5 Р Е Ш Е Н И Е № 42 гр. София, 27.04.2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Калчева т. д. № 1481 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 ЗМТА. Образувано е по молба на С. М. Я. и Е. О. Я., [населено място] за отмяна на решение № 741/25.06.2015г. по арб.д.№ 741/15г. на арбитър Б. Г., с което С. М. Я. и Е. О. Я., [населено място] са осъдени солидарно да заплатят на [фирма], [населено място] сумата от 8865,25 лв. ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, 85 лв. разноски за арбитражното производство и 604,61 лв. юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се поддържа, че е налице основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.2, пр.1 и 2 / сега ал.1/ ЗМТА – липса на съгласие за арбитражна клауза, тъй като същата е включена в общите условия на договора, предоставени на потребителя впоследствие, което представлявало нелоялна търговска практика, както и основанието по чл.47, т.3, пр.2 /отм./ ЗМТА– противоречие с обществения ред поради нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните в процеса и лишаване от право на защита. В писмена молба от 24.02.2017г. ищците са позовават и на промяната в законодателството, изключваща приложението на арбитраж при потребителски спорове. Молят арбитражното решение да се отмени. Пълномощникът на ищците адв.Р. Д. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата за отмяна. Възразява, че същата не е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, тъй като редът за връчване на документи в арбитражното производство е уреден в чл.13.4 на Общите условия и този ред е спазен, както и евентуално твърди, че срокът за предявяване на иска за отмяна е пропуснат, дори и ако същият се брои от връчване на поканата за доброволно изпълнение, която е получена на 22.01.2016г., а исковата молба е постъпила в съда на 25.04.2016г. Ответникът излага и възражения по основателността на молбата за отмяна, както и изразява становище, че изменението на разпоредбата на чл.47 ЗМТА относно нищожността на арбитражни решения по потребителски спорове не следва да се прилага, тъй като договорът е сключен преди това изменение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска. Искът за отмяна на арбитражното решение, основан на чл.47 ЗМТА, е процесуално допустим. Предявен е от надлежни страни в тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от получаване на арбитражното решение. В приложеното арбитражно дело се съдържат 2 броя товарителници на куриерска фирма „Е. е.“ с подател арбитър Б. Г. и получатели С. М. Я. и Е. О. Я.. Към всяка от товарителниците са приложени по две разписки за неуспешно предаване на пратките от 30.06.2015г. и от 01.07.2015г., в които е направено отбелязване „отсъствие на получател“. В товарителниците не е отразено съдържанието на пратките. С писмо от 08.03.2012г., изпратено до арбитъра, куриерска фирма „Е. е.“ е посочила, че според установените стандарти за работа изпратените до получатели пратки се считат за недоставени, като в товарителниците се посочва съответен код, отразяващ причината за това, и ако след поставен стикер на адреса пратките не са потърсени от получателите в 7-дневен срок, същите се унищожават. С призовки за доброволно изпълнение на ЧСИ Б. на ищците е съобщено за образуваното изпълнително дело по изпълнителен лист, издаден въз основа на арбитражното решение, копие от който е изпратено на длъжниците. Призовките са връчени редовно на ищците на 22.01.2016г. – приложено е писмо от [фирма], в което са отразени номера на пратките и датата на доставка. Датата на постъпване на исковата молба в съда е 25.04.2016г., като е представен плик с пощенско клеймо от 22.04.2016г. При тези данни съставът на ВКС приема, че арбитърът не е връчил редовно на ищците арбитражното решение. В изпратените товарителници липсва отбелязване за съдържанието на пратките и последните не са доставени на получателите. В писмото на куриерската служба от 2012г. са посочени принципно стандартите на работа, но не са удостоверени конкретни обстоятелства за връчване на пратките на ищците. Разписките за неуспешно предаване на пратките са частни удостоверителни документи и не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. По делото не са ангажирани доказателства за установяване на извършените опити за връчване, както и за осигуряването на възможност от пощенския оператор пратката да бъде потърсена по реда и в сроковете, предвидени в Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети /приети с решение №581/27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл.36 ал.2 от Закона за пощенските услуги/. Предвид липсата на отбелязване на съдържанието на пратките в товарителниците не следва да се обсъжда и евентуалното приложение на клаузата на чл.13.4 от общите условия, на която се позовава ответникът. Ищците са уведомени за изпълнителния лист, издаден въз основа на арбитражното решение на 22.01.2016г., а исковата молба е подадена по пощата на 22.04.2016г., поради което е спазен срокът по чл.48, ал.2 ЗМТА и предявеният иск е допустим. По основателността на молбата за отмяна. Преди произнасяне по въведените основания на отмяна, ВКС следва да провери валидността на арбитражното решение, за която следи служебно. По силата на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47 ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Правилото на § 6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение на онези арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА съобразно датата на получаване - узнаване на решението от молителя, респ. в срока по изр.второ/, по който ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19, ал.1 ГПК във вр. с § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед на новите процесуални разпоредби. Аргумент за дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен и от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /приета с ДВ бр.8/2017г./ - съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА решения. Това е процесуалноправна норма, която има действие от влизане в сила на закона и прилагането й, съответно преценката за нищожност на арбитражното решение при молба за издаване на изпълнителен лист, е възложено на окръжните съдилища. На по-голямо основание ВКС дължи тази преценка по висящите производства по чл.48 ЗМТА - тези, които са заварени от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ и по които не е постановено решение от ВКС по иск за отмяна. В случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит, като С. М. Я. и Е. О. Я. качеството си на кредитополучатели се явяват „потребители“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Производството по чл.47 и сл. от ЗМТА се явява заварено от ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/24.01.2017г./. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство на арбитражно решение № 741/25.06.2015г. по арб.д.№ 741/15г. на арбитър Б. Г.. По разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените разноски за производството в размер на заплатената държавна такса от 354,61 лв., а на адв.Р. Д. възнаграждение в размер на 773,26 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 741/25.06.2015г. по арб.д.№ 741/15г. на арбитър Б. Г.. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на С. М. Я. и Е. О. Я., [населено място],[жк], [улица] сумата от 354,61 лв. /Триста петдесет и четири лв. и шестдесет и една ст./ - разноски за производството. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Р. Д. Д., [населено място], [улица], ап.2 сумата 773,26 лв. (Седемстотин седемдесет и три лв. и двадесет и шест ст.) - адвокатско възнаграждение Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.