РЕШЕНИЕ                                                               N556 София, 18.06.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на 15 юни две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ж. Силдарева гражданско дело N 1325/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от К. С. Г. срещу решение от решение от 03.06.09 г. по гр. д. № 459/09 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 1697/2008 г. Пловдивски районен съд и е постановено друго по съществото на спора, като е уважен иска на К. Р. Г. , И. Р. К. и В. Р. К. и е признато за установено, че касаторът, ответник по установителния иск, не е придобил вещни права върху възстановените земеделски имоти на основание давностно владение. Инвокирани са доводи за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ. Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна. С определение от 03.12.2009 г. е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешеният с него материалноправен въпрос по приложението на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ по отношение на тези, предмет на иска и допустимостта на гласни доказателства за установяване на твърдяни от страните факти – постигната извън съдебна делба на съсобствени имоти и установено на това основание владение. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното: От фактическа страна е установено, че на наследниците на И. Г. Д. са били възстановени земеделските земи представляващи: овощна градина пл. № 0* с площ от 10.8 дка; ниво с площ от 1.986 дка съставляваща имот пл. № 0* и овощна градина с площ от 3.400 дка, съставляваща имот пл. № 0* всички в землището на с. Б. с решение на ОСЗГ № 0* от 25.03.1994 г. Възстановяването е с план за земеразделяне и възстановените имоти са били индивидуализирани с идентификатори по плана и граници. Към решението са издадени и скици на имотите. Наследодателят след смъртта си, настъпила през 1959 г., е оставил за наследници М дъщеря, З. Ш. дъщеря и Д. Д. син. Касаторът е наследник от коляното на З. Ш. , а ищците са наследници от коляното на Д. Д. Касаторът е установил владение върху имотите предмет на иска и през 2006 г. се е позовал на придобивния способ давностно владение по отношение на 3600/10800 ид. ч. от овощната градина с площ от 10800 кв. м. както и за останалите описани в исковата молба имоти и снабдил с нот. акт съставен по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК отм. Съдът е намерил за ирелевантен доводът, че касаторът е установил владение върху имотите на основание договор за доброволна делба, с аргумент, че не е установен такъв да е сключен в предвидената от закона форма. След преценка на така установените факти отрицателният установителен иск е уважен като е прието, че касаторът не е могъл да придобие право на собственост върху земеделските имоти на оригинерното основание давностно владение поради разпореденото с нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, приета със изменението и допълнението на закона от ДВ бр. 107 от 1997 г. Изводът е незаконосъобразен, направен е при неправилно тълкуване на нормата и определяне на относимостта й към разглежданата хипотеза. Разпоредбата на ал. 1 на чл. 5 ЗВСОНИ повелява, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на разпоредбата в сила. Нормата намира приложение по отношение на имотите, възстановяването на правото на собственост за които не е приключило до влизането й в сила. Земеделските земи, предмет на иска, са възстановени с решение на ОСЗ през 1994 г. От влизане на решението в сила те са станали собственост на правоимащите лица наследници на лицето, което ги е внесло в ТКЗС, поради което и не попадат в обхвата на приложното поле на нормата. От тази дата по отношение на така придобитите вещни права са приложими разпоредбите на ЗС включително и тези, уреждащи института на давностното владение. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е допуснал събирането на гласни доказателства, което е мотивирал с това, че извън съдебната спогодба за делба на съсобствени вещи е формална, установената писмена форма е изискване за валидността й, поради което факта на сключването й не подлежи на установяване с гласни доказателства. При направено позоваване на давностно владение гласните доказателства са допустими за установяване на началния и крайния момент на установеното владение. Те са допустими и за установяване на това дали между страните е имало преговори за доброволно прекратяване на съсобствеността. Ако е постигнато такова съгласие, и след него касаторът е установил владение върху имотите, съобразно с уговореното, то от това следва, че владението е осъществявано със знанието и без противопоставянето на собствениците, т. е ще е налице единият от елементите на фактическия състав на давностното владение. В резултат на неправилното прилагане на материалния закон и допуснатите процесуални нарушения е постановено необосновано и незаконосъобразно решение, което е основание по чл. 281 ГПК за касирането му. След отмяна на решението делото ще бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършване на процесуални действия – събиране на гласни доказателства за установяване на твърдението на ответника за установено владение върху имотите с намерение да придобие правото на собственост върху тях. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 03.06.09 г. по гр. д. № 459/09 г. Пловдивски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: