Р Е Ш Е Н И Е № 267 София, 02.11.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 818 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 707 от 13.06.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 01.08.2016 г. по гр.д. № 6004/2016 г. на Софийски градски съд, III-В състав, с което е уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от В. А. Б. срещу Н. ц. по з. и п. б. за признаване за незаконно на уволнение, извършено със заповед № 316/31.08.2015 г. на директора на Н. ц. по з. и п. б.. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси по приложението на чл. 325, ал.1, т.5 КТ: мотивирана ли е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, когато в нея са посочени задълженията, които служителят не е изпълнявал, без да са изброени конкретните липсващи качества за ефективно изпълнение на работата и законно ли е прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, когато сочените в заповедта за уволнение факти съставляват дисциплинарно нарушение. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, качествата на работника за ефективно изпълнение на работата се проявяват както чрез неговите действия и бездействия, така и чрез постигнатите трудови резултати. Съдът формира преценката си дали работникът е притежавал необходимите качества за изпълнение на работата чрез проверка на фактите, сочени от работодателя в заповедта за уволнение – с какви възложени му задължения работникът не се е справял и какви са допуснатите пропуски. Именно поради това, заповедта за уволнение на основание чл. 325, ал.1, т. 5 КТ е мотивирана както когато в нея са посочени конкретните липсващи качества за ефективно изпълнение на работата, така и когато са описани трудовите задължения, които работникът не е в състояние да изпълнява задоволително. В този смисъл решение № 165 от 06.07.2011 г. по гр. д. № 1611/2009 г., IV г.о.; решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 804/2011 г., IV г.о.; решение № 318 от 11.11.2014 г. по гр. д. № 1201/2014 г., IV г.о.; решение № 81 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1363/2010 г., IV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Неизпълнението или неефективното изпълнение на възложената работа могат да се дължат както на липсата на качества за изпълнение на работата - на обективната невъзможност да бъде изпълнявана ефективно, така и на виновно поведение на работника. Преценката за причините, довели до неизпълнение на работата е на работодателя, който определя на какво основание да прекрати трудовия договор. Съдът преценява дали неизпълнението на трудовите задължения е виновно или в резултат на обективна невъзможност само по довод на работника – когато в рамките на спора за законността на дисциплинарно уволнение, работникът оспорва наличието на виновно поведение или когато при спор за законност на уволнение по чл. 328, ал.1, т.5 КТ, работникът твърди, че е действал съзнателно - че пропуските в работата му са резултат на негово виновно поведение, а не на липса на качества за ефективно изпълнение на възложената му работа. При липса на довод за това, преценката на съда за законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ се свежда до проверка дали констатациите на работодателя за липса на качества за ефективно изпълнение на работата отговаря на действителните факти. В този смисъл решение № 420 от 08.01.2013 г. по гр.д. № 1014/2011 г. ІV г.о. ВКС. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че ищцата е работела в Н. ц. по з. и п. б.(НЦЗПБ) по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „завеждащ административен сектор“. Трудово и правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 316 от 31.08.2015 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като заповедта за уволнение не е мотивирана – не са посочени конкретните качества, липсата на които е препятствала служителката да изпълнява ефективно задълженията си. Прието е, че липсата на мотиви в заповедта за прекратяване на трудовия договор, затруднява защитата на служителката и препятства осъществяването на съдебния контрол поради което уволнението следва да бъде отменено като незаконно само на това основание. Същевременно, при условията на чл. 272 ГПК, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в които е прието, че уволнението е незаконно, доколкото изброените в заповедта факти сочат по-скоро за наличие на дисциплинарни нарушения - основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно и е недопустимо да бъде обосновавано с допуснати от служителя дисциплинарни нарушения. Въз основа на така формираните изводи, съдът е уважил предявения от ищцата иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ – признал е уволнението за незаконно и е отменил заповед № 316/31.08.2015 г. на директора на Н. ц. по з. и п. б.. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Национален център по заразни и паразитни болести, [населено място] се поддържа, че изводът за немотивираност на заповедта за уволнение е неправилен, тъй като в нея е посочено подробно кои са задълженията, които уволнената служителка не е била в състояние да изпълни – задължения, които служителката не е изпълнявала не поради виновно поведение, а поради обективна липса на съответните трудови качества. Моли се за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по съществото на трудовия спор, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен. Претендират се съдебни разноски. Ответницата по касационната жалба В. А. Б. я оспорва като неоснователна. По въведените касационни оплаквания, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Формираният във въззивното решение извод, че заповед № 316 от 31.08.2015 г. за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е мотивирана е неправилен. В заповедта са посочени основните трудови задължения на ищцата по длъжностна характеристика, както и кои от тях тя не е изпълнявала ефективно; кога и какви грешки е допускала в работата си. Посочено е, че в трудовите и задължения е било включено обработка, регистрация и разпределение на кореспонденцията, завеждане на входяща и изходяща поща, получаване и разнасяне на пощата на института, приемане и завеждане на обществени поръчки и пр. задължения. Посочено е, че служителката е допускала системни грешки при завеждане на кореспонденцията – размяна на адреси на получатели, входиране на писма, чиито адресат не е работодателят; дублиране на входящи и изходящи номера на пратките; объркване на кореспонденция и предоставянето и на погрешен адресат. Системно е допускала грешки при регистрация на участниците в процедурите по ЗОП, при изготвяне на протоколите за предаване на приетите оферти; допускала е пропуски в задължението за описване на обратните разписки, изходящите номера и датите на изпращаните писма и документи; допускала е объркване при приемане на пратки проби с инфекциозен материал от болници, вкл. отварянето им при инструкции да не се разопаковат, а да бъдат отнесени незабавно в съответните лаборатории. Така формулираното съдържание за заповедта за уволнение изчерпва напълно задължението на работодателя да внесе яснота относно причините за уволнението по чл. 328, ал.1, т.5 КТ. Заповедта съдържа мотиви, които не препятстват съдебния контрол за законност на уволнението и дават пълна възможност на уволнения служител да организира защитата си в трудовия спор относно законността на уволнението Неправилен е и формираният в решението извод за незаконност на уволнението, тъй като отразените в заповедта факти сочели за дисциплинарни нарушения, т.е. за различно основание за уволнение. Работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на безвиновно основание - поради липса на качества у служителя за ефективно изпълнение на работата, а уволненият служител не е въвел твърдения, че е извършил пропуските и грешките умишлено. Затова без правно значение е дали сочените в заповедта за уволнение пропуски и грешки в работата съставляват и основание за дисциплинарно уволнение. В хода на производството по чл. 344, ал.1, т.1 КТ проверката на съда е следвало да се съсредоточи върху това дали констатациите на работодателя за липса на качества за ефективно изпълнение на работата отговаря на действителните факти. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на трудовия спор с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ. От доказателствата по делото е установено, че ищцата е допускала многобройки грешки при изпълнение на възложените и трудови функции в продължение по повече от година и половина. От приложените докладни записки от различни длъжностни лица до директора на НЦЗПБ (л. 13 – л. 22 от гр.д. № 58988/2015 СРС) и показанията на разпитаните свидетели Р. Д. и Г. В. се установява, че ищцата е допускала пропуски при входиране на участниците в процедурите по З.; допускала е грешки в протоколите за предаване на приетите оферти; на 02.07.2015 г. е отворила и сложила входящ номер в дневника на НЦЗПБ на писмо, адресирано до Програма по туберколоза при Министерство на здравеопазването, след което го е изплатила в отдел Вирусология в друга сграда на Центъра, задрасквайки адреса на плика и написвайки нов адрес; на 20.07.2015 г. е объркала адресатите на писма с искания за събиране на информация за дейността на лаборатория „Сексуално предаване на инфекции” и не е изпратила искането до РЗИ [населено място]; многократно е обърквала съдържанието на писмата (поставяла е няколко до различни получатели в един плик и до един адрес); дублирала е номера на входящата и изходяща поща, което е налагало работата и да бъде постоянно следена и поправяна. Така допусканите пропуски и грешки при изпълнение на основните и трудови задължения сочат за липса на необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената и работа, поради което работодателят е упражнил законно правото си да прекрати трудовия и договор на основание чл. 328, ал.1, т. 5 КТ. Искът за признаване на уволнението, извършено със заповед № 316 от 31.08.2015 г. и отмяната му следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати на касатора, ответник по делото, направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 1814 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 01.08.2016 г. по гр.д. № 6004/2016 г. на Софийски градски съд, III-В състав. ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. Б. от [населено място] против Н. ц. по з. и п.б., [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнение, извършено със заповед № 316/31.08.2015 г. на директора на Н. ц. по з.и п.б.. ОСЪЖДА В. А. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. ц. по з. и п. б., [населено място] сумата 1814 (хиляда осемстотин и четиринадесет) лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: