Р Е Ш Е Н И Е N 894/10 София , 14.09.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на тринадесети декември , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Зоя Атанасова При участието на секретаря Цветанка Найденова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1079 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК . С определение № 780 от 8.09.2010 г. , постановено по гр.д. № 1079 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение от 23.04.2008 г. по гр.д. № 3551 от 2005 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 3.06.2005 г. по гр.д. № 7844 от 2004 г. на Районен съд, [населено място] , 45 състав и е отхвърлен иска по чл.33, ал.2 ЗС за упражняване на правото на изкупуване на 2,690/100 идеални части от недвижим имот в [населено място], [улица]- партер. ВКС е намерил основания за допускане на касационната проверка на решението при условията на по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК по материално правният въпрос за приложението на чл.38, ал.1 ЗС относно обекти , които имат самостоятелно значение , могат да бъдат индивидуална собственост, намират се в сграда , представляваща етажна собственост и са съсобствени на лицата, притежаващи индивидуални обекти в нея. Ответниците Р. К. В., Цветанка Й. В. , П. И. Я. и Н. Х. Я. не са ангажирали становище по касационната жалба в съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Настоящия състав намира, че решението е правилно поради следните съображения: Правилно Софийски градски съд като е разгледал конститутивният иск по чл.33, ал.2 ЗС , предявен от касаторите срещу ответниците- продавачи и купувачи на самостоятелен обект “Клуб”, находящ се в партера на сградата на [улица] с площ от 49 кв.м. , който понастоящем се ползва като адвокатска кантора е приел, че иска е неоснователен, тъй като посоченият обект представлява обща част на сградата. Установил е че между П. и В. , които са собственици на апартаменти в сградата съществува идеална съсобственост върху този обект , но че той е под режима на чл.38 и сл. ЗС , представлява обща част по предназначение , поради което има акцесорен, а не самостоятелен характер и се прехвърля заедно с индивидуалният обект като припадаща се част от общите части на сградата. Безспорно е ,че процедурата по чл.33 от Закона за собствеността се предвижда само при сключването на договор за продажба на идеална част от съсобствен имот и не се отнася до другите видове разпоредителни сделки. Съдебната практика е еднозначна и по втория поставен въпрос касаещ възможността за изкупуването на идеалната част от съсобствен имот само ако е налице обикновена дялова съсобственост , а не съсобственост при условията на чл.28 и с от Закона за собствеността. Липсва различие и по въпроса относно вида на общите части на сградата, които представляват такива по естеството си и без които постройката не би могла да функционира като самостоятелен обект- т.е.стени, покрив, стълбища и т.н. Спора се поражда при разбирането на вида на общите части на сградата по предназначение и по приложението на Тълкувателно решение № 39 от 23.06.1986 г. и Тълкувателно решение № 34 от 15.03.1983 г. на ОСГК на ВС. Безспорно е че сградата може да съществува без общите части по предназначение, стига да липсва изрично законово изискване за тяхното съществуване и те да могат при определени условия да загубят своето предназначение на обща част и да се трансформират в обекти на дяловата съсобственост. Условията обаче , които следва да са налице за да се извърши тази трансформация настоящия състав счита ,че не са осъществени в настоящия случай. Действително промяна на предназначението може да бъде извършено със съгласие на членовете на етажната собственост, което следва да бъде формулирано категорично. Отдаването на такъв обект под наем не представлява разпоредително действие и характера на този договор позволява да бъде сключен и от етажната собственост . Страна в договора е наемодателят , а не собственикът на обекта, поради което от неговото сключване не може да се направи извод за изключването на помещението от общите части на сградата. Тезата на касаторите че този обект е бил обща част по предназначение, но по отношение на него са предприети действия от етажните собственици, които го изключват от този режим не се установиха в настоящето производство. Клуба е запазил своя характер на обща част по предназначение независимо, че е отдаден под наем и че се ползва за адвокатска кантора. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение от 23.04.2008 г. по гр.д. № 3551 от 2005 г. на Софийски градски съд . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: