Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 31 март 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 33/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. К., срещу въззивно решение № 231 от 27.11.2013г. на Апелативен съд-Велико Търново, постановено по внохд №250/13г. От съдържанието на жалбата могат да бъдат изведени всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и се намали наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП пледира за частична основателност на жалбата.Твърди, че въззивният съд правилно е приложил закона, като не са налице основания за исканата нова преквалификация на деянието, тъй като не е налице маловажност на случая.По отношение на наказанието и по-точно на изпитателния срок намира за завишен неговия размер. Подсъдимият Т. К., редовно призован за съдебното заседне пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 83 от 03.09.2013г., постановена по нохд №115/13г., ОС-Габрово е признал подсъдимия Т. Р. К. за виновен в това, че през периода от месец август 2012г. до 24.01.2013г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал в себе си и в дома си, с цел разпространение високорискови наркотични вещества-марихуана с общо нетно тегло 2,595 грама, на обща стойност 15,58лева и на публични места в [населено място] разпространявал високорисково наркотично вещество - 67,5грама марихуана на стойност 655лева, или общо 70,096 грама на стойност 670,58лева, поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2 и 3, вр. ал.1, изр.1, пр.4 и 5, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, предмета на престъплението и разноските. С въззивно решение № 231 от 27.11.2013г., постановено по вонхд №250/13г., АС-Велико Търново е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е преквалифицирал деянието от престъпление по чл.354а, ал.2, пр.2 и 3, вр. ал.1, изр.1, пр.4 и 5, вр. чл.26, ал.1 от НК в такова по чл.354а, ал.1, изр.1 от НК, като го е оправдал по обвинението по чл.354а, ал.2, пр.2 и 3, вр. ал.1, изр.1, пр.4 и 5, вр. чл.26, ал.1 от НК.Присъдата е изменена и в частта досежно наложеното наказание, като същото е намалено от три на две години лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК е отложено изпълнението с изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационната жалба е частично основателна. В жалбата се сочат всички касационни основания, но релевираните аргументи, обуславят твърдения за нарушение на материалния закона и явна несправедливост на наказанието. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон е в две насоки, а именно оспорват се правните изводи на въззивния съд, че наркотичното вещество е било предназначено за разпространение, както и че правилната квалификация на деянието е по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 от НК, тъй като се касае за маловажен случай. В рамките на правилно изведените фактически констатации, въззивният съд е достигнал до различни правни изводи, което е обусловило и извършената преквалификация.Тази дейност на съда, настоящата инстанция намира за правилна и законосъобразна, независимо, че част от аргументацията е неиздържана и не би могла да бъде възприета от тази инстанция, като обуславяща направените изводи. Независимо от това изцяло се споделя извода за доказаност на обвинението, при това по несъмнен начин относно съставомерната цел на държане на наркотичното вещество, а именно предназначено им за разпространение. По делото по несъмнен начин е установено, че наркотичните вещества, държани от подсъдимия са били поставени в малки полиетиленови пликчета, обособени като дози, които характеристики на предмета на престъплението, преценени наред с данните от гласните доказателствени източници и веществените доказателства, установяват, че наркотичните вещества подсъдимият е държал с цел продажба. Твърденията за маловажност на случая и свързаното с това искане за преквалификация на деянието е безпредметно да бъдат обсъждани, тъй като разпоредбата на чл.345а, ал.5 от НК е приложима само при съставомерност на деянието по ал.3 и 4 на чл.354а от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия казус.Това от своя страна води до безпредметност на обсъждането на твърденията за явна несправедливост, тъй като касаторът се позовава на това касационно основание само във връзка с твърденията си за неправилно приложение на материалния закон. Единствено основателно е възражението за незаконосъобразно определяне размера на изпитателния срок по чл.66 от НК.Изпълнението на наложеното от първата инстанция наказание лишаване от свобода е било отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от четири години. Въззивното производство е било образувано по жалба на подсъдимия, поради което е недопустимо утежняване на неговото положението, каквото е сторила въззивната инстанция с определяне на изпитателен срок от пет години. В тази част въззивното решение следва да бъде изменено, като настоящата инстанция счита, че независимо от намаления размера на наказанието лишаване от свобода, определеният първоначален изпитателен срок от четири години следва да остане в този размер, като съответен за постигане целите по чл.36 от НК. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че атакуваното въззивно решение следва да бъде изменено, в насока на намаляване на определения изпитателен срок. В останалата част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 231 от 27.11.2013г., постановено по внохд № 250/13г., по описа на Апелативен съд-Велико Търново, в частта досежно определения на основание чл.66 от НК изпитателен срок, като го намалява от пет години на четири години, считано от влизане в сила на присъдата. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: