6 Р Е Ш Е Н И Е № 243 Гр.София, 03.05.2018 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 198/2017 г. за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Л. И. срещу Решение № 2028/1.11.2016 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 3390/2016 г. на ГО, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решението на СГС, ГК, І ГО, 18 състав, по гр.д.№ 3153/2015 г. в отхвърлителната му част до размер на 40 000 лв. /за разликата над 80 000 лв. до 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12 януари 2015 г./.С първоинстанционния съдебен акт искът с правно основание чл.226 ал.1 ТЗ /отм./, предявен като частичен за сумата 120 000 лв., е уважен до размер на 60000 лв. С обжалваното въззивно решение след частична отмяна ЗК [фирма] осъдено да заплати на касатора още 20 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 12 януари 2015 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 6 март 2015 г. – до окончателното му плащане. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му потвърдителна част по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушени на съдопроизводствените правила. В срока за отговор на касационната жалба ответникът по касация „Застрахователна компания [фирма] София изразява становище, че присъденото обезщетение е справедливо и съобразено с принципите, заложени в чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, поради което жалбата е неоснователна. С определение № 534/19.09.2017 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., е допуснал касационно обжалване на Решение № 2028/1.11.2016 г. на САС, ГО, 8 състав, по гр.д.№ 3390/2016 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната му потвърдителна част, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора материално правни въпроси по т.1 и т. 3 на изложението към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В съдебно заседание на 12.12.2017 г. процесуалният представител на касатора-ищец поддържа жалбата. Ответното дружество ЗК [фирма] не изпраща представител. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение в потвърдителната му част, въззивният съд е приел за установени правопораждащите материалното право на заместващо застрахователно обезщетение юридически факти предвид влизането в сила на първоинстанционния акт в необжалваната му осъдителна част. Въззивният съд е приел, че видът и степента на телесните увреждания на пострадалия при ПТП на 12.01.2015 г. А. Л. И., пътуващ на задната седалка в лек автомобил, управляван от А. Е. И., отраженията върху психиката му, продължителността и интензивността на болките и страданията му, трайната загуба на работоспособност, неколкократните оперативни интервенции и предстоящите такива, младата възраст на пострадалия и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са установените лимити на отговорност на застрахователя, са от значение за определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищеца. Отчетен е и признатият пред въззивната инстанция принос на пострадалия за настъпилите вреди чрез непоставяне на предпазен колан, с какъвто е била оборудвана задната седалка на лекия автомобил, което е причинило летежа на тялото след първия контактен удар на автомобилното купе и многобройни фрактури и други телесни увреждания, разположени в различни анатомични области – гърди, долни крайници и гръбначен стълб. Прието е съпричиняване 1/3. При определяне общия размер на обезщетението 130 000 лв. са взети предвид обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки по време на болничен престой и придвижването с инвалидна количка, сложните хирургични интервенции, неблагоприятната прогноза за трайно намален обем на движенията в областта на гръбнака и загуба на работоспособност. Отчетен е нормативният максимум на застрахователно обезщетение 5 млн.лв. при причиняване на неимуществени вреди на две или повече лица, какъвто е процесният случай с двама пострадали пътници в автомобила. За справедливо обезщетение по критериите на чл.52 ЗЗД е приета обезвреда 130 000 лв., но с оглед принципа на диспозитивното начало въззивният съд е счел, че е ограничен от размера на съдебно предявена част от спорното материално право 120 000 лв. и е заключил, че на редуциране с 1/3 в съответствие с приетия размер на съпричиняване на вредоносния резултат подлежи сумата 120 000 лв., предмет на настоящото исково производство, и е достигнал до извода, че осъдителният иск е основателен до размер на 80 000 лв. По правния въпрос по т. 1 на изложението, обусловил допускането на касационно обжалване, уточнен от настоящия съдебен състав, както следва: Може ли съдът да приспадне размера на съпричиняване от действително определения размер на цялостното обезщетение или следва степента на съпричиняване на вредоносния резултат да бъде съобразена само по отношение на предявената част от спорното материално право, като от нея се приспадне размерът на съпричиняването. Утвърдителният отговор на първата част от въпроса произтича от следното: С частичния иск се търси защита на вземането в неговата цялост, но в ограничен обем. Ищецът очертава параметрите на бъдещия процес, в който ще търси защита в пълен обем, още с предявяването на частичния иск, при което под страх от преклузия следва изрично да заяви волята си за защита и по оставащия размер на вземането в следващ процес. При разглеждането на частичния иск съдът взема становище по целия размер на вземането в мотивите на решението. Становището му относно целия размер на вземането в съобразителната част на съдебния акт се основава на преценката на събрания по делото доказателствен материал и приемането в мотивите на по-висок размер от посочения в исковата молба не представлява и не може да се разглежда като нарушение на диспозитивното начало. Решението, с което се присъжда обезщетение в рамките на заявения петитум, е допустимо и при евентуално определено цялостно обезщетение в по-голям размер в мотивите му, от което е приспадната част, съответствуваща на съпричиняването на вредоносния резултат. По втория правен въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, формулиран от касатора, както следва: Трябва ли съдът при определяне справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да съобрази и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, както и икономическата конюнктура в страната. По изведения въпрос има формирана практика по реда на чл.290 ГПК, според която общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото е обусловено и от съществуващата икономическа конюнктура в страната към релевантния за спора момент. За да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за приложението на чл.52 ЗЗД, следва да бъдат взети предвид и обсъдени и лимитите на застрахователни покрития по пар. 27 от ПЗР на КЗ /отм./. Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически условия, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане макар да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост /В тоя смисъл Решение № 31/25 март 2014 г. по т.д.№ 1203/2013 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 217 от 20.12.2017 г. по т.д.№ 990/2017 . на Второ т.о. на ВКС, Решение № 15 от 12.02.2018 г. по т.д.№ 1423/2017 г. на Второ т.о. на ВКС и мн.др./. Предвид изложеното отговорът на формулирания в т.3 на изложението към касационната жалба правен въпрос е утвърдителен. По основателността на жалбата. С оглед на отговорите на двата правни въпроса следва да се приеме, че въззивният съд в отклонение от цитираната практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, не е отчел в достатъчна степен при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение нормативно установените лимити на застрахователно покритие и обществено-икономическите условия в страната към релевантния за спора момент, макар формално да се е позовал на тях. Като не е обсъдил икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие и фактори, които й влияят - минимална работна заплата, инфлационни процеси, нарастване на цените и др. – въззивният съд е занижил размера на общото обезщетение с 5000 лв. По преценка на настоящия състав на Върховния касационен съд размер от 135 000 лв. в достатъчна степен отговаря на обществено-икономическите условия към момента на ПТП – 12 януари 2015 г. С оглед размера на приетото съпричиняване – 1/3, който не е оспорен от касатора в жалбата му, предявеният от него частичен иск за сумата 120 000 лв. следва да бъде уважен до размер на 90 000 лв. – разлика между цялостното обезщетение 135 000 лв. и 1/3 от тази сума – 45 000 лв. За разликата до претендираните 120 000 лв. частичният иск се явява неоснователен и въззивното решение следва да бъде оставено в сила в потвърдително-отхвърлителната му част до размер на 30 000 лв. /обжалваната част за разликата от 90 000 лв. до 120 000 лв./. Дължимата сума 90 000 лв. е в рамките на заявения петитум и с присъждането й не се нарушава принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Предвид горното и с оглед процесуалните правила на чл.293 ГПК след отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част до размер на 10 000 лв. и обусловената акцесорна претенция по чл.86 ЗЗД и при липса на необходимост от извършване на нови съдпроизводствени действия Върховният касационен съд след частична отмяна на решението на САС следва да се произнесе по същество, като присъди допълнително на ищеца сумата 10 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху нея от 6 март 2015 г. до окончателното й плащане. Мотивиран от горното и на основание чл.290 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение на Софийския апелативен съд № 2028/11 ноември 2016 г. по гр.д.№ 3390/2016 г. на ГО, 8 състав, по описа на същия съд в частта, в която е потвърдено решение на СГС от 11 май 2016 г. по гр.д.№ 3153/2015 г. в обжалваната от А. Л. И. отхвърлителна част до размер на 10 000 лв. застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 12.01.2015 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност и вместо него П О С Т А Н О В Я В А: ОСЪЖДА ЗД [фирма] СОФИЯ да заплати на А. Л. И. от [населено място], [община], по иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ допълнително сумата 10 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 12 януари 2015 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 6 март 2015 г. до окончателното й плащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на САС по гр.д.№ 3390/2016 г. на ГО, 8 състав, в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА ЗК „Л. ИНС“ София да заплати по сметка на ВКС държавна такса 400 лв. на основание чл. 78 ал.6 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :