7 Р Е Ш Е Н И Е № 50170 [населено място], 12.04.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1804 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. и Л. Т. срещу решение № 470/11.05.2021 г. по в. гр. д. № 426/2021 г. на Апелативен съд София, в частта, с която е отменено решение № 3590/18.06.2020 г. по гр. д. № 2604/2017 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 260 226/28.09.2020 г., за осъждане на „ЗД “Бул Инс“ АД да заплати на жалбоподателите сума в размер над 120 000 лв. до 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния син С. Т. в резултат на ПТП, реализирано на 22.12.2014 г., и потвърдено същото решение в частта за отхвърляне на претенциите до предявения размер от 200 000 лв. Жалбоподателите атакуват въззивното решение като сочат нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи анализ на всички събрани по делото доказателства и установени от тях факти. Твърдят, че въззивният съд не е обсъдил и не е отчел доказаното по делото обстоятелство, че им се е наложило да търсят специализирана психиатрична помощ и да приемат медикаменти в продължителен период от време. Наред с това, въззивното решение е постановено при нарушение на принципа за справедливост, регламентиран от чл. 52 ЗЗД, като с него е определен занижен размер на обезщетението в сравнение с прието в решения на ВКС обезщетение за загуба на дете при ПТП, реализирано през 2014 г. /между 180 000 – 200 000 лв./. Въззивният съд не е мотивирал решението си за намаляване на обезщетението при положение, че не са констатирани основания за редуцирането му поради съпричиняване. Формулират искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в размер на по 200 000 лв., т. е. още по 80 000 лв. за всеки от касаторите. Претендират присъждане на разноски и при евентуалност правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от „ЗД „Бул Инс“ АД. От ответника по касация „ЗД „Бул Инс“ АД не е подаден отговор. В проведеното открито съдебно заседание касаторите, чрез своя процесуален представител, поддържат касационната жалба. Процесуалният представител на застрахователното дружество заявява възражения за начина, по който е водено делото от страна на ищците – представили са доказателства след предявяване на исковата молба. Излага становище, че обезщетението е правилно определено, с оглед наличието на съпричиняване. Отделно, необходимо е да бъде отчетено, че ищците имат и друго дете. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното : С атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд е прието, че предявените от Е. и Л. Т. срещу „ЗД „Бул Инс“ АД искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ са основателни до размер на 120 000 лв. По делото безспорно е установено, че виновен за причиняване смъртта на техния син е А. А., чиято гражданска отговорност към момента на ПТП е била застрахована от ответното застрахователно дружество. При пренесен пред въззивната инстанция спор относно размера на присъдените обезщетения и наличието на съпричиняване от състава на Апелативен съд София е изведено, че ответникът не е сезирал надлежно съда с възражение за съпричиняване. Отделно от това, след анализ на събрания доказателствен материал /показанията на разпитаните свидетели К. и М., както и заключението на съдебно-психиатричната експертиза/ е мотивиран извод, че обезщетение от по 150 000 лв., определено от състава на Софийски градски съд, се явява завишено. При съобразяване на периода, през който е настъпила вредата, конкретните индивидуални субективни изживявания на ищците и стандарта на живот в страната, от въззивния съд е посочено, че обезщетенията не следва да служат за неоснователно обогатяване на претендиращото ги лице. С определение № 446/19.07.2022 г. е допуснато касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпроса относно критериите за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Преценена е необходимост от проверка дали разрешенията, дадени от въззивния съд, съответстват на тези, дадени в задължителна и казуална практика на касационната инстанция. Съгласно постановките на ППВС № 4/1968 г. при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, които са от значение за това, но не само чрез посочването им, а при отчитане на тяхното значение. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да се вземе в предвид действителния размер на моралните вреди, с оглед продължителността на болките и страданията, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост“, съотнесено към икономическата конюнктура в страната, за която ориентир са и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, макар те да нямат самостоятелно значение. Посочената задължителна за съдилищата практика е доразвита в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, на които се позовават касаторите, и те съвместно съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 2 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Тъй като предмет на касационното производство е разрешаване на спора по отношение на отхвърления размер на заявените от касаторите искови претенции за горницата над 120 000 лв. до 200 000 лв., то за установени със сила на пресъдено нещо следва да се приемат правопораждащите факти, съответно наличието на активна материалноправна легитимация в полза на ищците, както и липсата на надлежно релевирано от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване. В този смисъл ирелевантни се явяват твърденията на процесуалния представител на дружеството за факти, обосноваващи основателността на това възражение, както пред въззивния съд, така и пред касационната инстанция. Правилно в мотивите на въззивното решение съдът не е излагал съображения по същество в приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд е възприел заключението на вещото лице, работило по съдебно-психиатричната експертиза, и в мотивите на решението си е възпроизвел изводите, че „след узнаване за смъртта на сина им ищците са преживели остра стресова реакция“, чието проявление е било с „физиологични, емоционални и когнитивни симптоми, последвани от тревожни депресивни състояния“, че е налична документация, установяваща „назначено на ищците антидепресивно лечение и психологично консултиране“, както и, че към датата на прегледа /24.03.2021 г./ травматичните преживявания на ищците „персистират“, загубата на сина им представлява „тежка психотравма, оставила траен отпечатък във всички сфери на живота“. Въззивният съд правилно е оценил причинените на ищците неимуществени вреди от загубата на детето им, което е било на 17 години към датата на ПТП - на прага на своя самостоятелен живот с очаквания за предстояща житейска реализация. Правилно е отчел и голямата сплотеност на семейството и силната връзка, която е съществувала между починалия, неговите родителите и по-големия му брат. Въпреки това, е намалил определените от Софийски градски съд обезщетения от 150 000 лв. на 120 000 лв. без да изложи мотиви поради каква причина обезщетение от 150 000 лв. се явява прекомерно. Този извод е формиран в отклонение от изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК и като резултат съставлява процесуално нарушение. Настоящият състав счита, че редукцията на определеното от Софийски градски съд обезщетение не кореспондира с установените по делото факти, установени от приетите писмени и гласни доказателства, както и чрез изслушаното в хода на въззивното производство експертно заключение. Седем години след трагедията двамата ищци все още не могат да се отърсят от негативните си преживявания, които са придобили характер на болестни симптоми, изискващи прием на антидепресанти. Това им състояние не следва да бъде неглижирано с мотив, че смъртта на сина им е резултат от лекомислени решения на групата момчета, които са пътували в автомобила. Макар формално въззивният съд да се е позовал на принципа за справедливост, в действителност не е отчел всички релевантни за приложението му обстоятелства, поради което е изградил неправилния извод, че обезщетение в размер на 120 000 лв. за всеки от тях е достатъчно да репарира понесените от тях неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния син. Разрешението на въззивния съд се явява в отклонение на задължителната и казуална практика, на която се позовават касаторите. Решението на Апелативен съд София в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3, предл.1 и предл. 2 ГПК. Настоящата инстанция намира, че обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди от загубата на техния син С. следва да бъде определено в размер на 150 000 лв. за всеки от тях. Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК. Поради изложеното, решението на Апелативен съд София следва да бъде отменено с преразпределяне на отговорността за разноски. При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касаторите се дължат разноски за трите съдебни инстанции в доказания по делото размер от 600 лв. На адвокат Ж. е определено възнаграждение за първа инстанция в размер на 13 279 лв., за въззивна инстанция в размер на 6 330 лв., и за настоящата инстанция е в размер на 13 279 лв. С оглед изхода на делото, му се дължи възнаграждение в размер на 24 660, 75 лв. за трите съдебни инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат разноски на ответника по касация, сторени в рамките на първоинстанционното производство и с оглед определения от Апелативен съд София в производството по чл. 248 ГПК размер от 14 000 лв., или те следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 3 500 лв. съобразно отхвърлителната част на исковете. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗД „Бул Инс“ АД следва да плати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 24 000 лв. При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 470/11.05.2021 г. по в. гр. д. № 426/2021 г. на Апелативен съд София, в частта, с която е отменено решение № 3590/18.06.2020 г. по гр. д. № 2604/2017 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 260 226/28.09.2020 г., и са отхвърлени исковете за осъждане на „ЗД “Бул Инс“ АД да заплати на Е. и Л. Т. суми в размер над 120 000 лв. до 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния син С. Т. в резултат на ПТП, реализирано на 22.12.2014 г., както и изцяло в частта за разноските, вместо което постановява ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ „ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Л. Л. Т., ЕГН [ЕГН], и Е. Я. Т., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 30 000 лв. за всеки един от тях, представляваща разлика между присъдената от Апелативен съд София сума от 120 000 лв. и дължима в размер на 150 000 лв. за всеки един от тях - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния син С. Т. в резултат на ПТП, реализирано на 22.12.2014 г., ведно със законната лихва от 22.12.2014 г. до окончателно изплащане на сумата. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 470/11.05.2021 г. по в. гр. д. № 426/2021 г. на Апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено решение № 3590/18.06.2020 г. по гр. д. № 2604/2017 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 260 226/28.09.2020 г., за отхвърляне на претенциите по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ до предявения размер от 200 000 лв. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Л. Л. Т., ЕГН [ЕГН], и Е. Я. Т., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 600 лв. ОСЪЖДА на основание чл. 38 от Закона за адвокутурата „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат Ж., личен номер [ЕГН], сума в размер на 24 660, 75 лв. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС сума в размер на 24 000 лв. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. Л. Т., ЕГН [ЕГН], и Е. Я. Т., ЕГН [ЕГН], да заплатят на „ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 3 500 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.