О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     № 35     София, 26. 01. 2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА                                ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА                                                           ВАСИЛКА ИЛИЕВА   при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч.гр.дело № 523/2009 година.     Производствата са по чл.274 ал.1 т.1 във връзка с ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. В процесуален представител на ответниците по исковата молба Д. Ж. П., А. Й. П. и М. Й. П. и тримата от град Х., против въззивно определение № 134/24.06.2009 г. по ч.гр.д. № 320/2009 г. по описа на Хасковския окръжен съд,с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че въззивната инстанция е приложила неправилно разпоредбата на § 2 ал.1 ПЗРГПК, както и на разпоредбите на чл.46 ГПК/отм./ и се застъпва становище, че съобщенията е следвало да бъдат връчени на процесуалния представител на страните. Твърди се, че е налице и въззивна жалба от другата страна – ответникът по исковата молба А. Ц. П., по която е внесена държавна такса, поради което внасяне на държавна такса по въззивната жалба на частните касационни жалбоподатели не е необходимо. Моли се за отмяна на обжалваното определение. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а като процесуалноправни въпроси се сочат следните: “Кой е приложимия закон и на какви изисквания следва да отговарят частните жалби срещу определения на съда, преграждащи по-нататъшния ход на делото, когато то е образувано и разгледано по реда на ГПК/отм./ ?”; “При подадена въззивна жалба от процесуален представител на страни по делото – адвокат, следва ли на същия да се връчват съдебните книжа и призовки или следва да се уведомяват само неговите доверители ?” и “Следва ли при подадена повече от една въззивна жалба от няколко от ответниците, които имат общ процесуален представител, без да му е оттеглено пълномощното, да се плащат отделни държавни такси и неплащането на държавната такса по една от жалбите може ли да прекрати участието на страната невнесла такса в процеса ?”. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба. Ответниците по частната касационна жалба – Ж. М. И. и А. Ц. П., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа въпроси от значение за разрешаване на процесуалния спор по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, поради което въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване. Разгледана по същество частната касационна жалба обаче е неоснователна по следните съображения: Адвокат В. П. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Д. Ж. П., А. Й. П. и М. Й. П. , и тримата от град Х., е депозирала въззивна жалба против решение № 160/12.03.2009 г. по гр.д. № 1759/2007 г. по описа на Хасковския районен съд. С разпореждане от 30.03.2009 г. на въззивните жалбоподатели е указано да внесат по сметката на Хасковския окръжен съд държавна такса в размер на 15 лева, в седмодневен срок от получаване на съобщението. Съобщенията с указанията са получени от първата въззивничка на 08.04.2009 г., която е майка на останалите двама. С разпореждане от 22.04.2009 г. Хасковският районен съд е върнал въззивната жалба на посочените по-горе лица, поради неизпълнение на указанията. С определение № 134/24.06.2009 г. по ч.гр.д. № 320/2009 г., частната въззивна жалба, подадена от адв. В пълномощник на Д. Ж. П., А. Й. П. и М. Й. П. е оставена без уважение от Хасковският окръжен съд. Въззивната инстанция е приела, че въззивниците не са изпълнили указанията на съда за внасяне на държавна такса при връчени съобщения за Д. П. в хипотезата на чл.46 ал.1 ГПК/отм./, а за останалите двама – при условията и по реда на чл.46 ал.2 ГПК/отм./. Прието е също така, че разпоредбата на чл.39 ГПК е неприложима, тъй като производството по делото се провежда в хипотезата на § 2 ал.1 ПЗРГПК. Обжалваното определението е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че приложимият процесуален закон е ГПК/отм./, с оглед императивните разпоредби на § 2 ал.ал.1 и 2 ПЗРГПК, които предвиждат, че постъпилите до влизане в сила на обнародвания в ДВ бр.59/20.07.2007 год. ГПК искови молби се разглеждат по досегашния ред в първа и въззивна инстанция. Поради това правилно е прието, че разпоредбите от ГПК, в сила от 01.03.2008 г., са неприложими в случаите на заварени от него дела. Въззивната инстанция е процедирала правилно,като е изпратила съобщенията до частните касационни жалбоподатели в настоящото производство, за внасяне на държавна такса по въззивната жалба, на адресите, които са посочени в исковата молба и впоследствие. Тъй като в хода на първоинстанционното производство не е поискано изпращане на съдебни книжа, съобщения и призовки на адреса на пълномощника им – адвокат, нито пък същия е посочен като съдебен адрес, не е налице твърдяното процесуално нарушение. Изводите на съда, че съобщението с указанията на първоинстанционния съд е връчено на частната касационна жалбоподателка при спазване разпоредбата на чл.46 ал.1 ГПК/отм./, а за останалите две страни при спазване нормата на чл.46 ал.2 ГПК/отм./са правилни. Неоснователно е оплакването, че при подадена въззивна жалба от друго лице, в случая А. Ц. П., чийто пълномощник е пълномощникът на частните касационни жалбоподатели в настоящото производство, следва внесената от това лице държавна такса да се зачете. В случая А. Ц. П. е депозирал самостоятелна въззивна жалба. Разпоредбите на глава ХVІІІ ГПК/отм./ предвиждат процедура за всяка отделна въззивна жалба, поради което не може да се приеме, че въззивната жалба на частните касационни жалбоподатели може да се счита редовна при положение, че въззивен жалбоподател по друга жалба е внесъл държавна такса. Без значение е обстоятелството, че този жалбоподател има за процесуален представител лице, което е такъв представител и на тях. Неоснователно е и оплакването, относно приложението на разпоредбата на чл.42 ал.2 ГПК/отм./. Действително неин аналог в новия ГПК е разпоредбата на чл.39 ал.2, но в процесния случай съобщенията не са изпращани по реда на тази разпоредба, а за всяка от страните е било изпратено отделно съобщение. С оглед изложеното частната касационна жалба, като неоснователна ,следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.     О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 134/24.06.2009 г. по ч.гр.д. № 320/2009 г. по описа на Хасковския окръжен съд. ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 134/24.06.2009 г. по ч.гр.д. № 320/2009 г. по описа на Хасковския окръжен съд. Определението е окончателно.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: