Р Е Ш Е Н И Е   № 374   гр. София, 15.06.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десетата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4354 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. Г. А., М. Г. П. – двете от гр. С., Ж. Г. А. и А. Г. А. – двамата от с. Г., общ. Карнобат, чрез процесуалния им представител адв. С, против въззивното решение № І* от 16 май 2008 г., постановено по гр.д. № 61 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г., с което е отменено решение № 232 от 12 ноември 2007 г., постановено по гр.д. № 260 по описа на районния съд в гр. К. за 2006 г. в частта му по отношение на квотите на съделителите в делбата и вместо него квотите са уточнени, а в останалата му част решението е оставено в сила. Касационният контрол е допуснат с определение № 404 от 22 април 2009 г. поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по правния въпрос искът по чл. 75 ал. 2 от Закона за наследството прекъсва ли придобивната давност, започнала да тече въз основа съдебна спогодба. По поставения въпрос касаторите сочат, че искът за прогласяване на нищожност на договор, респективно – съдебна спогодба, има за предмет установяване на наследствени права върху имотите, които съдилищата са изследвали към точно определен момент – влизането в сила на акта за одобряване на спогодбата и не може да прекъсне започналата да тече придобивна давност; ако е бил предявен установителен или осъдителен иск за собственост, то този иск би прекъснал течението на придобивната давност върху тях; ефектът на предявения иск е най-много да превърне ответниците от добросъвестни в недобросъвестни владелци. Ответницата М. И. М. от с. Г., общ. Карнобат, чрез процесуалния си представител адв. Г, по поставения въпрос сочи, че разпоредбите на закона относно прекъсването на придобивната давност са категорични, но и освен това за касаторите не е текла придобивна давност, та да може тя да бъде прекъсвана. По поставения въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК съдът приема, че искът по чл. 75 ал. 2 от Закона за наследството прекъсва придобивната давност по отношение на имотите предмет на нищожната делба, респективно – на съдебната спогодба. Осъществената без участие на съсобственик делба е нищожна. Решението по извършването на такава делба няма конститутивно действие и не прекратява съсобствеността. Относно придобивната давност Законът за собствеността в чл. 84 препраща към правилата за погасителната давност на Закона за задълженията и договорите. Съобразно чл. 116 б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. Законът обвързва зачитането на прекъсването на давността с уважаването на иска или възражението. Съдебната практика приема, че прекъсването на придобивната давност за вещно право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми. Същото следва да се приеме и за ония искове, например исковете за делба, с които страната се домогва и да установи наличието на самата съсобственост между определени лица, както това става с решението по допускането на делбата. В този смисъл искът за прогласяване нищожността на съдебната делба като резултат цели да постигне възстановяването на съсобствеността, поради което с предявяването му, придобивната давност по отношение на имотите, предмет на атакуваната съдебна делба, се прекъсва. По посочените съображения, като е приел, че с предявяването на иска по чл. 75 ал. 2 от Закона за наследството неучаствалите в делбата страни са заявили съсобственически права в процесните имоти, поради което, макар и да не са пристъпили към реализиране на потестативното си право на делба, са прекъснали придобивната давност на останалите сънаследници, въззивният съд е постановил законосъобразен извод. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е сезиран с иск за делба по реда на чл. 69 от Закона за наследството. В исковата си молба М. М. сочи, че страните по спора са наследници на А. М. А., починал през 1944 г., като ответниците по иска са деца на синовете му Г. и М. , а тя – на дъщеря на А. ; наследственият характер на процесните два парцела е потвърден с решение на ВКС. А. М. А., б.ж. на с. Г., общ. Карнобат, починал през 1944 г., бил наследен от дъщерите си С. , М. , В. и синовете Г. и М. С решението си въззивният съд приел във връзка с прекъсването на течението на придобивната давност, че от отпадането на законовата забрана за придобиването на имоти по давност до предявяването на иска по чл. 75 ал. 2 от ЗН са минали по-малко от десет години и имотът не е придобит от ответниците по иска по давност; от влизането на решението по чл. 75 ал. 2 от ЗН в сила до предявяването на исковата молба по настоящото дело е изтекъл срок, недостатъчен за придобиване на имота; квотите на съсобствеността са разпределени между наследниците на наследодателите на страните съобразно правата им. Касаторите развиват съображения за неправилност на въззивното решение във връзка с преценката на въззивния съд за прекъсването на давността с предявяването на иска за нищожност на съдебната делба, както и с извода за осъществявано недобросъвестно владение върху имотите и с липсата на съсобственост върху процесните имоти. Ответницата М. И. М. на сочените оплаквания противопоставя доводи за влязло в сила решение по спор за собственост, преклудиращо възраженията на касаторите, след влизането в сила на което до завеждането на настоящия спор не е изтекъл срокът за придобиване на имота по давност, а и ответниците не са се легитимирали като собственици на имота. Решението е правилно. С решение № І* от 20 ноември 2001 г. по гр.д. № 356 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2001 г., оставено в сила с решение № 1* от 28 декември 2002 г. по гр.д. № 249 по описа на ІІ ГО на ВКС за 2002 г., съдебната делба, извършена през 1992 г. само между наследниците на Г. и М. – синовете на А. М. А., основали твърденията си на придобиване на двата имота по давност, е обявена за нищожна. Съдът приел, че осъществяваното от Г. и М. владение не е упражнявано по начин, който да отрича правата на останалите наследници и намерението за своене на имотите не е манифестирано, поради което имотите не са придобити по давност към момента на предявяването на иска за съдебна делба само между наследниците на Г. и М. , а имотите и не са могли да бъдат придобити по давност поради забраната на Г. ІІ от ЗСГ. Отменен е и нотариалният акт, с който е извършено разпореждане по отношение на УПИ *. О. Г. А. е направила възражение за придобиване по давност на УПИ *. С. свидетелските показания, източният парцел **** УПИ *, не се използва от никой от съделителите към момента на депозиране на показанията, а липсват данни след нищожната съдебна спогодба той да е владян от който и да е от съсобствениците. Придобивната давност за процесните имоти е прекъсната с предявяването на иска по чл. 75 ал. 2 от Закона за наследството. Според чл. 117 ал. 1 от ЗЗД, от прекъсването на давността започва да тече нова давност. За недвижимите имоти срокът за придобиване на имотите по давност се съобразява с правилата на Закона за собствеността, а не с правилото на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД (както впрочем неправилно е приел въззивният съд), тъй като посочената разпоредба касае вземания. По отношение на УПИ *, за който е предявена претенция за придобиване по давност, следва да се преценява изтичането на давностен срок при условията на недобросъвестно владение (както е възприето в т. 9 и 10 от ППВС № 6/1974 г.) и то след влизането в сила на съдебното решение по реда на чл. 75 ал. 2 от ЗН. От влизането в сила на съдебното решение – 28 декември 2002 г., до завеждането на иска за делба на 29 септември 2006 г., не е изтекъл срок, даващ възможност да се възприеме, че Г. А. е придобила имота по давност. За УПИ * пък изобщо липсват данни за манифестирано намерение за своене на имота, както и за упражнявано върху него фактическо господство от страна на някой от съделителите. Затова и за двата процесни имота твърдението за съсобственият им характер е установено и те могат да бъдат допуснати до съдебна делба при посочените от въззивния съд квоти. Ответницата М. И. М. претендира разноски за касационното производство, които са сторени по договор за правна защита и съдействие, в размер на 250 лева. Предвид изхода от настоящото производство и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят сторените разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІV-79 от 16 май 2008 г., постановено по гр.д. № 61 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г.   ОСЪЖДА Г. Г. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. “. № 21, М. Г. П. , ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. “. № 1* с адрес в с. Г., общ. Карнобат и А. Г. А., ЕГН **********, с адрес в с. Г., общ. Карнобат, да заплатят на М. И. М., ЕГН **********, с адрес в с. Г., общ. Карнобат, сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева сторени разноски по делото.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: