2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 764 С., 03.11.2010 година Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева ч.т.дело № 409/2010 година Производство чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 327 от 06.08.2009 г. по ч.гр.д.№ 328/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено постановеното от Бургаския районен съд по гр.д.№ 2510/2009 г. разпореждане от 22.04.2009 г. за издаване на Заповед за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК срещу [фирма],[населено място] за сумите 7 064 229.25 щ.д., представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от 16.06.2005 г., както и 2 275 235.19 щ.д. договорна лихва, ведно със законната лихва върху посочените суми и е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение на посочените суми, като е обезсилен издадения за тях изпълнителен лист срещу [фирма]. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличието на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В депозираното по делото изложение по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК частният жалбоподател е обусловил допустимостта на касационното обжалване с произнасянето от въззивния съд по процесуалноправни въпроси в заповедното производство, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и на такива, които са разрешени в противоречие с цитирана практика на съдилищата, която обаче не е представена по делото. Ответникът по частната жалба [фирма] не е изразил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след преценка на данните по делото приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В случая касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за документа по чл. 417, т. 2 ГПК и за обхвата на данните, при наличието на които той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, произтичащо от договор за банков кредит като съществен процесуален въпрос, обусловил изводите на въззивния съд да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горните суми. В обжалваното определение съдът е приел, че представените със заявлението на частния жалбоподател документи – извлечение от счетоводните му книги и Договор за банков кредит от 16.06.2005 г. са документите, изброени в чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, но не удостоверяват надлежно за изпълнение вземане срещу длъжника, както и неговата предсрочна изискуемост. Процесуалноправният въпрос за съдържанието на документа по чл. 417, т. 2 ГПК е обусловил крайния изход на делото, поради което е налице първата предпоставка на закона за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по сочения в изложението процесуалноправен въпрос е налице противоречива практика, вкл. и на ВКС, служебно известна на настоящия съдебен състав. Настоящият състав на ВКС приема, че удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (чл. 418, ал. 2 ГПК). Според тази правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, които, според изискванията на ЗСч за редовното им водене следва да регистрират счетоводните операции в хронологичен ред. Следователно, както правилно е приел въззивният съд, представените от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора за кредит и за движението на погасяването му. Извън тези данни, счетоводните извлечения трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно- подлежащо на изпълнение вземане, което в случая е удостоверяването на фактите, въз основа на които кредитът е станал предсрочно изискуем - т. е извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече погасителни вноски вноски, за да се счете, че се е сбъднало условието за автоматичната предсрочна изискуемост на кредит, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС споделя застъпеното в Определение № 426 от 16.07.2009 г. по ч. т. д. № 332/2009 г. на ВКС, I т.о. и Определение № 118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 252/2009 г. на ВКС, II т. о. и Определение № 162 от 9.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 66/2010 г., I т. о. становище, че представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва освен да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, така и да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да изпълни съдът това си задължение, заявителят трябва да му представи данни за настъпване на падежа на вземането, както правилно е възприето и от въззивния съд с обжалваното по настоящия ред определение. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че заповедта за незабавно изпълнение може да бъде отменена по реда на чл.419 ГПК. Заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана само в частта за разноските (чл. 413, ал. 1 ГПК) и в частта за незабавното изпълнение (чл. 419 ГПК). В останалата част заповедта не може да бъде обжалвана и въззивният съд не може да се произнася по нея. При констатиране на нередовен от външна страна документ, въз основа на който по реда на чл.418 ГПК е издадена заповед за изпълнение, въззивният съд е оправомощен единствено да отмени разпореждането за незабавното й изпълнение, но не и самата заповед, като в тази хипотеза последната ще се приравни по правни последици на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. Като е отменил не само разпореждането за незабавно изпълнение, но и самата заповед за изпълнение и е оставил заявлението на частния жалбоподател без уважение, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен в посочената му част и вместо него постановен друг, с което да бъде отменено разпореждане от 22.04.2009 г., съдържащо се в заповед за изпълнение № 1993 от 22.04.2009 г. на Бургаския районен съд, с което е постановено незабавно изпълнение на паричното задължение по заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу [фирма],[населено място]. В останалата му обжалвана част въззивното определение ще следва да се остави в сила като законосъобразно постановено. Водим от Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 327 от 06.08.2009 г. по ч.гр.д.№ 328/2009 г. на Бургаския окръжен съд. ОТМЕНЯВА въззивно определение № 327 от 06.08.2009 г. по ч.гр.д.№ 328/2009 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено Разпореждане, съдържащо се в Заповед № 1993 от 22.04.2009 г., издадена от Бургаския районен съд по гр.д.№ 2510/2009 г. в полза на [фирма] въз основа на документ по чл.417 ГПК за изпълнение на парично задължение на [фирма],[населено място], както и в частта, с която е оставено без уважение заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист срещу [фирма], като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯВА разпореждане от 22.04.2009 г. по гр.д.№ 2510/2009 г., на Бургаския районен съд за незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение № 1993 от 22.04.2009 г., издадена по заявление на [фирма] въз основа на документ по чл.417 ГПК за изпълнение на парично задължение на [фирма]. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение в частта, с която е обезсилен издадения въз основа на Заповед № 1993 от 22.04.2009 г. изпълнителен лист от 22.04.2009 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: