1 Р Е Ш Е Н И Е № 407 София, 22.01.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр. дело № 1156/2012година. Производството е по реда на чл. 303 ал.1 т.1 и т.4 от ГПК. Образувано е по молба на Н. А. А. [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 14.05.2009г по гр. д. № 3265/2008г. на Софийски градски съд , оставено в сила с решение №277 от 27.06.2012г по гр.д №1444/2009г на Върховен касационенен съд, ІV­ г.о след допускането му до касационно обжалване по въпроса за надлежната страна по материалното правоотношение по трудови спорове, когато договорът е сключен в хипотезата на чл.61 ал.2 КТ С атакуваното решение искът за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение , възстановяване на заемана преди уволнението длъжност и обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ са отхвърлени поради липсана материалноправна легитимация на привречения ответник „Българско национално радио” в трудовия спор . Твърдението по молбата за отмяна на първо място е за нови писмени доказателства от съществено значение за делото ,които молителят е открил в личното си трудово досие, същите не са били приложени и обсъждани по делото. Прилагат се личен трудов договор №12109 от 17.10.2001г и допълнителни споразумения №93/16.01.2002г, №172/29.01.2002г , №272/09.02.2005г и №409/20.03.2003г, в които за работодател на молителя е посочено „Българско национално радио”, а не Р. радиостанция (Р.) Б. ,на която последният е бил директор. Прилагат се и молба №111/17.07.2002г , №202 от 17.07.2006 и молба от 09.07.2004г въз основа на които на молителя е разрешаван платен годишен отпуск от Генералния директор на БНР. Заповедите също са приложени като нови доказателства за обстоятелството ,че именно „Българско национално радио” е работодателят ,щом директорът му разрешава отпуските . Същото доказателствено значение се изтъква и по отношение на приложените заповеди на Генералния директор на Б. №3/04.01.2004г и №191/ 05.11.2002г за командироване на молителя в чужбина. На следващо място се изтъква противоречие на атакуваното решение с друго влязло в сила решение , с което между същите страни е бил разрешен трудовия спор, за незакоиносъобразност на заповед №6877/29.09.1997г на Генералния директор на БНР при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Н. А. на основание чл. 328 ал.1 т.5 КТ , възстановяването му на работа като Директор на радио Б. и обезщетение. Така е постановено по отношение на ответника „Българско национално радио”, тогава приет от съда за материално легитимиран в трудовия спор в приложеното решение от 18.01.1999г по гр.д №2669/1998г на СРС 66 състав ,оставено в сила с решение №174 от 27.04.2001г по в. Гр.д №2454/1998г на С. ІІ а отд. Понастоящем искът за отмяна на последващо уволнение е отхвърлен с решаващо съображение ,че „Българско национално радио” не е работодател на ищеца и същият няма материална легитимация в трудовия спор , което според молбата сочи на основание по смисъла на чл. 303 ал.1 т.4 от ГПК ,поради противоречие между решенията . Ответникът по молбата за отмяна „Българско национално радио” я оспорва като неоснователна . .Посочените от молителя „документи” не са нови,не са и от съществено значение за делото . Макар страните по двете дела да са идентични ,няма идентичност между предмета на двете съдебни производства , по които са постановени влезли в сила решения . Претендира юрисконсултско възнаграждение Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима . Молбата е неоснователна. Не е налице основанието по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. Изтъкваните като писмени доказателства документи не са нови за молителя ,който е разполагал ,или знаел за същите още при завеждане на исковата молба, но е основал иначе безспорните обстоятелства по трудовото си правоотношение на личния трудов договор, сключен на 04.08.2004г със срок . В същия , както и допълнителното споразумение към него от 09.02.2005г подписалият го представляващ БНР Генерален директор също е «наричан работодател» но основание за извода кой е работодател на ищеца към момента на оспорваното уволнение са дали други безспорни обстоятелства, а именно сключването на трудовия договор при условията на чл.61 ал.2 КТ. Фактът кой в случая е работодател не е обстоятелство ,спрямо което приложените понастоящем молби и заповеди имат решаващо доказателствено значение. В тази връзка не се касае за факт , който ищецът в трудовия спор не е могъл да докаже, а факт, който не е съобразил при предявяването и уточняването на иска си . Видно не се касае за новооткрити доказателства ,поради липсата на които, или незнанието ,че те съществуват , ищецът да не е могъл да подкрепи тезата си. Не е налице и второто изтъквано от молителя основание за отмяна на влязло в сила решение .Основанието по чл. Чл. 303 ал.1 т.4 ГПК ще доведе до отмяна на неправилното , но влязло в сила решение , когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. Условието е осъществено тогава , когато съществува не само субективен идентитет (тъждество на страни) ,но и обективен идентитет ( спорен предмет ) по двете производства . По гр.д №2669/1998г на СРС 66 състав ,оставено в сила с решение №174 от 27.04.2001г по в. Гр.д №2454/1998г на СГС ІІ а отд предмет на спора е била законосъобразността на уволнението на ищеца със заповед №6877/29.09.1997г на Генералния директор на БНР ,същата е отменена и настоящият молител е бил възстановен на заеманата длъжност по съдебен ред .Последвалата заповед №ПС 41/16.01.2007г отново е за налагане на дисциплинарно наказание уволнение , нейната законосъобразност е била предмет на последващо съдебно производство , приключило с постановяване на решение №277 от 27.06.2012г по гр.д №1444/2009г на Върховен касационенен съд, ІV­ г.о ,с което е оставено в сила решението от 14.05.2009г по гр. д. № 3265/2008г. на Софийски градски съд. Преценката на съдилищата за надлежната в материалното правоотношение страна е различна в двете съдебни производства , но не е налице случай, при който въпреки липсата на тъждественост в предмета , съставът на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК е налице поради имплицитно включване на предмета на първото дело ,в този на второто. Сравняваните решения са постановени по трудови спорове с различен предмет , поради това и не може да се стигне до упражняване на изричната компетнетност по чл.307 ал.4 ГПК . Участвали са едни и същи страни ,но при първото дело не е отчетена липсата на материалноправна легитимация в лицето на привлечения ответник ,срещу когото искът е бил уважен. Противоречие от подобно естество не се отстранява по реда на отмяната , а се преодолява с приемането на тълкувателни решения , задължителни за съдилищата. В случая е прието ТР №1/30.03.2012 на ОСГК и единствено за пълнота следва да се добави,че именно атакуваното решение е съобразено с вече установената като задължителна за съдилищата практика на ВКС . Отхвърлянето на иска по същество ,като негативен за ищеца резултат ,не е следствие от липсата на доказателства ,с които да установи качеството на БНР като работодател ,а е следствие от волята за оттегляне на иска срещу надлежния по спорното правотношение ответник и производството срещу него е било прекратено с влязло в сила определение на СРС 78 състав от о.с.з на 27.09.2007г. Поради гореизложеното , прилагането на писмени доказателства, които няма как да са били неизвестни още при завеждане на делото и които доказателства са за обстоятелства , които нямат отношение към установяване на решаващите за състава на чл. 61 ал.2 КТ признаци , не обосновават отмяна при основанието на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК Отмяната на влязло в сила съдебно решение не е средство , чрез което страната да преодолява пропуските или грешките на водената до приключване на делото своя защита . Молбата за отмяна е неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение. На ответната страна следва да се присъди поисканото в настоящето производство възнаграждение за представителство от юрисконсулт в размер на 300 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. А. А. [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 14.05.2009г по гр. д. № 3265/2008г. на Софийски градски съд и решение №277 от 27.06.2012г по гр.д №1444/2009г на Върховен касационенен съд, ІV­ г.о поради новооткрити доказателства на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК ,както и поради противоречието му с решение от 18.01.1999г по гр.д №2669/1998г на СРС 66 състав , оставено в сила с решение №174 от 27.04.2001г по в. гр.д №2454/1998г на СГС ІІ а отд . ОСЪЖДА Н. А. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на „Българско национално радио” [населено място] сумата 300 лева, възнаграждение за представителство от юрисконсулт в настоящето производство ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.