прилагане на института на абсолютната давност. Деянието е било извършено на 11.11.2003 г., като съгласно чл. 81 ал. 3, вр. чл. 80 ал. 1, т. 4 от НК, абсолютната давност настъпва с изтичането на 7 години и половина, които понастоящем все още не са изтекли. След преквалификация на деянието по чл. 283 от НК и при наличие на условията по чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, наред с данните за голямата продължителност на наказателното производство, надхвърляща 7 години, ВКС намира за справедливо налагането на наказание пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване пред пробационен служител два пъти седмично (като в тази връзка отчита новия текст на чл. 42б ал. 1 от НК като по-благоприятен закон по чл. 2 ал. 2 от НК) и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от по 1 година. В този аспект следва да се измени въззивното решение, като съответно се отмени приложението на чл. 37 ал. 1, т. 6 от НК, както и се коригира общото наказание по чл. 23 от НК, като се намали на пробация, включваща горепосочените пробационни мерки и за посочения срок. В останалата част въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 1 от НК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 186/02.06.2010 г. на С. апелативен съд, НО, 6-ти състав, постановено по ВНОХД № 252/2010 г. като - ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия А. Н. Н. от такова по чл. 282 ал. 1 от НК в деяние по чл. 283 от НК и му налага наказание пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от по 1 година, както и отменява приложението на чл. 37 ал. 1, т. 6 от НК. Оправдава същия по по-тежкото обвинение по чл. 282 ал. 1 от НК. - НАМАЛЯВА наложеното общо наказание по чл. 23 ал. 1 от НК на пробация включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от по 1 година. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.