О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№199
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 24.11. 2017 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 15.11.2017 две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 4317 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8038 от 07.09.2017г. /п.к. 04.09.2017 г./ на А.-Д. П. С., Д. П. С., А. Т. С. и М. А. С., чрез пълномощниците им адвокат Й. Г. и младши адвокат В. Х., против определение № 594 от 09.08.2017г., постановено по в.ч.гр.д.№ 450/2017 г. на Софийски окръжен съд, ГО, с което е потвърдено протоколно определение от 29.05.2017 г., постановено по гр.д. №1134/2015 г. на Районен съд-гр. С., V състав, за прекратяване на производството по делото.
В частната касационна жалба са заявени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение,като се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба А. Г. Г., чрез пълномощника й адвокат Е. В., е депозирала писмен отговор на жалбата, в който излага становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да не се допуска,а по същество - намира жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал, че П. А. С. /починал в хода на производството и са конституирани неговите наследници А.-Д. П. С. и Д. П. С./, А. Т. С. и М. А. С. са сезирали Районен съд - [населено място] с иск срещу Б. Й. М. и А. Г. Г. /наследник на Г. К. Г./ за делба на следния недвижим имот: парцел V и VI в кв. 280 по плана на [населено място], с пл. № 1463 с квадратура от 163 кв.м. и пл. № 1464 с квадратура 214 кв.м., които имоти са обединени в едно УПИ VI, с пл. № 1463 и № 1464 с обща квадратура от 377 кв.м., съгласно ЧИЗРП и одобрен със заповед № ЛС-01-191 от 1994 г.,а съгласно одобрената ККР се предявява иск за делба на ПИ № 65231.909.340, както и на построените в него сгради с идентификатори № 65231.909.340.4, № 65231.909.340.5 и № 65231.909.340.6, находящи се в [населено място], [улица]. Съдът е посочил,че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 60, том II, дело 492/1990 г. от 20.06.1990 г. А. В. С. /наследодател на П. А. С., А. Т. С. и М. А. С./ и П. А. С. /наследодател на А.-Д. П. С. и Д. П. С./ са придобили 1/2 идеална част от имот с пл. № 1464 в кв. 280 по плана на [населено място] от 1978 г., с площ 214 кв.м.,като с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 112, том IV, дело 1138/1996 г. от 05.12.1996 г. от 05.12.1996 г. П. С., М. С. и А. С. продали на ответника Б. М. 1/4 идеална част от съсобствения УПИ VI, отреден за имоти с пл. № 1463 и пл. № 1464 в кв. 280 по регулационния план на [населено място], действащ към 1996 г., заедно с построената в източната част на същия имот двуетажна жилищна сграда от 79 кв.м. застроена площ,а с молба от 02.03.2016 г. ищците уточнили, че продали половината от притежаваната от тях 1/2 ид. ч. от имот с пл. № 1464 и си запазили останалата част, с която участвали в съсобствеността, но не са посочили друг правопораждащ факт, различен от първоначално заявения, на който да се основава правото на собственост, твърдяно от тях върху останалата част от имота.Съдът е отбелязъл,че с влязло в сила съдебно решение № 100 от 05.06.2008 г. по гр.д. №154/2007 г. Районен съд - [населено място] се е произнесъл по искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 27 вр. с чл. 29, ал. 1 ЗЗД, че ищците П. А. С. /наследодател на А.-Д. П. С. и Д. П. С./, А. Т. С. и М. А. С. са изгубили правото си на собственост - общо за всички ищци на 1/4 ид.ч. от поземлен имот - УПИ парцел VI, пл. № 1463, 1464, както и двуетажна жилищна сграда в източната част на имота, тъй като са се разпоредили с тях, чрез нот. акт № 112, том IV, дело 1138/1996 г. от 05.12.1996 г. в полза на Б. М.,като в диспозитива на същото съдебно решение /л. 141, том II по делото/ е посочено, че процесната 1/4 ид.ч. от съсобствения УПИ парцел VI с пл. № № 1463, 1464 е определена съгласно действащия регулационен план на [населено място]. От твърденията на ищците в исковата молба за делба /л. 2, том II по делото/ и от приложените по делбеното дело скици се установява, че парцел V и VI с пл. №№ 1463 и 1464 в кв. 280 са обединени в едно съсобствено УПИ № VI съгласно приложения регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № ЛС-01-191 от 1994 г.Наред с това съдът е посочил,че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 69, том III, дело № 1153/1991 г. от 20.12.1991 г. В. Х. П. е бил признат за собственик на следния недвижим имот: празно дворно място от 163 кв.м. с пл. № 1463 в км. 105 по плана на [населено място],като с нотариален акт за замяна на недвижим имот № 5, том I, рег. № 442, дело № 5 от 1998 г. от 06.10.1998 г. Х. В. П. е продал на С. И. Г. същия недвижим имот, индивидуализиран по новия регулационен план на [населено място]: 1/2 ид.ч. от дворно място без построените в същото дворно място сгради, за което се отрежда парцел VI, с площ от 370 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 377 кв.м., образуван от два имота с пл. №№№ 1463 и 1464 в кв. 280 по плана на [населено място],впоследствие с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21, том IVа, рег. № 4997, дело № 574/2006 г. от 20.12.2006 г. С. И. Г. и П. И. Г. са продали на Б. Й. М. същия недвижим имот: Ѕ ид.ч. от УПИ, целият с площ от 382 кв.м., с идентификатор 65231.909.340 по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-3/27.01.2005 на Изпълнителния директор на АК, изменена със Заповед № КД-14-23-923/01.12.2005 г. на Началник на СК /стар идентификатор парцел VI с пл. №№ 1463, 1464, кв. 105 по рег. план на [населено място]/, ведно с цялата построена в югоизточната част на същия имот триетажна масивна жилищна сграда с магазини, със застроена площ от 105 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от приращенията върху имота,а с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 16, том I, дело 73/1993 от 02.02.1993 г. К. Г. Г. /наследодател на ответницата по касация А. Г. Г./ е бил признат за собственик на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от дворно място с пл. № 1464 в кв. 280, цялото с площ от 214 кв.м., както и построената в западната половина на имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. След анализ на тези доказателства, въззивният съд е приел, че имот с пл. №1463 е собственост на ответника Б. М., а в останалата част имот № 1464 е собственост на ответницата А. Г., както и че в резултат на горепосочената разпоредителна сделка от 1996 г., за чието наличие ищците не спорят, ищците са изгубили правото на собственост върху всичко, което са притежавали по отношение на процесния имот и построените в него сгради:
1/2 ид.ч. от процесния имот с площ от 214 кв.м., , с пл. № 1464 в кв. 280 по приложения регулационен план на [населено място] от 1978г., ведно с построената в източната част на имота двуетажна жилищна сграда от 79 кв.м. /съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 60, том II, дело 492/1990 г. от 20.06.1990 г./,
която 1/2 ид.ч. се равнява към датата на нейната продажба - 05.12.1996 г., на 1/4 ид.ч. от новообразувания процесен имот с площ от 377 кв.м., отреден за имоти с пл. №№ 1463 и 1464 в кв. 280 по приложения регулационен план на [населено място] от 1994 г., ведно с построената в източната част на имота двуетажна жилищна сграда от 79 кв.м. /съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 112, том IV, дело 1138/1996 г. от 05.12.1996 г. от 05.12.1996 г./.
Ето защо, въззивният съд е приел, че ищците нямат процесуална легитимация да предявят иск за делба, тъй като същите не се установява да са съсобственици с ответниците на процесния имот на някакво друго основание освен първоначално заявеното, и е потвърдил обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
В приложеното изложение за допустимост на касационното обжалване касаторите твърдят, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовават на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК на ВКС, което са приложили, както и че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК,като съдът се е произнесъл по правния въпрос,във връзка с възможността съдът да разреши с определение,с което прекратява производството по делото, въпрос по същество при дело за делба без да изследва собствеността на делбените имоти.
Съгласно разпоредбата на член 252 ГПК съдът постановява определение,когато се произнася по въпроси,с които не се разрешава спорът по същество.С определение съдът разрешава процедурни въпроси-по допустимостта на производството и неговото развитие,както и по исканията на страните в хода на съдебното дирене,но със същото съдът не взема становище по материалноправния въпрос-предмет на спора.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,съдът е обусловил правните си изводи,преценявайки доказателствата по делото,свързани с правата на страните,които обосновава след анализ на представените документи за собственост и скици,както и настъпилите промени в тази връзка,свързани с извършени сделки от всяка от тях по придобиване на съответни части от имота,така и обстоятелствата,отнасящи се до приложението на член 31 ЗТСУ/отм/, във връзка с частите на съсобствениците в парцели, образувани по регулация.като установява правата на страните по делото спрямо имота предмет на делбата.В резултат на това, съдът е постановил обжалваното определение,с което е прекратил производството по делото,тъй като е приел за установено,че за ищците не са налице права в съсобствения имот,т.е разрешен е въпрос по същество на спора,свързан с определяне правата и оттам кои лица са съсобственици на имота,предмет на делбата.Ето защо,с така постановения съдебен акт,съдът е бил длъжен да се произнесе по същество на спора,с който е сезиран,а не с определение,което прекратява производството по делото.
С оглед гореизложеното,касационният съд намира,че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение,като се отмени последното като неправилно,както и определение ,постановено в съдебно заседание от 29.05.2017г. на Самоковски районен съд по гр.д.№1134/2015г. по описа на съда и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 594/09.08.2017г. на Софийски окръжен съд,постановено по в.ч.гр.д.№450/2017г. по описа на същия съд.
ОТМЕНЯ определение №594/09.08.2017г. постановено по в.ч.гр.д.№450/2017г. по описа на Софийски окръжен съд и определение,постановено в съдебно заседание от 29.05.2017г. на Самоковски районен съд по гр.д.№1134/3015г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на Районен съд,гр.С. за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: