Р Е Ш Е Н И Е №153 гр. София, 10.11.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2022 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх. № 1070672 от 14.07.2015г., подадена от Д. Г. К. от [населено място], чрез адв. Н. Г., за отмяна на влязло в сила решение № I-34-138 от 23.07.2014 г. постановено по гр.д. № 16356/2013г. на Софийски районен съд, с което като са уважени искове по чл. 422 ГПК, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД като е признато за установено, че молителката дължи на [фирма] сумата 3282,55 лв. за ползвана топлоенергия за посочен период и сумата 851,99лв. обезщетение за забава. Поддържа се основанието по чл. 303, ал.1, т.5 и 6 ГПК като се твърди, че в исковото производство, образувано на основание чл. 422 ГПК, молителката не е участвала. Тя не е сменяла адреса си, но не е била редовно призована и съдът не й е назначил особен представител. Сочи, че научила за решението от поканата за доброволно изпълнение. Ответникът по молбата [фирма] и подпомагащата страна [фирма] не са взели становище. С определение № 122 от 14.07.2016г. молбата е намерена за допустима. Подадената от С. К. С. молба за отмяна на същото решение е оставена без разглеждане с влязло в сила определение. По основателността на молбата на Д. К. съдът намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по чл. 422 ГПК по иск на [фирма] против Д. Г. К. и С. К. С.. У. иск е уважен като е признато, че К. дължи 3282,55лв. за ползвана топлоенергия за периода от 01.06.2008г. до 30.04.2012г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2013г., както и на основание чл. 86 ЗЗД дължи 851,99 лв. обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 31.07.2008г. до 09.01.2013г. Видно, че препис от исковата молба е изпратен до ответницата К. на адрес в [жк], [жилищен адрес] и е получен от С. К. С. - съпруг. Отговор на исковата молба от нея не е подаден. За съдебното заседание на 20.02.2014г. са й изпратени две призовки; първата е върната в цялост с отбелязване, че е търсена на три дати /20.09.2013г., 02.10.2013г. и 21.10.2013г./ и не е намерена, а съседите нямат сведения; втората също е върната в цялост с отбелязване, че на позвъняване на три посочени дати /08.11.2013г., 21.112013г. и 01.12.2013г./ никой не отваря; по сведение на домоуправителя от ап.9 лицето не отваря. При тези данни съдът е приложил разпоредбата на чл. 41, ал.2 ГПК и е счел ответницата за редовно призована. Съобщението за постановеното решение, изпратено на адреса, е върнато отново в цялост с отразяване, че не е намерена и съседи нямат сведение, при което съдът отново е приложил чл. 41, ал.2 ГПК. Основанието на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК изисква страната, вследствие нарушение на съответните правила, да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана. В случая по отношение призоваването на молителката К. са допуснати такива нарушения. Съдът неправилно е счел, че е налице хипотезата на чл. 41, ал.2 ГПК и е приложил съобщенията към делото. Разпоредбата на чл. 41, ал.1 ГПК създава задължение за страната, която отсъства повече от едни месец от адреса, който е съобщила по делото или на който вече й е връчвано съобщение, да уведоми съда за новия си адрес, а при неизпълнение на това задължение ал.2 дава право на съда да приложи съобщенията към делото и да счита страната за редовно призована. Касае се до фикция за призоваване, предвидена в закона с цел да обезпечи развитието на производството когато страната или нейният представител отсъстват продължително. Доколкото посредством нея се ограничава правото на участие на страната при разглеждане на делото, тя следва да се прилага стриктно, а не разширително - за други хипотези, при които е налице трудност за връчване на съобщения. В този смисъл е създадена практика по реда на чл. 290 ГПК - Решение №40 от 30.03.2015г. по гр.д. № 4679/2014г. на ІІ г.о. Затова, правилото на чл.41, ал.2 ГПК може да намери приложение само в случай, че по делото са събрани данни за настъпила промяна в адреса на страната в продължение на повече от един месец. Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя напускане на адреса, не е достатъчно за прилагане на призовката или съобщението в цялост като редовно връчени. В случая са удостоверени няколко посещения на адреса в продължение на повече от един месец, но няма никакви данни, че лицето си е променило адреса, напротив - според дадените сведения от домоуправителя лицето живее на адреса. При това положение е следвало връчителят да положи усилия по намиране на адресата или на лице, което е съгласно да приеме призовката. Хипотезата на чл. 41, ал.2 ГПК е приложена неправилно и по този начин молителката е лишена от правото да участва при разглеждане на делото. Поради изложеното молбата за отмяна е основателна. Следва да се отмени влязлото в сила решение в частта му по уважените срещу молителката искове и делото да се върне на Софийски районен съд за ново разглеждане. Предвид допуснатото процесуално нарушение по връчване на призовка за първото съдебно заседание, то новото разглеждане следва да започне именно с призоваване на страните за открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК по молба на Д. Г. К. влязлото в сила решение № I-34-138 от 23.07.2014 г. постановено по гр.д. № 16356/2013г. на Софийски районен съд в частта му по уважените срещу молителката искове. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане, което да започне от призоваване на страните за открито заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: