Р Е Ш Е Н И Е № 56 София, 12.03.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Галина Захарова при секретар Невена Пелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 81 /2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.2 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия С. М. В. против присъда № 45 от 03.12.2015 г. по внохд № 584/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр.Русе. В жалбата и допълнение към нея се твърди, че присъдата е „необоснована и недоказана, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон”. Касаторът намира , че са налице предпоставките на чл.348, ал.1, т.1- т.3 от НПК. Изтъква, че съдът не е обсъдил противоречивите доказателства, възприел е превратно част от тях и без да изложи мотиви е игнорирал тези, които ползват подсъдимия. По този начин е предпоставил неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и на присъденото в полза на пострадалата обезщетение. В заключение се настоява за отмяна на постановената присъда, оправдаване на жалбоподателя и отхвърляне на гражданския иск или, алтернативно – намаляване на уважения му размер. Частният обвинител и граждански ищец не изразява становище. Прокурорът пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр.Русе с присъда № 125 от 18.09.2015 г. по нохд № 95/2015 г. признал подсъдимия С. М. В. за виновен в това , че на 19.05.2014 г. в гр.Р., по непредпазливост причинил на Р. Г. П. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясната раменна става, многофрагментарно счупване на дясната лъчева кост и оток на дясната ръка, което довело до трайно затрудняване на движенията за срок повече от тридесет дни, поради което и на основание чл.133, пр.2 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 500 лева, като го оправдал по обвинението за умишлено причиняване на телесната повреда. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на Р. П. сумата 2 500 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателно изплащане на главницата. Окръжният съд в гр.Русе отменил изцяло постановената присъда и признал подсъдимия за виновен в умишлено причиняване на средна телесна повреда на пострадалата Р. П., поради което и на основание чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване отложил съгласно чл.66 , ал.1 от НК за срок от три години. В полза на пострадалата съдът присъдил обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените разноски и дължимите държавни такси. Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна. Извън контрол от трета инстанция са твърденията за необоснованост, която, както е добре известно, не е касационно основание . Основното оплакване на жалбоподателя за съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства е неприемливо. Окръжният съд критично е проверил доказателствените разсъждения на предходната инстанция и е извършил самостоятелна оценка на събрания доказателствен материал при точно спазване на изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Първостепенният съд счел, че пострадалата държала подсъдимия за ръката, за да изчака идване на полиция и разрешаване на съседската им свада, но той рязко се отскубнал, а тя загубила равновесие и паднала. Въззивният съд установил нещо различно. Според изложените мотиви подсъдимият хванал свидетелката за ръката и със сила я блъснал настрани, при което тя залитнала и през стъпалата на входната площадка се ударила в циментовата настилка. Безспорна е връзката между падането на П. и увреждането на дясната й ръка. Възражението на подсъдимия, че не е блъснал пострадалата, е отхвърлено след подробно обсъждане и съпоставка на данните от всички доказателствени източници. Не е вярно твърдението, че съдът е пропуснал да обсъди противоречията в показанията на разпитаните свидетели и е игнорирал тези на роднините на подсъдимия. Напротив, в мотивите към атакуваната присъда, на стр. 46 - стр.50 се съдържат достатъчно подробни съображения за доказателствената ценност на информацията, съобщена от двете конфронтиращи се групи свидетели. Въззивният съд допълнително е бил затруднен поради невъзможността по експертен път да стигне до категорични изводи за механизма на причиняване на телесната повреда. Ето защо той се е позовал преди всичко на показанията на незаинтересованите свидетели В., Г. и Н. П., по отношение на които не съществуват близки отношения с подсъдимия или пострадалата или личен интерес за дистанциране от данни за участие в конфликта между съседите. В жалбата се прави некоректен прочит на показанията на свидетеля Н. П. на съдебното следствие и се отправя упрек към въззивния съд, че не се е съобразил с тях, а се е доверил на тези от досъдебната фаза. Преди всичко свидетелят не се е отрекъл от първоначалните си показания, както твърди касаторът, а напротив, след прочитане ги е потвърдил. Той последователно описва кавгата на стъпалата пред входа и действията на подсъдимия, с които хванал пострадалата и я съборил на земята. Защитата се позовава на изявление на Н. П. пред първостепенния съд, че не е видял или не си спомня да е видял С. В. „да удря жената”, но с този израз очевидецът свързва действия преди блъскането на пострадалата, за което не изразява никакво колебание. Отбелязаните от въззивната инстанция несъответствия в показанията са изяснени по реда на чл.281, ал.1, ал.5 от НПК и правилно са оценени като несъществени. Съдът, давайки вяра на данните , съобщени от Н. П., е имал предвид и подкрепата, която те имат в показанията на полицейските служители В. и Г.. Усилията на защитата да разколебае достоверността на техните показания са без процесуално основание. Съдът е констатирал последователна еднопосочност в релевантната информация, получена чрез разпитите на двамата свидетели. Показанията на В. от досъдебното производство са четени по реда на чл. 281, ал.1, т.5 от НПК и след допълнителен разпит са отстранени възникналите противоречия. Съдът е изследвал достоверността на показанията, съобразявайки разстоянието, от което свидетелите са наблюдавали инцидента и е отбелязал липсата на категоричност относно блъскането на свидетелката П., тъй като и двамата очевидци са се впечатлили повече от начина, по който тя паднала.: ”жената хвръкна...доста силно излетя ... така падна , че се стъписах”. Вярна е забележката на защитата, че въззивната инстанция не е следвало да се позовава на показанията на свидетеля Г. от досъдебното производство, тъй като те не се приобщени към доказателствената база по надлежен ред. Те обаче не се конфронтират с показанията му в съдебното следствие и точно в този смисъл са интерпретирани, поради което допуснатото от съда нарушение на процесуалните правила не може да се окачестви като съществено. Тези данни оборват тезата на защитата, че въззивната инстанция е проявила едностранчивост и обвинителен уклон поради отказа да верифицира версията на подсъдимия, изключваща негов принос за телесното увреждане на пострадалата. Обобщено, настоящата проверка не установи съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Останалите оплаквания на касатора, свързани с касационните основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, са заявени единствено като резултат от отхвърленото по-горе твърдение за съществени процесуални нарушения. Това ограничава касационния им коментар до констатация, че установените при спазване на процедурния ред факти са получили правилна квалификация. Въззивният съд е отстранил грешката на първата инстанция относно субективната страна на деянието и е приложил адекватната правна норма на чл. 129 от НК. Наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и има потенциал да постигне целите на чл. 36 от НК. Не се съзира и основание за ревизия на гражданската част от присъдата. Присъденото на пострадалата обезщетение съответства на причинените й вреди, а техният произход в престъпното виновно поведение на подсъдимия е доказан по несъмнен начин. Размерът на сумата, определена за компенсиране на понесените от ищцата болки и страдания, не противоречи на обществения критерий за справедливост, възведен с чл. 52 от ЗЗД и поддържан от житейските стандарти и съдебната практика. По изложените съображения и на основание чл. 354 , ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 45 от 03.12.2015 г. по внохд № 584/2015 г. на Окръжен съд – Русе. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.