2 Решение на Върховен касационен съд Стр. Р Е Ш Е Н И Е № 11 София, 10.02.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 103 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 225/23.07.2015 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение по в.т.д. № 292/2015 г., с което е отменено уважително решение на Варненски окръжен съд /В./ по искове на настоящия касатор по чл.55 ал.1 предл.3-то и чл.86 ЗЗД срещу [фирма] и е постановено друго решение, отхвърлящо така предявените искове със законните последици. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, свързани с изводите на ВАС за последиците от отмяната на решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г. от Върховния административен съд, определящо временни цени от регулаторния орган, действието му във времето, значението за отпадане на породените от него последици и поражда ли задължение за реституция на положението от преди действието му. Касаторът поддържа касационната си жалба в о.с.з, иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, уважаващо предявените искове със законните последици. Подробни съображения излага в писмена защита. Ответникът по касационната жалба - [фирма] оспорва касационната жалба, моли да се остави без уважение по подробно изложени съображения в писмена защита. Третото лице помагач – Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ не взима становище по жалбата. С определение № 792/19.10.2016 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на ВАС на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по обуславящ изхода на спора въпрос: С отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменя няма такова обратно действие?. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното: Пред В. са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от [фирма] срещу [фирма]. Ищецът в качеството си на собственик на фотоволтаична централа „Поп Груево“, находяща се в землището на [населено място], общ. Т., въведена в експлоатация и присъединена към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника с договор за присъединяване и договор за достъп до мрежата е производител на електрическа енергия, която е продавал, като за предоставената услуга на ищеца „достъп до електроразпределителната мрежа“ от ответника, ищецът е заплатил на ответника цена по приложените 13 фактури в общ размер 88383.90 лв., изчислена съобразно решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Ищецът претендира връщане на така платената цена по посочените фактури на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД с лихва за забава от завеждане на иска /07.08.2014 г./ до окончателното й плащане, като недължимо платена с оглед отмяната на решението на ДКЕВР от Върховен административен съд /ВАдмС/ по адм.д. № 13256/2012 г. Исковете са уважени от В., чието решение е отменено от ВАС, като е постановено друго отхвърлящо предявените искове. За този си извод ВАС е приел, че отмяната на решение № Ц – 33/14.09.2012г. от ВАдмС не се отразява на валидността на съществуващата между страните по спора облигационна връзка по предоставен достъп. Самият акт на ценообразуване не съставлява основанието за възникване на вземането за достъп. Отпадането на определените от ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата не прекратява правоотношението, нормативно възмездно по своя характер, а създава задължение за преуреждане на разменените престации. По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване: Отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е даден с решение № 58/16.08.2016 г. по т.д. № 332/2015 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че отмяната по реда на АПК с влязло в сила съдебно решение на индивидуален административен акт /решение на ДКЕВР, сега КЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото решение и заплатени от производителите на електроенергия от възобновяеми източници, на операторите на електроразпределителни мрежи, временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД. Към настоящия момент са постановени и други решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК по аналогични казуси, представляващи задължителна и непротиворечива съдебна практика: р. № 28/28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г. на ІІ ТО, р. № 104/27.06.2016 г. по т.д. № 1610/2015 г. на ІІ ТО, р. № 126/16.08.2016 г. по т.д. № 1592/2015 г. на І ТО, р. № 131/01.11.2016 г. по т.д. № 1320/2015 г. на І ТО и др., в които е прието, че конститутивното действие на влязлото в сила съдебно решение, отменящо по реда на АПК решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп има обратна сила – към момента на издаване на индивидуалния административен акт. В цитираната съдебна практика е прието още, че с отмяната на този акт отпада и основанието за заплатените преди отмяната му суми по договора. Отмяната предпоставя задължение за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД. По основателността на касационната жалба: Жалбата е основателна. По делото е безспорно установено, че ищецът и настоящ касатор е собственик на фотоволтаична централа, присъединена към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника. Същевременно ищецът е производител на електроенергия, която е продавал, като за предоставената услуга на ищеца „достъп до електроразпределителната мрежа“ от ответника, ищецът е заплатил на ответника цена по приложени 13 броя фактури в общ размер 88383.90 лв., изчислена съобразно решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Ищецът претендира връщане на така платената цена по посочените фактури на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД с лихва за забава, като недължимо платена с оглед отмяната на решението на ДКЕВР от Върховен административен съд по адм.д. № 13256/2012 г. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и разрешенията в цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, които настоящият състав на ВКС изцяло споделя, следва да се приеме, че с отмяната на решението на ДКЕВР по административен ред основанието за начисляване на суми за достъп е отпаднало. С отмяната на индивидуалния административен акт отпадат с обратна сила последиците от него, поради което ответното дружество дължи връщане на заплатените суми като цена на „достъп“ до мрежата на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД в общ размер на 88383.90 лв. – заплатена цена за достъп по приложени 13 броя фактури за периода 07.12.2012 г. до 20.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 07.08.2014 г., както е поискано до окончателното плащане. Ето защо решението на ВАС, с което е приета неоснователност на исковете е неправилно и следва да се отмени изцяло на основание чл.293 ал.1 ГПК. С оглед липсата на необходимост от събиране на нови доказателства, следва да се постанови решение, уважаващо иска по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД за сумата 88383.90 лв. – заплатена цена за достъп по приложени 13 броя фактури за периода 07.12.2012 г. до 20.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.08.2014 г. до окончателното плащане. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца – касатор направените и поискани разноски за трите инстанции в общ размер 16936.50 лв., съобразно представените списъци по чл.80 ГПК и приложени платежни нареждания: пред В. – 7503.18 лв. - д.т., адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице за ССЕ; пред ВАС – 3817.82 лв. – адвокатско възнаграждение; пред ВКС – 5615.50 лв. - д.т. и адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 225/23.07.2015 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 292/2015 г., с което след отмяна на уважително решение на Варненски окръжен съд по т.д. № 1456/2014 г. са отхвърлени предявените искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.55 ал.1 предл.3-то и чл.86 ЗЗД и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД сумата от 88383.90 лв. /осемдесет и осем хиляди триста осемдесет и три лева и 90 ст./, представляваща заплатена на отпаднало основание цена за достъп до мрежата на [фирма] за периода 07.12.2012 г. до 20.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2014 г. до окончателното й плащане и 16936.50 лв. /шестнадесет хиляди деветстотин тридесет и шест лева и 50 ст./ разноски за трите инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.