Р Е Ш Е Н И Е № 2 гр. София, 01 февруари 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - Първо наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА БОНКА ЯНКОВА при секретаря М. Петрова с участието на прокурора Калин Софиянски , като разгледа докладваното от съдия Грозева кнох дело № 1232/18 г. по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подс. Р. М.- адв. С. М. срещу присъда на СГС от 5.10.2018 г. по внохд № 2999/18 г. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 и т. 3 от НПК. Направено е искане за отмята на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, алтернативно за изменението и, като се намали размера на наказанието. Служебният защитник твърди, че СГС е разгледал протеста на СРП въпреки, че е депозиран извън срока по чл. 319 ал. 1 от НПК. На следващо място въззивният съд е приложил материалния закон неправилно, тъй като деянието не е обществено опасно, поради своята малозначителност. СГС не бил отчел при коя от формите на непредпазливостта е осъществено то, което имало значение при определяне на наказанието. В съдебно заседание пред ВКС, служебният защитник поддържа жалбата с изключение на оплакването за нарушение на чл. 319 ал.1 от НПК и настоява за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново рзглеждане или за намаляване на наказанието. Подс. М. моли въззивната присъда да се отмени, тъй като няма вина за настъпилото ПТП. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна, а атакувания с нея съдебен акт за законосъобразен, поставен при спазване на изискванията на материалния и процесуален закон. ВКС –Първо наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните в пределите на правомощията си по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното : Жалбата на служебния защитник – адв. М. е неоснователна. С присъда № 44 от 10.12.2014 г. постановена по нохд № 18152/12 г. СРС е признал подс. Р. М. М. за виновен в това, че 21.07.2012 г. в [населено място] по [улица]посока О. м. в района на спирка № 1698 от градския транспорт при управление на МПС автобус марка МАН с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 68 ал. 2 от ЗДП и чл. 132 т. 2 от ЗДП и по непредпазливост причинил на С. И. средна телесна повреда , поради което и на основание чл. 304 от НПК вр. чл. 9 ал. 2 от НК не го е наказал по повдигнатото обвинение по чл. 343 ал.1 б. Б от НК. Осъдил е подс. М. да заплати направените по делото разноски в размер на 798 лв. По протест на прокурор от СРП е образувано внохд № 2999/18 г. по описа на СГС. С присъда № 206 от 5.10.2018 г. СГС е отменил присъдата на СРС и е постановил нова, с която е признал подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение по чл. 343 ал.1 б. б от НК и на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание пробация –задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. СГС е потвърдил присъдата в останалата част. От съдържанието на касационната жалба ВКС изведе следните основания за атакуване на въззивния акт : неправилно приложение на материалния закон, поради отказа на СГС да приеме, че деянието е малозначително, което е изразено с несъгласие с осъждането на подсъдимия, второ- съществено процесуално нарушение, изразило се в непълнота в мотивите, поради непосочване на коя от двете форми на непредпазливостта е осъществено деянието и трето- явна несправедливост на наложеното наказание , тъй като съдът не съобразил, че се касае за по- леката форма на вина. Преди да отговори на посочените по- горе възражения, ВКС следва да се спре на оплакването, неподдържано от касатора в съдебно заседание- за нарушение на процесуалните правила, изразило се в разглеждане на протеста в нарушение на чл. 319 ал.1 от НПК. Въззивният съд не е допуснал твърдяното нарушение, тъй като присъдата по нохд № 18152/12 г. е била постановена от СРС на 10.12.2014 г.Прокурорът е депозирал процесуалния документ, с който тя е била атакувана на 18.12.2014 г. Последният е допълнен на 16.04.2018 г., след изготвяне на мотивите в указания от съда седемдневен срок, поради което производството пред въззивната инстанция е било образувано и се е развило съобразно процесуалния закон. При проверка на заявеното касационно основание –чл. 348 ал.1 т. 1 от НПК, ВКС счете , че постановеният от СГС съдебен акт не страда от посочения в жалбата порок, тъй като съдът е приложил правилно материалния закон и не се е отклонил от застъпеното в практиката разбиране. Наведените в жалбата съображения за това, че деянието не е общественоопасно, поради своята малозначителност и за това подсъдимият следвало да бъде оправдан на основание чл. 9 ал. 2 от НК са лишени от основание. Касаторът е защитил искането си с това, че подсъдимият не е личност с висока степен на обществена опасност, че веднага се е обадил на телефон 112, както и че пострадалата е съпричинила вредоносния резултат. Обществената опасност на деянието се изразява в това, че то засяга /уврежда или застрашава/ обществените отношения, които нормите на НК охраняват и именно тя е основанието за криминализирането на деянието като престъпление. За да се позове на чл. 9 ал. 2 от НК, съдът следва да констатира, че деянието само привидно съдържа признаците от състава на престъпление, и че при конкретните условия, при които е извършено, то не е в състояние да засегне обществените отношения или пък, че тяхното засягане е незначително. И в двата случая законът свързва наличието им като определя деянието като „малозначително“. В тази връзка съдът дължи преценка на степента на отрицателно въздействие на самото деяние над охраняваните от съответната норма обществени отношения, конкретния престъпен резултат, настъпили ли са други несъставомерни последици , начинът и средствата на извършване, личността на дееца и др. В конкретния случай, осъщественото от подсъдимия деяние не е „малозначително“, а разкрива типичните характеристиките на престъпление от този вид, поради степента на засягане на обекта на престъпно посегателство по чл. 343 ал.1 б. Б от НК.Установената по делото фактология сочи на това, че осъщественото от подсъдимия е общественоопасно деяние, защото при управление на автобус от градския маршрут, движещ се по линия № 280, водачът не е изпълнил предписанието на чл. 68 ал.2 и чл. 132 т. 2 от ЗДП. След като спрял на спирката , подсъдимият не е изчакал окончателното слизане на пътничката –И. , задействал бутона за затваряне на вратите и потеглил, докато още единият и крак се е намирал в автобуса. В резултат от това И. паднала на земята и автобусът прегазил крака и. На пострадалата са причинени множество увреждания - счупване на шийката на лявата бедрена кост, счупване на пета ходилна кост и фрактура на проксималната фаланга на трети пръст, които покрива медикобиологичните характеристики на три средни телесни повреди. При това положение, няма как да бъде възприета тезата на защитата, че деянието само формално покрива признаците на състава на престъпление по чл. 343 ал.1 б. Б от НК, тъй като водачът е нарушил две норми от правилата по ЗДП и на пострадалата са причинени средни телесни повреди, надхвърлящи значително изискването за съставомерност на деянието по този текст. От вниманието на съда не са убягнали обстоятелствата характеризиращи и личността на подсъдимия- това, че той е осъждан за престъпление против транспорта – по чл. 343 б от НК и че деянието по настоящото е осъществено в рамките на определения изпитателен срок по него, поради което с основание е прието, че и личността на подсъдимия не дава основание за приложението на чл. 9. ал.2 от НК. Несподеляемо е възражението на касатора, че пострадалата има принос в настъпване на общественоопасния резултат и че това не е отчетено от решаващия съд като факт, налагащ извода за отсъствие на обществена опасност на деянието. Принципно следва да се посочи, че съпричиняването не изключва обществената опасност на деянието, а рефлектира при отмерване на наказателната отговорност на извършителя му. В конкретния случай начинът на слизане на пострадалата по стълбите на автобуса – бавно и подпирайки се на бастун- не се явява допълнителна причина за настъпване на общественоопасния резултат, тъй като тя не е допуснала нарушение на правилата по ЗДП, регламентиращи поведението на пътниците в градския транспорт. Последният се дължи изцяло на поведението на подс. М. , който затворил вратите и потеглил, преди да се убеди, че слизането на пътничката е приключило и е безопасно осъществено. Не е налице касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 2 от НПК –съществено процесуално нарушение-липса на мотиви, поради отсъствие на анализ по отношение формата на непредпазливост, при която е осъществено деянието. Мотивите към въззивната присъда отговарят в необходимата степен на заложения в чл. 305 ал. 3 от НПК стандарт и позволяват на страните и касационната инстанция да установят волята на съда. Решаващият по същество съд е дал верен и изчерпателен отговор на възраженията, изложил е убедително становището си по фактите и правото, като и ясно е изложил съображенията си по отношение неприложимостта на чл. 9 ал. 2 от НК. Пропускът му да отдели място на субективната страна на деянието и по специално на формата на непредпазливост, при която то е осъществено не лишава съдебния акт от предназначението му и не е основание да се приеме наличието на съществен порок, налагащ отмяната му. СГС не е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348 ал.1 т. 3 от НПК като определеното от него наказание – пробация чрез налагане на двете задължителни пробационни мерки за минимално предвидения срок от шест месеца не се явява несправедливо. Не са налице основания за допълнителното му смекчаване от касационната инстанция, още повече че то е и най-лекото предвидено в закона за този вид престъпление. Въззивният съд е изпълнил задълженията си и е отчел всички релевантни обстоятелства по чл. 54 от НК, като не е пропуснал да констатира изминалия продължителен период от време от извършване на деянието и тежкото семейно положение на подсъдимия, свързано с отглеждане на детето, изискващо специални грижи. На последно място в съдебно заседание пред ВКС подсъдимият направи възражение, че не е присъствал на производството пред СГС и не е знаел за постановения срещу него съдебен акт. В случая оплакването за задочно разглеждане на въззивното дело не е релевирано в жалбата като процесуално нарушение, свързано с осъществяване на правото на защита, поради което настоящия съдебен състав няма задължение да му отговори. Въпреки това ще посочи, че дори и да бе наведен своевременно такъв довод, то основание за отмяна на въззивната присъда няма, тъй СГС е спазил процесуалния закон и е направил необходимото за призоваването на подсъдимия, включително и чрез изискване на справка от НОИ за актуалната месторабота на подсъдимия. Видно от приложената призовка подсъдимият е призован редовно за съдебно заседание чрез работодателя и неучастието му в производството пред СГС /което не е задължително/ не се дължи на пропуск от страна на решаващия съд, а на личен негов избор. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК ВКС- Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №206 от 5.10.2018 г. постановена по внохд № 2999/18 г. по описа на Софийски Градски съд. Решението е окончателно . Председател : Членове : 1. 2.