Р Е Ш Е Н И Е № 30 София, 26.03.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на 15 март през две хиляди двадесет и пъва година в състав: Председател: Емил Марков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева с участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 454 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 ЗМТА, образувано по искова молба, подадена от „Панагюрска медна компания“ АД, [населено място] против „Йонтех - 2000“АД, [населено място] за отмяна на основание чл.47, ал.1,т.2, т. 5 и т. 6 ЗМТА на арбитражно решение от 16.01.2020г. по арбитражно дело № 1/2019г. на Арбитражен съд при Професионално сдружение за извънсъдебно решаване на спорове със седалище [населено място]. Ищецът иска арбитражното решение да бъде отменено поради недействителност на арбитражното споразумение - чл.47,ал.1,т.2 ЗМТА и на основание чл.47,ал.1,т.6 ЗМТА, тъй като образуването на арбитражния съд и на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението между страните. Иска се отмяна на арбитражното решение и поради разрешаването от арбитражния съд на спор, непредвиден в арбитражното споразумение - на основанието по чл.47,ал.1,т.5 ЗМТА. Основанието за отмяна по чл.47,ал.1,т.2 ЗМТА е основано на твърдението, че арбитражното споразумение, обективирано в т.8 от Допълнително споразумение от 20.04.2016г., е сключено от лице без представителна власт по отношение на „Панагюрска медна компания“ /длъжник по споразумението - тогава дружество с ограничена отговорност/, тъй като представлявалият това дружество при сключването му Г. М. С., посочен като управител, не е притежавал представителна власт. Посочва се, че още на 13.04.2016г. е бил освободен като управител от новия собственик на капитала на дружеството и е бил уведомен за това. Г. С. като съдружник, както и всички останали съдружници в дружеството, едновременно прехвърлили дружествените си дялове на „Фертекс България“ ООД с договор от 12.04.2016г. и поели задължение, след сключването на този договор да не извършват действия, с които се увреждат интересите на дружеството или на купувача, каквото увреждащо действие според ищеца е подписването на споразумението с кредитора „Йонтех 2000“, съдържащо арбитражната клауза. Твърди се, че управителят на дружеството-приобретател на дружествените дялове „Фертекс България“ ООД, съгласно договора от 12.04.2016г. - Г. П., още на 13.04.2016г. е взел решение за освобождаване на Г. С. като управител на „ПМК“АД и на същата дата е уведомил С.. Като се позовава на разпоредбата на 140, ал.4 ТЗ ищецът поддържа, че решението на едноличния собственик на капитала за освобождаване на управителя има незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството, поради което подписаното от С. от името на „ПМК“ /тогава ООД/ арбитражно споразумение след прекратяването на представителната му власт, е недействително и не поражда правни последици за представлявания. Основанието за отмяна по чл.47,ал.1,т.6 ЗМТА е въведено с твърденията, че решаващият орган не е конституиран в съответствие с предвидената в от Правилника на АС при Професионално сдружение за извънсъдено решаване на спорове процедура : - В нарушение на чл.5,ал.1,т.6 от Правилника, ищецът Йонтех“, който сезирал арбитражния съд с исковата си молба, по което е постановено атакуваното решение, не посочил арбитър; вместо в изпълнение на разпоредбата на чл.8,ал.1 от правилника секретариатът на съда да даде указания за отстраняване на тази нередовност, арбитър В. Г. разпоредила връчването на препис на исковата молба на „ПМК“АД. - На арбитражното заседание на 18.09.2019г., делото било разгледано в състав В. Г. - председател, Я. Сълковски и Ю. Ц.-арбитри. В нарушение на разпоредбата на чл.14 от Правилника на страните не била дадена възможност да се съгласят относно арбитър и негов заместник, които да разгледат делото в състав от един арбитър, както предвижда разпоредбата на чл.14,ал.1 от Правилника. На страните не била осигурена и следващата възможност - ако не постигнат съгласие за едноличен арбитър, да посочат по един член на решаващия орган. Доколкото и ищецът и ответникът в арбитражното производство не са посочили арбитър в исковата молба/отговора, председателят на АС не е спазил процедурата той да определи арбитър, който да реши спора. - В проведеното на 15.11.2019г. открито арбитражно заседание, без да има изричен акт за смята на арбитър или за назначаване на негов заместник, който да разгледа делото при наличие на предвидените в чл.15 от правилника основания за заместване на арбитър, като участник в арбитражния състав се явил Ж. А., който подписал и арбитражното решение. Твърди се, че на страните не е представян списък с арбитрите. Основанието по чл.47,ал.1,т.5, предл. първо се поддържа по съображения, че с диспозитива на арбитражното решение „ПМК“АД е осъдено да заплати на „Йонтех 2000“ сума в размер на 156 660лв. дължима и незаплатена главница по „Споразумение от 14.12.2015г.“, което не съдържа арбитражна клауза, поради което е решен неарбитрируем спор. В отговора на исковата молба „Йонтех“ възразява, че твърдението на ищеца, че към 20.04.2016г. Г. С. - вписаният в ТРРЮЛНЦ управител на „ПМК“/тогава ООД/, не е притежавал представителна власт, тъй като бил уведомен, че няма вече да представлява дружеството, не намира опора в закона. Съображенията са, че съгласно чл.141,ал.6 ТЗ, овластяването, съотв. заличаването на управителя, има действие по отношение на трети добросъвестни лица от момента на вписването. Посочва, че в хода на арбитражното производство е установено, че подписът под споразумението от 20.04.2016г. на представляващия „ПМК“ изхожда от лицето, от чието име е поставен - Г. С.. Счита за неоснователни твърденията, че решаващият състав на арбитражния орган не е надлежно конституиран. Независимо, че според Правилника арбитражният съд е следвало да разгледа делото в състав от един арбитър, ответникът счита, че фактът на разглеждането на спора с участието на други двама арбитри, не съставлява основание за отмяна на решението, „доколкото всички са гласували единодушно“. Счита и , че Правилникът не изисква писмен акт, писмена форма, с която Председателят на АС да определи арбитъра/арбитри. Посочва, че в хода на производството арбитър Ц. е заменен с Ж. А. поради обективни пречки /пътуване в [населено място]/ да участва в заседанието. На негово място бил назначен заместник - Ж. А. и няма предвидена писмена форма за акта на назначаването му, а доказателствата по делото са събрани от състава, постановил арбитражното решение. Въвежда довод, че процесуалният представител на „ПМК“ не е възразил относно назначаването му и от началото на процеса не е оспорвал процедурата по конституирането на арбитражния състав. Оспорва като неоснователен и иска с правно основание чл.47,ал.1,т.5 ЗМТА. В проведените съдебни заседания страните поддържат заявените си становища. Представят подробни писмени защити. За да се произнесе, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. намира следното: Молбата за отмяна е депозирана в преклузивния срок по чл.48,ал.1 ЗМТА. Позовавайки не на клаузата на чл.8 от Допълнително споразумение от 20.04.2016г., „Йонтех 2000“ е сезирал Арбитражния съд при Професионално сдружение за извънсъдебно решаване на спорове с иск, който е уважен в предявения размер - за сумата 203 568 лв./включваща главница по споразумение и неустойка/, както и арбитражни разноски. В арбитражното производство с отговора на искова молба „ПМК“ АД е оспорило компетентността на АС, което оспорване е счетено за неоснователно при безспорно установените факти, че допълнителното споразумение от 20.04.2016г. е подписано от Г. М. С. - вписаният към този момент управител на дружеството, което е било обособено като ООД. Арбитражният състав е констатирал, че вписването на продажбата на дружествените дялове съгласно сключения договор по чл.129 ТЗ от 13.04.2016г., както и освобождаването на С. като управител, са заявени за вписване на 18.04.2016г. и вписани на 22.04.2016г. Тези обстоятелства са безспорни и в настоящото производство. Неоснователността на иска с правно основание чл.47,ал.1,т.2 ЗМТА пряко произтича от: разпоредбата на чл.141,ал.2, изр. първо и чл.141,ал.2, изр. последно ТЗ - дружеството се представлява от управителя и други ограничения /извън тези при съвместно представителство/ нямат действие по отношение на третите лица; както и от разпоредбата на чл.140, ал. 4 ТЗ по отношение действието на вписването на обстоятелството за освобождаване на управителя на дружество с ограничена отговорност по отношение на третите лица /каквото е „Йонтех 2000“/. Както е посочено в ТР №3/2013г. на ОСГТК на ВКС, органите на ЮЛ са средство, чрез което волята на ЮЛ се формира и изразява по отношение на трети лица. Органите на ЮЛ съвпадат със самото ЮЛ. Волята на органите се обявява за воля на ЮЛ, а действията им - за негови действия. Същественото за настоящия спор във връзка с иска по чл.47,ал.1,т.2 ЗМТА е обстоятелството, че ищецът не е въвел в исковата молба твърдение, че „Йонтех 2000“ е недобросъвестен - че е знаел, че към момента на подписването на споразумението от 20.04.2016г. и постигането на съгласие за арбитраж, новият собственик на капитала на „ПМК“ е оттеглил овластяването на С. като законен представител. Същественото е, че в исковата молба не са наведени никакви доводи за „свързаност“ по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ, която да оборва добросъвестността на „Йонтех 2000“ при сключването на споразумението от 20.04.22016г. и не е наведено твърдение за недобросъвестност. Едва в писмената си защита от 22.03.2021г. и извън преклузивните срокове за предявяване на иска, е въведено, че Г. С. и управителят на „Йонтех 2000”АД и съдружник в „ПМК”ООД А. Ц., са свързани лица. Като ненаведени своевременно, тези твърдения не подлежат на обсъждане. Обстоятелството, че преди датата на подписване на споразумението от 20.04.2016г. С. се е разпоредил с дружествените си дялове, не обосновава извод в сочения от ищеца смисъл, тъй като загубването на качеството на съдружник, който е същевременно и управител, няма за последица отпадане на представителната власт на управителя и не го лишава от качеството му на волеизразяващ органен представител. Поетите с договора за прехвърляне на дружествени дялове задължения /да не извършва действия, с които да уврежда интересите на дружеството или на купувача/ са в тежест на С. в качеството му на бивш съдружник и са неотносими към качеството му на законен представител. Този договор не визира евентуални ограничения на представителната власт на вписания управител С., а както се посочи, и евентуални такива не биха били противопоставими на трети добросъвестни лица. Същото е важимо и по отношение на твърдението на ищеца, че новият приобретател е уведомил С., че го освобождава като управител още на 13.04.2016г. /което твърдение не е и доказано/. По иска с правно основание чл.47,ал.1,т.6 ЗМТА: Изяснена е възникналата в хода на настоящото производство неяснота каква е била редакцията на Правилника на АС при Професионално сдружение за извънсъдено решаване на спорове към момента на образуването на арбитражното производство, доколкото понастоящем на интернет страницата на Арбитражния съд при ПСИСРС е публикуван Правилник с различно съдържание, но с идентична дата на приемането му /протокол от 12.02.2015г./. Меродавна за настоящия спор е редакцията на Правилника, приложена като доказателство към исковата молба на „ПМК“, идентична на редакцията, приложена към приобщеното като доказателство т.д.№ 2686/2019г. на СГС /производство, проведено по реда на чл.16 ЗМТА/, идентична на редакцията, предоставена с писмо на председателя на АС при ПСИРС /л.269 сл. от материалите по настоящото дело/. От приложеното арбитражно дело се установява, че ищецът „Йонтех 2000“АД не е посочил в исковата молба, предявена на 16.08.2019г., арбитър, не е взел становище какъв да е съставът на решаващия орган. Още преди да бъде изпратен препис от тази искова молба на „ПМК“, на 19.08.2019г. председателят на АС е определил арбитър на спора - В. П. Г., която на 28.08.2019г. еднолично е разпоредила изпращането на препис от исковата молба на ответника. В това разпореждане не са дадени никакви указания относно възможността страната да участва при формирането на решаващия орган. В отговора на исковата молба от 09.09.2019г., „ПМК“ е направила и „особено искане“ - да й бъде „предоставен списък с арбитрите, доколкото няма публикуван такъв, а съгласно чл.9,ал.3 от публикувания правилник на АС, ответникът има право да съобщи имената на избраните от него арбитър и зам.-арбитър, които да разгледат спора“. Ответникът е посочил, че „има желание да се възползва от това право, но с исковата молба не му е изпратен списък, за да направи своя избор“. Като е констатирал постъпването на отговора, с разпореждане от 10.09.2019г. арбитър В.Г. е насрочила делото за разглеждане на 18.09.2019г. като отношение по особеното искане на ответника не е взето. Публичното заседание от тази дата е проведено в състав В. Г. - председател и арбитри Я.Сълковски и Ю. Ц., делото е отложено по възражение за неспазен срок за призоваване. Следващото заседание е проведено от същия състав на арбитражния съд като са извършени процесуални действия, включително и по приемане на изготвения доклад от арбитражния съд и по допускане на доказателствените искания. В протокола от проведеното следващото по ред арбитражно заседание от 15.11.2019г., вместо арбитър Ю.Ц. е вписан Ж. А. А.. Същият е и съставът, провел заседанието от 11.12.2019г., в което е даден ход по същество на спора. Този е и съставът, постановил арбитражното решение. По арбитражното дело няма доказателства /извън назначаването от председателя на арбитражния съд на В. Г. за арбитър/, по чия инициатива, в какво производство и от кого са посочени /назначени или избрани/ другите двама членове на състава, отсъстват и данни по какви причини е встъпил арбитърът А., кой и как го е конституирал като член на арбитражния състав, но данните сочат, че никоя от страните по спора не е упражнила правото си на избор на арбитър, както и че арбитражният съд не е указал и дал възможност на страните да участват при формирането на арбитражния състав. Не е доказано възражението на „Йонтех 2000“, че на „ПМК“ в първото арбитражно заседание от 18.09.2019г. е бил връчен списък на арбитрите, тъй като такова процесуално действие не е отразено в протокола от това заседание. По делото отсъстват данни във връзка с искането на „ПМК“ да е бил представен такъв списък. Между страните е безспорно, че списъкът не фигурира на интернет страницата на АС. Тъй като правилникът на институционния арбитраж - Правилникът на ПСИРС урежда образуването на арбитражния съд /решаващия състав/, той е приложимият акт, въз основа на който следва да бъде формиран този орган. Изрично страните в арбитражната клауза на чл.8 са посочили правилника на избраната от тях арбитража институция като приложим за разглеждането на спора, а следователно и за образуване на състава на арбитражния съд. Съгласно чл.13 съставът на решаващия орган може да се състои от един или от трима арбитри; Съгласно чл.14,ал.1 Председателят на АС предлага на страните да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър, който двете страни да определят по взаимно съгласие от списъка на арбитрите или да предоставят на Председателя на АС да го определи. По същия начин се определя и неговия заместник; Съгласно ал.2 „Ако страните не постигнат съгласие по реда на ал.1, Решаващият орган се състои от трима арбитри, като всяка една от страните избира по един арбитър и негов заместник от списъка на арбитрите, а Председателят на АС избира председателя на Решаващия орган и неговия заместник“; Съгласно ал.3, „Ако ищецът с исковата молба или ответникът не посочат арбитър, Председателят на АС назначава от списъка на арбитрите, арбитър, който да разгледа спора“. По конкретното арбитражно дело председателят на арбитражния съд не е имал основание и правомощие да определи арбитър /„да определи за арбитър на спора В. Г.“, която пък при не-видни от арбитражното дело обстоятелства е председателствала тройния състав/, независимо, че ищецът не е посочил такъв в исковата си молба. При заявено от ответника в отговора искане да му се предостави възможност да избере арбитър и негов заместник, арбитражният съд е бил длъжен, съобразно правилото на чл.14,ал.1, да предложи на страните, да се съгласят делото да се разгледа от един арбитър и страните да го определят, съответно той да бъде определен от Председателя на съда. Едва при непостигане на съгласие в предходния смисъл, възниква възможността за осъществяване на хипотезата на чл.14,ал.2 от Правилника - решаващият орган да се състои от трима арбитри, но всяка от страните посочва избрания от нея. По приложимия за конституиране на арбитражния решаващ състав Правилник на АС при ПСИРС /доколкото между страните няма споразумение за процедура по чл.12,ал.1 ЗМТА/, изключена е възможност каквато е приложената по арбитражно дело - и тримата арбитри от състава на решаващия орган да бъдат определени /очевидно, че в случая са назначени по смисъла на ЗМТА/ без участието на страните. Изложеното е изцяло относимо и към „встъпването“ в процеса на арбитър А., без да има данни кое е наложило заместването на предходния член на състава. Чл.15,ал.1 от Правилника урежда хипотезите, случаите, в които се налага заместване на арбитър, и той се замества от негов заместник. Аналогично на конституирането на първоначалния арбитражен състав, и встъпването на новия арбитър в процеса е не-прозрачно и без участието на страните. Както се посочи, страните не са участвали при избора на арбитри, а още по-малко - на техни заместници. Конституирането на арбитражния състав /едноличен или колегиален/ следва да е явно, прозрачно, предвидимо и с участието на страните /извън хипотезата, в която те не желаят да се възползват от правото на избор/, поради което доводите на ответника, че не е необходима „писмена форма“, от която да е видна процедурата учредяването на арбитражния състав, е неоснователно. Тъй като разпоредбите на ЗМТА относно конституирането на решаващия състав /и съблюдаването на процедурата/ са диспозитивни и приложение намират уговорените от страните правила, нарушението на последните е от значение за основателност на иска по чл.47,ал.1,т.6 ЗМТА само ако страната се е позовала на нарушаването на тези уговорени от страните неповелителни правила своевременно и е възразила срещу нарушението, за което е знаела. В противен случай правото на страната се преклудира- чл.5 ЗМТА. Тази разпоредба е израз на принципа в арбитражния процес на „бдителност при защита на процесуалните права на страната“ /проф.С., Арбитраж по частноправни спорове“/, несъобразяването с който води до преклудиране на възможността страната да се позове на допуснато нарушение при образуването на състава или на арбитражната процедура. Невъзразяването в хипотезата на знание за нарушението се санкционира с изгубване на процесуалното правомощие на пропусналата страна да се позове на нарушението. Своевременното възражение на страната, която знае за нарушението, обезпечава възможността й да атакува по реда на чл.47 ЗМТА арбитражното решение и по този начин всяко нарушение на правилата за конституиране на арбитражния състав или на процедурата е релевантно като основание за отмяна по чл.47 ЗМТА, но и съществени нарушения при конституирането на състава или на процедурата, могат да станат ирелевантни при условията на чл.5 ЗМТА. Трайноустановената практика на състави на ТК ВКС е, че чл.47,ал.1,т.6 ЗМТА следва да се тълкува и прилага във връзка с чл.5 ЗМТА /Решенията по т.д.№ 648/2012г. на І т.о., по т.д.№ 450/2014г. на ІІ т.о., т.д. № 2981/2015г. на І т.о, т.д.№ 1331/2016г. на ІІ т.о./ В настоящата хипотеза допуснатите нарушения при конституирането на решаващия орган са съществени и в разрез с уговорените от страните в съответствие с принципа на диспозитивност на арбитражното производство правила, но искът по чл.47,ал.1,т.6 ЗМТА подлежи на отхвърляне. Ответникът в арбитражното производство, който се позовава на нарушението едва в настоящото производство по отмяна, е имал възможност да възрази срещу допуснатите пороци на процедурата при образуването на арбитражния състав и замяната на арбитъра, за които е знаел, в самото арбитражно производство. Знанието на „ПМК за допуснатите в арбитражното производство нарушения при учредяване на решаващия орган, е несъмнено и категорично установено от материалите по арбитражното дело, но дружеството е продължило участието си в делото пред АС без за възрази. То е уведомено за образуването на арбитражното производство и за начина на конституирането на арбитражния състав Активно е участвало в производството чрез процесуален представител в арбитражните заседания без да наведе възражение. Действията по отвод на председателя арбитражния състав не съставляват „незабавно възражение” по смисъла на чл.5 ЗМТА, тъй като са основани на други съображения - не на неспазен ред за конституиране на арбитражния състав, а на твърдения за отсъствие на безпристрастност /заинтересованост и пристрастност/. Едва в настоящото производството „ПМК” се позовава на нарушенията на чл.5,ал.1,чл.8,ал.1, на правото си на чл.9,ал.3, на чл.14, ал.1-3 от Правилника, които не са заявени своевременно. „ПМК” е разполагала с приложимия за спора Правилник на арбитражния съд, на който се е позовала в отговора на исковата молба и е приложила екземпляр от този правилник в производството по т.д. № 2689/2019г. на СГС, образувано на 13.12.2019г. по нейна молба по чл.16,ал.1 ЗМТА, но не е констатирала процедурните нарушения и не е възразила своевременно, поради което тези възражения са преклудирани и не могат да послужат като основание за отмяна по чл.47 ЗМТА. Неотносимо към настоящата хипотеза е позоваването от ищеца на решенията по т.д.№ 1648/2014г. на ІІ т.о. на ВКС и по т.д.№ 2651/2014г. на І т.о. на ВКС. Не е налице хипотезата на чл.47,ал.1,т.5 ЗМТА, на което основание страната формално се позовава. Видно е от мотивите на арбитражното решение, че ищецът в арбитражното производство е основал претенцията си на сключеното допълнително споразумение от 20.04.2016г., а споразумението от 14.12.2015г. е било оттеглено като доказателство. Очевидна фактическа грешка е посочването в диспозитива на решението на оттегленото като доказателство споразумение като основание на исковата претенция. Ответната страна не е доказала разноски за производството и такива не се присъждат. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Отхвърля исковете, предявени от „Панагюрска медна компания” АД, [населено място] срещу „Йонтех 2000”АД, [населено място] за отмяна на основание чл.47,ал.1,т.2 т.5 и т.6 ЗМТА на арбитражно решение от 16.01.2020г. по арбитражно дело № 1/2019г. на Арбитражен съд при Професионално сдружение за извънсъдебно решаване на спорове със седалище [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: