1 Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр. София, 14.04.2011г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми април , две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Р.И. . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1067/2010 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на А. С. А. чрез пълномощник адв. К. А. срещу решение №2031 от 10.12.2009г по гр.дело № 2823/2009г. на П. окръжен съд , с което по въззивната жалба на настоящия касатор е оставено в сила решение от 27.07.2009г по гр.д. № 3683/2007г на П. районен съд в частта по уважен установителен иск на основание чл.97 ал.3 от ГПК (отм) за неистинността на официален свидетелстващ документ – изходящо от частен съдебен изпълнител и оформено по реда на ГПК съобщение за изпълнително действие, по отношение на отбелязванията и констатациите във връзка с невръчването му на адреса . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо , предвид липсата на правен интерес за ищеца да установява по исков ред истинността на писмените сведения ,изложени от длъжностното лице по връчването на съдебни книжа за причините и обстоятелства , поради които съобщението не е било връчено. Съображения по същество са развити в жалбата от адв. К. А., пълномощник на касатора .Претендират се разноски Ответникът по касационната жалба С. К. М. не е заявил отговор . С определение №1238 от 16.12.2010г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание задължителното тълкуване в ТР № 1/2009 от 19.02.1010г на ОСГТК на ВКС , за да се провери допустимостта на обжалваното решение и преценката на въззивния съд по въпроса за правния интерес при установителен иск на основание чл.97 ал.3 от ГПК (отм) , предявен да установи неистинност на сведения в изходящо от частен съдебен изпълнител и оформено по реда на ГПК съобщение за изпълнително действие , останало невръчено . По въпроса , обусловил допускане до касационно обжалване във връзка с довода за недопустимост на решението , Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното : Установителният иск по чл.97 ал.3 от ГПК (отм) за неистинност на документ, представляващ съобщение за насрочено изпълнително действие от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК , е допустим единствено при наличие на правен интерес и за да обоснове преценката си за наличие на тази процесуална предпоставка , сезираният съд самостоятелно изследва дали соченият документ съдържа официално удостоверение за факти с правно значение за един граждански спор , дали този спор е висящ или е приключил с възлагателно постановление или със съдебно решение ,основано на сочения документ ,като в тези случай следва да е налице и законова възможност да се иска отмяна при основанието на чл.303 ал.1 т.2 от ГПК след успешно установяване на твърдението за неистинност. В обжалваното решение П. окръжен съд не се е съобразил с гореизложеното ,като е преценил положително правния интерес от установителен иск за неистинност на съобщение по изп.дело №366/2006г при ЧСИ А. С. А. във връзка с констатираните и отбелязани причини за невръчването му на страната в изпълнителния процес , понастоящем ищец . Въззивният съд е дал разрешение според което фактът ,че производство по реда на чл.332 от ГПК (отм) е приключило с влязло в сила решение , не лишава ищеца от правен интерес , доколкото там не се е развило оспорване по чл. 154 от ГПК (отм) и е достатъчно спорният документ- съобщение да е бил обсъждан в крайния акт , за да се счита за решаващо преценен от съда в това производство. Така въззивният съд е мотивирал отказ от собствена преценка за правната стойност на документа в оспорваната част , а оспорваните от ищеца (като неверни) сведения на длъжностни лица във връзка с опита съобщението да бъде връчено на адреса , неправилно е приел за официално удостоверително съдържание , макар същите данни ,поради тяхната неточност и непълнота , да не са обусловили никакви изводи или действия в материален или процесуален смисъл по изпълнителното производство .На следващия ден , в канциларията на съдебния изпълнител е изготвен и подписан протокол ,който е имал значението и на обявление за датата на продажбата . Поради това касационната жалба е основателна в основния си довод , че в обжалваната част е постановено недопустимо решение , при липса на правен интерес от иска. До недопустимо решение в частта , с която е оставено в сила първоинстанционното решение по отношение на процесния документ , се е стигнало поради неправилното разбиране на въззивния съд , че сведението на длъжностното лице - връчител относно невъзможността да се осъществи редовно връчване на съдебно съобщение по реда на ГПК на посоченото място и дата , чрез отбелязването „ наематели от магазина за мебели на същия адрес отказват да получат съобщението” (същото с адресат ищеца М. ) , само по себе си има официален , удостоверителен характер за едно гражданско правоотношение , а в случая и за публичното правоотношение на призоваваното лице с частния съдебен изпълнител като орган, провеждащ съдебното изпълнение. Наличието на правен интерес от иска при приключил с решение по реда на чл. 332 ал.1 от ГПК (отм) съдебен спор за законосъобразност на изпълнителните действия , в който процес съобщението с дата 27.08.2006г е било изтъкнато в смисъл ,че на тази дата жалбоподателят не е получил своето обявление , т.к не е намерен на адреса, е преценен незаконосъобразно от въззивния съд и поради неправилното разбиране на състава , че за да се направи извод за връзката между документа и съдебното решение по смисъла на чл. 231 ал.1 б.”в” от ГПК (отм) , сега чл.303 ал.1 т.2 от ГПК , достатъчно е този документ да е цитиран в решението. В случая частният съдебен изпълнител , а и съдилищата , разгледали жалбите на ищеца срещу негови действия , не са основали свои актове на извод , че отбелязванията в процесното съобщение имат правно значение , не са приемали в съобщението с дата 27.08.2006г да е удостоверен или възприет като удостоверен факт , обуславящ редовността на последващите действия по изпълнителното дело. Ищецът не е бил приет за редовно уведомен въз основа на съдържателните отбелязвания в процесното съобщение. Положителен извод за оформяне на съобщението като документ , свидетелстващ за факти от значение за правата на ищеца ,за законова възможност по чл. 303 ал.1 т.2 от ГПК в полза на предявилия иска, а оттук и положителен извод за наличие на правен интерес като процесуална предпоставка , в конкретния случай видно не може да бъде направен . Предвид изложеното , въззивното решение в обжалваната част е постановено при липса на правен интерес за ищеца да установява неистинността на отбелязано в съобщение по реда на ГПК обстоятелство , че лицата , на които съдебният изпълнител е направил опит да връчи съобщението , са „наематели от магазина за мебели на същия адрес”.Като недопустимо , решението подлежи на обезсилване от настоящия съд , а производството по делото следва да бъде прекратено . Следва да се присъдят разноски , претендирани от касатора и ответник по иска А. С. А. съобразно изхода на спора в частта ,разгледана пред настоящата инстанция , или следва да му се присъдят още 335 лева към разноските , присъдени от въззивния съд с оглед компенсация, в полза на настоящия касатор. Тези разноски включват и подлежащите на присъждане разноски в настоящето касационно производство . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Обезсилва решение №2031 от 10.12.2009г по гр.дело № 2823/2009г. на П. окръжен съд в частта ,с която по въззивна жалба на А. С. А. е оставено в сила решение от 27.07.2009г по гр.д. № 3683/2007г на П. районен съд в частта произнесена по иск на основание чл.97 ал.3 от ГПК (отм) за неистинността на официален свидетелстващ документ с дата 27.08.2006г , изходящо от частен съдебен изпълнител съобщение за изпълнително действие публична продан . Прекратява производството по делото в тази част. В останалата част решение №2031 от 10.12.2009г по гр.дело № 2823/2009г. на П. окръжен съд е влязло в сила . Осъжда С. К. М. да заплати на А. С. А. допълнително сумата 335 лева разноски за всички инстанции . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: