Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 130



София, 12.07.2021 година



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А





ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА, изслуша докладваното от съдията Стоянова гр.д. № 3367 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 97 от 11.02.2021 година е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 496/28.07.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 349/2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд. С това въззивно решение е отменено Решение № 16 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 451/2019 г. на Никополският районен съд, с което е отхвърлен предявеният от З. Г. против Г. М. иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК, като вместо него е постановено решение, с което на основание чл. 59 ал. 9 от СК е изменен режимът на лични контакти между бащата и малолетното дете, определен с Решение № 12/22.01.2019 г., постановено по гр. дело № 693/2019 г. на Никополският районен съд.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, за да се провери дали даденото с въззивното решение разрешение по обуславящия изхода на делото въпрос „Допустимо ли е режимът на лични контакти с неупражняващия родителските права родител, да бъде определен във времеви интервали - през шест месеца с конкретно посочени в тях дати, след като решението на въззивната инстанция не е крайно и е невъзможно при евентуално касационно обжалване да се определи кога ще бъде постановен крайният съдебен акт?“ съответства на разрешенията, дадени с Решение № 229/05.06.2016 г. по гр.д. № 6912/2014 г. на IV - г.о.
В посоченото решение съдебният състав е разяснил, че „според правната норма на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето “Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.” Разпоредбата включва и действията на съда при спорове относно упражняването на родителските права и личните отношения между родителите и децата, включително и режима на лични контакти/чл.127, ал.2 СК/. При определяне на последния трайната съдебна практика е, че постановеното от съда има действие от момента на влизане в сила на съдебния акт, а до този момент действат привременните мерки по чл.127, ал.3 КТ, ако такива са поискани.“
По въпроса, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване:
Настоящият състав намира за правилно разрешението, дадено с Решение № 229/05.06.2016 г. по гр.д. № 6912/2014 г. на IV - г.о.
В допълнение към посочената съдебна практика, която се споделя напълно от настоящия съдебен състав, следва да се посочи следното:
В своята практика Върховен касационен съд последователно е изтъквал, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно : решение №147/ 04.06.2014г. по гр.д.№1557/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/ 2014 г. на ІVг.о., решение № 36/20.03.2015 г. по гр.д.№ 4794/2014 г., ІІІ г.о. на ВКС ,реш. по гр.д №59/2018г гр.д 2396/2017г и др. Най-добрият интерес на детето определя решението на съда при възлагане упражняването на родителските права и при мерките за личните отношения включително, а въззивните функции се осъществяват и в защита на публичен интерес предвид указанията , дадени в т.1 и т.3 от ТР № 1/2013г по т.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете.
В ППВС№ 1 от 12.11.1974г., което не е загубило сила, са изброени примерно обстоятелства, чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права. Те са разделени в две групи, като в първата група се включват промени, засягащи положението на детето или мерките и тяхната ефективност, а втората група включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод задължителното спазване на вече определените мерки. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, и висшия критерий за решението на съда е детският интерес, а не санкционирането на виновния.
Същевременно режимът на личните отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделни части от поддържането на лични отношения. От изключително значение с оглед защита интереса на децата е при какви условия ще се осъществява контактът. С оглед на това съдилищата следва да посочват достатъчно детайлно и прецизно условията, за да не се препятства изпълнението на определения режим, както и за да се избягват конфликти или спорове между родителите. Във всички случаи следва да се държи сметка от съда и за това, че новият режим на лични контакти действа от влизане в сила на съдебното решение. До този момент са в сила и подлежат на изпълнение в зависимост от конкретния случай или определените от съд привременни мерки, или постановените такива с предходно, вече влязло в сила, съдебно решение.
В случая, с обжалваното решение, въззивният съд е постановил нов режим на лични контакти, определил е периоди за адаптация на детето към този режим с продължителност от по шест месеца, считано от влизане в сила на решението, но е фиксирал крайна дата на първия от периодите, рефлектираща съответно на останалите периоди, без да съобрази възможността за касационен контрол на решението и обстоятелството, че с оглед последния не е ясна предварително датата на влизане в сила на решението. По този начин е разрешил правния въпрос в противоречие с дадения по-горе в решението отговор. Това налага касиране на решението в частта на определения режим на лични контакти като неправилно и тъй като не се налагат нови съдопроизводствени действия, делото следва да се реши от настоящата инстанция.
С обжалваното решение, след обстоен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, изслушаната пред въззивния съд съдебно - психологическа експертиза и изготвения в рамките на първоинстанционното разглеждане на делото социален доклад на Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен, въззивният съд обосновано и правилно е приел, че са налице изменени обстоятелства, имащи значение за определените мерки относно режима на лични контакти между бащата и детето, поради което са налице основанията за изменение на определения със съдебна спогодба, утвърдена с Решение № 12/22.01.2019 г., постановено по гр. дело № 693/2018 г. по описа на Никополския районен съд, режим на лични контакти между бащата и малолетното дете. Безспорно с оглед събраните доказателства е налице влошаване на емоционалното състояние и повишена тревожност на детето в следствие на ситуацията, в която е поставено, в резултат на действията на своите родители. Съобразно приетата по делото пред въззивната инстанция съдебно – психологична експертиза, е налице и синдром на родителско отчуждение по отношение на бащата, налагащ специализирани усилия за преодоляването му.
Обосновано е констатирано от съда и това, че с поведението си бащата допълнително е допринесъл за повишаване на тревожността да детето в определени моменти, тъй като в желанието си да има връзка с него и да осъществи законните си права, не е потърсил подходящи с оглед отношенията му с майката на детето средства да разреши възникналите спорове в спокойна среда. Отчуждаването на детето от бащата е факт, който следва да бъде елиминиран внимателно и последователно във времето, за да се осигури плавно и щадящо детето в максимална степен възстановяване на отношенията му с бащата. Обосновано и правилно с оглед висшия интерес на детето и при съобразяване на неговите желания и чувства , съдът е приел, че срещите с бащата следва да се осъществяват за известен период само в съботни дни за по няколко часа в присъствие на майката или определено от нея лице, с което детето се чувства близко, и паралелно с това в делнични дни, при възможност всяка седмица, в присъствие на социален работник и/или психолог от ДСП Никопол, за да се осигури спокойна среда за срещи между детето и двамата родители и да се избегне риска, при прибързано извеждане на детето от средата, в която живее фактически към момента, да преживее емоционален стрес и загуба на чувството на спокойствие и защита. Решаващият съд обосновано е приел, че след изтичането на този адаптивен период мерките следва да бъдат постепенно разширени, за да се достигне в рамките на две години до създаване на стабилна емоционална връзка между детето и бащата, промяна на нагласите на детето спрямо този родител и преодоляване на синдрома на родителско отчуждение. Постановяването на такъв гъвкав режим, включващ три шестмесечни подпериода, има за цел най-вече постепенно да възстанови доверието и желанието у детето за осъществяване на контакти с бащата. Именно с оглед постигането на тази цел, през този преходен период и двамата родители следва да положат максимални усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно детето, като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и благополучието на собственото им дете. За това е необходимо и двамата родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо пътя на диалога помежду си, а ако е необходимо – и услугите на съответната ДСП, включително и след първите дванадесет месеца, през които съдействие в това отношение ще им бъде дадено от ангажирания със случая социален служител. Усилия в тази насока следва да положи най-вече майката, на която съдът е предоставил упражняването на родителските права и тя е в ежедневен контакт с детето, като предвид и неговата възраст, именно майката следва да осъзнае, че от изключителен интерес за детето е то да има пълноценни и чести контакти с бащата, независимо от това какви са личните отношения между двамата родители. С оглед на това, майката следва да направи необходимото и зависещо от нея, полагайки именно нежна майчинска грижа (а не чрез принуда), включително и със съдействието на ангажиран от нея при необходимост психолог, за да мотивира детето то отново с желание да контактува с баща си. Бащата от своя страна, следва също да осъзнае, че доверието на детето към него и желанието му да го вижда може да бъде възстановено, не чрез принуда спрямо майката и/или самото дете, а най-вече чрез личния му бащински подход към детето при осъществяването на срещите с него. Поради това и за да не накърнява чувствата му и отношението му към самия него, бащата следва да търси съдействието на полицията, съдебен изпълнител и други форми на принуда, като крайна мярка, а не при всяко разногласие с майката относно осъществяването на личните контакти с детето. Както вече беше посочено, в такива случаи и двамата родители следва да търсят на първо място диалог помежду си и с детето, което е от изключителен негов интерес. Именно през преходния период и най-вече през първата година от него е необходимо те и двамата така да му въздействат, че то само да започне да търси контакта с баща си.
Следва да се отбележи, че при проява на добросъвестност от страна и на двамата родителите и постигане на изрично споразумение между тях, в интерес на детето ще е то да има контакти с бащата или дори с двамата родители едновременно, и в дни, извън тези по определения с настоящото решение режим. При съществено изменение на обстоятелствата в течение на времето и непостигане на съгласие между страните, всяка от тях може да поиска от съда изменение на този режим.
Съобразно променените обстоятелства, най - същественото от които е констатираният синдром на родителско отчуждение у детето спрямо бащата, и най – добрият интерес на детето, следва да бъдат променени мерките относно личните контакти между детето и бащата, установени с влязлото в сила решение по чл. 127 ал. 2 от СК, като режимът на лични контакти между бащата и детето бъде променен. По отношение на разноските, правилно с оглед изхода на спора ответникът е осъден да заплати на ищцата сторените такива във въззивното производство. Предвид изхода на делото в настоящата инстанция, ответникът по жалбата следва да заплати на касатора сторените и надлежно удостоверени по делото разноски за държавни такси в касационното производство в размер 81,41лв. Разноски на ответника по жалбата не се следват.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 496/28.07.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 349/2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е определен режим на лични отношения на бащата Г. А. М. с малолетното дете В. Г. М. и вместо това постановява :
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 от СК, определения с Решение № 12/22.01.2019г., постановено по гр. дело № 693/2019 г. на Никополски районен съд, режим на лични отношения между бащата Г. А. М. ЕГН [ЕГН] и малолетното дете В. Г. М. ЕГН [ЕГН] както следва :
През първите шест месеца, считано от датата на обявяване и влизане в сила на настоящото решение, срещите между бащата и детето да се осъществяват само в населеното място, в което живее детето – [населено място], всеки първи и трети съботен ден от 10 до 14 ч. в присъствие на майката или определено от нея лице, както и всяка седмица за един час в един от делничните дни, в който ДСП Никопол би могла да осигури специалист – психолог и/или социален работник в [населено място], който да присъства на срещите между бащата, майката и детето с цел осигуряване на специализирана помощ, като за осъществяване на тези срещи детето следва да бъде водено от майката.
През следващите шест месеца срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч. в отсъствие на майката, при право на бащата да изведе детето извън населеното място, в което детето живее - [населено място], взимайки детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща там, както и всяка седмица за един час в един от делничните дни, в който ДСП Никопол би могла да осигури специалист – психолог и/или социален работник в [населено място], който да присъства на срещи между бащата, майката и детето с цел осигуряване на специализирана помощ, като за осъществяване на тези срещи детето следва да бъде водено от майката.
През третото шестмесечие срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, с право на бащата да взима детето в дома си в [населено място] с нощувка, както и да вземе при себе си детето една седмица през м. VІІІ по време, когато майката не е в годишен отпуск.
След горния осемнадесетмесечен период и занапред до промяна на обстоятелствата, срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, с право на бащата да взима детето в дома си в [населено място] с нощувка, както и да вземе при себе си детето три седмици през лятото по време, когато майката не е в годишен отпуск, по три дни през Коледните празници на четна година и през Новогодишните празници на нечетна година, два дни през Великденските празници и на рождения ден на бащата.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 496/28.07.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 349/2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд, в останалата част.
ОСЪЖДА З. С. Г. ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. А. М. ЕГН [ЕГН] деловодни разноски в размер 81,41лв.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: