Р Е Ш Е Н И Е № 259 гр. София, 11.07.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Момчил Бенчев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 445 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от подсъдимия А. С. Й., депозирана чрез неговия защитник. С присъда № 36 от 07.06.2022г. по НОХД № 1374/2021г. Варненски окръжен съд – Наказателно отделение е признал А. С. Й. за виновен в това, че на 03.09.2021г. в [населено място] на [улица]до бензиностанция „Еко“ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “БМВ” модел 5 с [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.2 ЗДвП и чл. 47, ал.3 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - М. Л. Н. М.-Ф., У. Я. и М. А. Р. като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества и на основание чл. 343, ал.3, пр.2, б. “б”, пр.1 вр. вр. чл.342, ал.1 НК и чл. 58а, ал.1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, приспадайки, на основание чл. 59, ал.1 НК, времето, през което той е бил задържан под стража. На основание чл.343 г НК съдът го лишил и от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години. С присъдата подс. Й. е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал.4 НК. След осъществен въззивен контрол, иницииран от жалби на подсъдимия чрез защитника му и частните обвинители чрез техния повереник Варненският апелативен съд - Наказателно отделение, 2 състав с решение № 27 от 02.03.2023г. по ВНОХД № 210/2022г. е потвърдил атакуваната пред него присъда. В касационната жалба се релевира касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 НПК. За да бъде аргументирана тезата за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, се акцентира на значителния принос на двама от пострадалите за причиняване на вредоносния резултат чрез множеството нарушени правила за движение по пътищата от страна на М. Р. и непоставяне на обезопасителен колан от загиналия пътник на задната седалка в автомобила Я. /И./ У.. Отправят се упреци към Апелативния съд, че не е анализирал достатъчно задълбочено поведението на водача на „Фолксваген“ „Ш.“, който не е осигурил предимство на подсъдимия като водач на другия, участващ в пътно-транспортното произшествие, автомобил „БМВ“ модел 5, движещ се по път с предимство и поради това незагубил правото си да премине с предимство независимо от недопустимо високата си скорост. Според касатора правилното изключване от страна на въззивния съд от приетите от първия като отегчаващи отговорността на Й. обстоятелства на негови предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, неправилно не е довело до намаляване размера на определеното наказание. В обхвата на тази преценка не било намерило място и поведението на подсъдимия след деянието. Моли да бъдат приети налични многобройни смекчаващи неговата наказателна отговорност обстоятелства, отразявайки се в приложението на чл. 55, ал.1 НК, след което изпълнението на наложеното наказание бъде отложено за максимален изпитателен срок. В срока по чл. 351, ал.4 НПК е постъпило и възражение срещу касационната жалба от частните обвинители чрез техния повереник, в което се поддържа позицията, че тя следва да бъде отхвърлена поради липсата на смекчаващи отговорността на А. Й. обстоятелства за сметка на отегчаващите такива и неналичие на съпричиняване от страна на починалия водач на другия автомобил. В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия поддържа касационната си жалба и изложените в нея съображения. Заявява, че наложеното му наказание е завишено и не съответства на действителната обществена опасност на деянието и на самия деец, като решаващият съд тежко е подценил приноса на пострадалия водач за реализиране на пътно-транспортното произшествие. Фокусирайки се върху част от изложените в касационната жалба доводи, моли да бъде редуцирано наказанието на неговия подзащитен с приложение разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК при определяне на максимален изпитателен срок от пет години и налагане в този период на пробационна мярка съгласно чл. 67, ал.3 НК. Представляващият частните обвинители моли да бъде оставена без уважение касационната жалба. Твърди липса на съпричиняване от страна на пострадалите. Моли да бъде съобразена изключителната тежест на случая - причиняване смърт на три лица и превеса на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - двукратно превишена скорост и шофиране под въздействие на наркотични вещества. Поддържа позицията, че целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати единствено с ефективно изтърпяване на определеното на подсъдимия наказание. Прокурорът предлага да бъде потвърдено атакуваното решение. Според него законосъобразно са отмерени наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство след отчитане в цялост на всички значими и относими смекчаващи и отегчаващи отговорността на Й. обстоятелства при превес на смекчаващите такива. Подсъдимият А. Й. подкрепя позицията на своя защитник. В дадената му възможност за последна дума моли съда за справедливо и снизходително отношение, както и да му бъде дадена възможност да полага грижи за семейството си и за възрастната си майка. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в сезиращата жалба и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но неоснователна. Съдебното производство по делото е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 373, ал.2 НПК като подсъдимият е признал фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинението, изразявайки желание да не се събират доказателства за тях. В хода на първостепенното производство единствено са проведени разпити на колеги на подсъдимия, чиито показания съдържат позитивни данни за неговата личност. Един от упреците на защитника към съда е, че е омаловажил положителните характеристики за личността на Й. и не е коментирал поведението му непосредствено след деянието, изразяващо се в отправен въпрос към очевидец за състоянието на пострадалите. Този упрек не съответства на обективираното в атакуваното решение, в което контролираният съд детайлно е коментирал наличните смекчаващи отговорността на Й. обстоятелства, взети предвид и от първия съд - липсата на предхождащи деянието осъждания, позитивни характеристични данни, включително и такива, касаещи неговата професионална дейност /в този смисъл свидетелстват П. И. и В. Ж./, трудовата му ангажираност и неголям брой предходни нарушения на правилата за движение по пътищата с голяма времева отдалеченост от деянието. Въззивният съд основателно не е коментирал поведението на подсъдимия след случилото се чрез вербално проявен интерес за състоянието на пострадалите и предоставяне на биологичен материал за изследване, тъй като то е дължимо от водач на моторно превозно средство и от него не следва да се черпят каквито и да било дивиденти. Всъщност в касационната жалба се възпроизвеждат доводите, съдържими и във въззивната жалба и на тях Апелативен съд обосновано е отговорил. Основният акцент в тях е поведението на пътя на водача на другото моторно превозно средство - „Фолксваген“ „Ш.“, за чиито нарушения защитата дава правна формулировка в касационната жалба. Всички те са взети предвид както от първия, така и от въззивния съд, които категорично са приели, че Р. има принос към настъпилия вредоносен резултат /противно на мнението на процесуалния представител на частните обвинители както в депозираното възражение, така и в съдебното заседание/. С изискуемата задълбоченост контролираният съд е изследвал поведението на пострадалите лица и в частност на водача на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Ш.“, който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата, несъобразявайки се с пътната сигнализация, отнемайки предимството на подсъдимия Й. като водач на лек автомобил „БМВ“ модел 5. Именно установеният принос на Р. към настъпилия вредоносен за него и спътниците му резултат е рефлектирал при отмерване на наказанието лишаване от свобода за Й. под средния и към минималния негов размер. На движението на подсъдимия по път с предимство е противопоставена значително превишената скорост на неговото движение - два пъти над разрешената за този пътен участък и шофирането след употреба на два вида наркотични субстанции. В този смисъл движението на Й. по път с предимство не абсолютизира правото му на преминаване без съобразяване с основните правила за движение по пътищата и с указаната за този пътен участък скорост от 60 км/ч и именно поради нарушаване на тези предписания се е достигнало и до реализиране на пътно-транспортното произшествие /всъщност в този смисъл е и сочената от защитата съдебна практика/. Поставяйки се в положение на невъзможност за предотвратяване на удара чрез избиране на скорост за движение от 138.28 км/час /а не такава от 67.14 км/ч или максимално допустимата от 60 км/час/ А. Й. е причинил и необратимия за Р., У. и М. резултат. Некоректно поднесени са претенциите на защитата, че Апелативен съд безмотивно е изключил от кръга на отегчаващите отговорността на А. Й. обстоятелства негови установени предходни административни нарушения на правилата за движение по пътищата. Всъщност контролираната инстанция се е солидаризирала с вярната преценка на Окръжен съд, че времевата отдалеченост на тези нарушения от настоящото произшествие, предпоставя и изключването им от обсега на отегчаващите неговата отговорност обстоятелства и не определят подс. Й. в битието му като водач на моторно превозно средство като лице със завишена степен на обществена опасност. На всички свои констатации за налични смекчаващи отговорността му обстоятелства въззивният съд правилно е противопоставил грубото нарушение на правилата за движение по пътищата в тъмната част на денонощието до място /бензиностанция/, предпоставящо възникване на опасност и за това изискващо засилено внимание от страна на преминаващия, както и управлението на моторно превозно средство след употреба на амфетамин и метамфетамин. След задълбочена преценка на влияещите при индивидуализация на наказанието фактори, Апелативен съд обосновано е приел и липса на основания за приложението на чл. 55, ал.1 НК, каквото е претендирано от касатора и пред него, тъй като съвкупността от отчетените в пълнота смекчаващи отговорността на Й. обстоятелства не определят визираното в санкционната част на приложимата материално правна норма наказание лишаване от свобода за срок от три години като несъразмерно тежко, за да бъде определено наказание под този минимум. При правилно определеното от предходния съдебен състав наказание на подсъдимия, липсват формалните основания за отлагане на изпълнението му, а и е налице необходимост подсъдимият да бъде отделен за определен период от време от социума чрез настаняването му в пенитенциарно заведение. Твърдените полагани грижи за възрастна майка и пълнолетни деца противостоят на причинена от него смърт на три лица поради превишаване скоростта на движение със 78.28 км/час и след употреба на два вида наркотични субстанции след придобити множество категории за правоспособност, поставящи и по - високи изисквания към поведението му на пътя. Именно чрез ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание бе се повлияло превъзпитателно върху поведението на Й. за спазване на правилата за движение по пътищата. Наказание в този вид и размер биха имали и превантивен ефект спрямо останалите управляващи моторни превозни средства за законопослушно поведение като участници в движението. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27 от 02.03.2023г. по ВНОХД № 210/2022г. на Варненски апелативен съд - Наказателно отделение, II състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.