Р Е Ш Е Н И Е №125 гр. София, 28.10.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 2625 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.2 вр. чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на С. Г. П. за отмяна на влязлото в сила Решение № І-32-222/ 29.11.2012 г. по гр.д.№ 4978/11 г. на Софийския районен съд, 32 състав, с което е отхвърлен предявеният от молителката против Д. Г. Ш. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД- за заплащане на сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от невярно заключение на ответницата по адм.дело № 1683/09 г. на Административен съд София- град. В молбата за отмяна се твърди, че правото на участие на молителката в делото е било нарушено в резултат на недобросъвестното процесуално поведение на съдията, процесуалния представител на ответника и назначеният на основание чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ процесуален представител на самата ищца, при което са били накърнени процесуалните права на последната, с оглед на което и на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК се моли влязлото в сила решение да бъде отменено. Ответницата по молбата за отмяна- Д. Г. Ш. оспорва същата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Молителката възразява срещу така направеното искане, като релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 200 лв. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира молбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК, влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. В конкретния случай такова основание не е налице. За единственото проведено пред СРС съдебно заседание от 06.11.2012 г., в което делото е докладвано по реда на чл.146 ГПК, събрани са посочените от страните доказателства и е даден ход на устните състезания, молителката е била редовно призована и е взела лично участие заедно с назначения й по нейна молба, поради липса на средства за адвокат, процесуален представител адвокат Р. А.. Съставеният протокол за съдебното заседание не удостоверява каквото и да е несъгласие или противопоставяне от страна на молителката на извършените от адвокат А. процесуални действия- такова е обективирано едва в депозираната на 11.02.2013 г. молба, т.е. след постановяване на решението по делото. Следва да се посочи, че отхвърлителното съдебно решение е постановено след анализ на посочените от самата ищца и събрани от съда писмени и гласни доказателства, като самата тя не твърди, че поради небрежност на процесуалния й представител делото е останало непопълнено с други релевантни за спора факти. Обстоятелството, че адвокат А. не е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, по никакъв начин не обуславя извод за нарушено право на участие на страната в производството, доколкото подаването на въззивна жалба е само предвидена в закона възможност за пренасяне на повдигнатия правен спор пред втората инстанция от страната, която не желае да остане обвързана от постановения в нейна вреда първоинстанционен акт, но не и задължение за представляващия страната адвокат. Според чл.40, ал.1 и 2 от З. адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и да защитава правата и интересите на клиента си по най-добрия начин, като го съветва и защитава клиента си компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно /чл.11, ал.4 от Етичния кодекс на адвоката/. Това не обуславя негово задължение да атакува пред горната инстанция постановен срещу подзащитния му съдебен акт, щом според вътрешното му убеждение същият не е порочен. Именно в тази връзка чл.3 от Етичния кодекс на адвоката изисква при упражняване на професията си адвокатът да е независим и да се ръководи от вътрешното си убеждение, при което етичните правила, приети от Висшия адвокатски съвет в изпълнение на предоставената от чл.121, ал.1 З.. законова делегация, квалифицират като нарушение на професионалната етика всяко негово самоцелно процесуално действие, предприето не обективно в интерес на клиента, а за да получи неговото одобрение. В заключение, в конкретния случай не се установява правото на участие на молителката в производството пред СРС да е било нарушено нито като резултат на поведението на процесуалния й представител, нито поради допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което молбата за отмяна за явява неоснователна. Това не изключва правото на молителката, ако твърди да е претърпяла вреди от виновно неизпълнение на задълженията на своя адвокат, да претендира от него по общия исков ред съответно обезщетение /чл.51 З./. По изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителката следва да заплати на ответната страна направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Р. възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, доколкото според чл.9, ал.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за явяване в открито съдебно заседание по дело, образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, минималното възнаграждение на адвоката е в размер на 500 лв., т.е. по-голям от претендирания в конкретния случай. С оглед горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. П. за отмяна на влязлото в сила Решение № І-32-222/ 29.11.2012 г. по гр.д.№ 4978/11 г. на Софийския районен съд, 32 състав. ОСЪЖДА С. Г. П. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Д. Г. Ш. сумата 200 лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: