Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 9   София, 22 януари 2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на ... петнадесети януари ..... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ... Саша Раданова ...................................   ЧЛЕНОВЕ: ... Фиданка Пенева ...................................                                     ... Севдалин Мавров ................................              при секретар  ... Иванка Илиева ......................................... и в присъствието на прокурора от ВКП ... Красимира Колова ............, като изслуша докладваното от съдията ... С. Мавров .................................. КНОХД № .. 629 .. / 08  год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Р, процесуален представител на подсъдимия Г. Със същата се атакува въззивното решение по ВНОХД № 164/08 год. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е изменена присъда № 91 от 01.07.08 год., постановена по НОХД № 102/08 год. по описа на Бургаски окръжен съд, като е намалено наложеното на осн. чл. 343г НК наказание от пет на четири години лишаване от правоуправление на МПС. Апелативната инстанция е потвърдила присъдата в останалата й част. Като касационни основания се сочат: нарушение на закона; допуснато съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Алтернативно се иска: отмяна на решението с връщане на делото за ново разглеждане на осн. чл. 354, ал.1, т. 4, вр. ал. 3, т.2 НПК или да се измени същото, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление или се намали наказанието на осн. чл. 354, ал.1, т. 3, вр. ал. 2, т. 2, съответно т.1 НПК. Жалбата изцяло се поддържа съдебно заседание. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира жалбата да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид атакувания съдебен акт, подадената жалба, сочените основания и доводите на страните, намира жалбата за НЕОСНАВАТЕЛНА. С изменената от БАС присъда, подсъдимият Г от гр. Б. е признат за виновен в това, че на 05.11.07 год. в гр. Б., при управление на МПС е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 47, ал.3 ППЗДвП – знак В 26, и по непредпазливост е причинил смъртта на велосипедиста С. Ц. – на 66 год. от гр. Б., поради което и на осн. чл. 343, ал.1, б. „в”, вр. чл. 342, ал.1 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, на осн. чл. 343г, вр. чл. 49, ал.2 НК е лишен от правоуправление на МПС са срок от пет години, като изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено на осн. чл. 66 НК за изпитателен срок от пет години. Доводите на касатора пред настоящата инстанция, без промяна в тяхното съдържание и обхват, са сочени на досъдебното производство, пред окръжния и апелативния съд. В съответните актове, те са намерили законосъобразен и обоснован отговор, който се споделя от ВКС. Настоящата инстанция не споделя изложения в жалбата довод, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Изпълнението на вътрешните правила на таксиметровата служба, в която е работил Н. , не игнорира и не може да предшествува основното му задължение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а” ЗДвП, по силата на което: „водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. В случая, опосреденото съобщение до диспечера на таксиметровата служба не е пряко изпълнение на законовата норма, зависи от реализацията на трудово задължение от трето лице, което не е участник в ПТП, а воденият диспечерски дневник няма съответната доказателствена стойност по силата на съответен нормативен акт. По казуса, задължението по чл. 123 ЗДвП са изпълнили свидетели по ПТП преди обаждането на подсъдимия до диспечерската служба. Вторият довод на защитата, сочено като съществено нарушение на процесуалните правила, е свързан с действия на лекуващите екипи и съответните искания на защитата за назначаване на съдебно – медицинска експертиза, която да установи - прекъсната от виновно поведение на трети лица причинно – следствена връзка между: инкриминираното деяние, причинените телесни увреждания и съставомерния резултат, съответно – предхождащо ПТП болестно състояние на пострадалия и настъпилата смърт. Искане, което е направено на досъдебното производство и пред предходните инстанции, и което обосновано е оставено без уважение. Касационната инстанция не намира по делото доказателства или данни, които да обосноват извод за допусната лекарска грешка от лекуващите екипи, съответно причинно – следствена връзка между констатираната хронична исхемична болест на сърцето и настъпилата смърт, поради което въззивната инстанция не е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила. ВКС счита, че пострадалият правомерно се е движил по пътното платно. На съответното обозначено като „пешеходна пътека” място е предприел пресичането му и единствено поради неправомерното поведение на подсъдимия Н е настъпил ударът между пострадалия Ц. и МПС. В този смисъл, не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, за да се отчете същото като смекчаващо отговорността обстоятелство в полза на осъдения. Наказанието е явно несправедливо, но не в сочения от защитата смисъл. Н. е бил осъждан по чл. 343, ал.2, б. „а”, вр. ал.1, б. „б” и чл. 54 НК на 1 год. и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на осн. чл. 66 НК за срок от три години. Макар да е реабилитиран по право, инстанциите по същество и съответните представители на обвинението е следвало да отчетат това обстоятелство, мотивирайки приложението на института на условното осъждане и наказанието „лишаване от правоуправление на МПС”, от гледна точка на индивидуалната и генерална превенция. Още повече, че след първото осъждане подсъдимият се е проявил като недисциплиниран водач, видно от справката на л. 56 от досъдебното производство, и при извършване на инкриминираното деяние е допуснал груби нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112 от 06.10.08 год., постановено по ВНОХД № 164/08 год. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ:............................................. ............................................