3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 666 Гр. София, 09.08.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА Като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д.№164 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. А. Г., представлявана от адв. В. Г. – АК П. срещу въззивно решение №264827/16.07.2021 г., постановено по в.гр. д. № 15781 по описа за 2019г. на Софийски Градски съд, ІV Г състав, с което е отменено решение от 27.03.2019год. на СРС, 175-ти състав, по гр.дело №65089/2018год., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. А. Г. срещу „Метро плюс“ ООД иск с правно основание чл.82 ЗЗД, вр. с чл.369 ТЗ, вр. с чл.52 ЗЗД за разликата над 1 500лв. до 3 000лв., , както и в частта за разноските над сумата от 686лв. и вместо него е постановено друго, с което е осъдено „Метро плюс“ООД да заплати на Е. А. Г. и сумата от 1 500лв./ или общо 3000лв., с присъденото от първоинстанционния съд/, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на договор за превоз на пътници от 30.08.2017г. по маршрута [населено място] /Република България/-гр.Ч. /Република Турция/ със законната лихва върху нея от 07.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата част, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лв. Касаторката счита, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на въззивното решение в отхвърлителната част и постановяване на решение, с което предявеният иск да бъдат уважен изцяло. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът сочи, че решението е незаконосъобразно, явно несправедливо на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 280 ГПК и неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Позовава се на несъобразяване в достатъчна степен на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, което смята, че е в занижен размер и необсъждане на всички доказателства от значение за определяне на обезщетението. Поставен е въпрос относно това правилно ли е приложен принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД в настоящия случай, като се има в предвид, че не само здравето, а и живота на ищцата е бил поставен в реална опасност и това не е взето в предвид от съда. Ответникът по касация „Метро плюс“ ООД не е подал писмен отговор по чл. 287 ГПК. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените основания за касационно обжалване и по допускане на обжалването намира следното: Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника за претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и относно това кои неимуществени вреди са установени и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Приел е, че между страните не е спорно и е установено наличието на облигационна връзка по договор за превоз на пътници по линията [населено място]-гр.Истанбул до спирка Ч., която спирката се намира в близост до бензиностанция на 20 км от града, обозначена с табела с наименованието на дружеството превозвач. Също така е приел, че ответникът е нарушил договорното правоотношение, като не е спрял на спирката, за да остави ищцата и багажа й и да осигури безопасността й, като я свали на подходящо за това място, а е оставил ищцата на самата магистрала, в аварийната лента. Въз основа на свидетелските показания, събрани в първоинстанционното производство и които кредитира е приел, че ищцата след като била оставена на магистралата паднала, била изплашена, разказала как преди това не е преживявала подобно нещо да бъде оставена сама в чужда държава, как по магистралата минавали тирове, които натискали клаксона заради нея, като и понастоящем ищцата изпитва притеснения да пътува на дълги разстояния. Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищцата, че докато е била на магистралата е щяла да я блъсне кола, и че това е причината тя да падне и да нарани крака си, като болките от това са продължили до месец декември 2017г., и че ищцата е получила панически страх, за който се е налагало да приема успокоителни, тъй като такова състояние сочи надхвърляне на обичайните негативни емоции, свързани с развиване на психическо състояние, което не се установява със свидетелски показания, а липсват други доказателства по делото в тази връзка. Приел е, обаче че, описаните негативни емоции не надхвърлят обичайните човешки реакции на подобно събитие, че няма данни за трайно нарушение на нормалния й начин на живот, и че ищцата е била оставена на сравнително близко разстояние-на около един километър от спирката, че е взета от магистралата в рамките на около половин час, както и че не е доказано да е възникнала реална непосредствена заплаха от ПТП, при която ищцата да е паднала и да си е наранила крака. Също така въззивният съд е приел, че с оглед принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението, което компенсира претърпените от ищцата неимуществени вреди, възлиза на 3000лв. При определяне на обезщетението съдът е съобразил обстоятелствата, при които е настъпило увреждането-фактът, че ищцата, която е млада жена /на 23 г./, е оставена сама на магистрала на необезопасен участък в непознат за нея район в чужда държава; социално-икономическите условия в страната; негативното отражение върху емоционалното й състояние и изпитаните от нея страх и притеснение; продължаващия и до момента страх на ищцата да пътува сама на дълги разстояния. Изтъкнал е, че независимо от сравнително близкото разстояние до спирката и краткия интервал от време, през който ищцата е пребивавала на магистралата, преживяното е оказало силно въздействие върху психологичното й състояние и до по-голям интензитет на вредите, което обуславя завишаване на размера на обезщетението. Въззивният съд е приел, че с оглед на критерия за справедливст и при конкретно установените обстоятелства относно приживяното от ищцата обезщетението за неимуществени вреди е в размер на сумата от 3 000лв., а в останалата част претенцията до пълния претендиран размер от 10 000лв. е неоснователна. При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване поради следните съображения: На първо място, изложението към касационната жалба не удовлетворява общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. да е формулиран правен въпрос. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г., по тълк. д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи и решаващата воля на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В случая касаторът е изложил само аргументи по същество на делото, но не е посочил кои са правните въпроси по смисъла на чл. 280 ГПК и не е формулирал такива. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъдат посочени конкретни и ясно формулирани правни въпроси. Съгласно постановките в ТР №1/2010год. на ОСГТК на ВКС непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая доколкото е формулиран въпрос за преценка принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в настоящия случай правилно ли е приложен, като се имат в предвид, конкретните обстоятелства по делото и оплакването, че не само здравето, а и живота на ищцата е бил поставен в реална опасност и това не е взето в предвид от съда, същия има характер на касационно оплакване касаещо правилността на решението. Също така касаторът навежда твърдения, които се отнасят към материалната и процесуална законосъобразност на изводите на въззивния съд по спорното материално право, при специфичните за спора факти, което предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение въз основа на последните, а не до тълкуването на съответни разпоредби, с цел установяване на съдържащите се в тях правни норми и при приложението на които в обжалваното въззивно решение е дадено разрешение в противоречие с тълкувателни решения на ВКС, постановления на Пленума на ВС или решения на ВКС, в противоречие с актове на КС на РБ или на съда на ЕС, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Още повече, че в случая не е налице и позоваване на такива, като не е налице и допълнителния критерии по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Произнасянето по законосъобразността на въззивното решение по фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл. 288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. С оглед пълнота на изложението, следва да се допълни, че съгласно ППВС № 4/1968 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди, което също така с оглед на постановеното с ТР №4/2012год. на ОСГТК на ВКС, че може да се присъди обезщетение за неимуществени вреди и при договорно задължение, следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорните задължения на превозвача да превози пътника безопасно до определеното място. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда, който за всеки отделен случай извършва преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства. В практиката на ВКС са дадени разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. В случая тезата на касатора за необоснованост на мотивите не може да бъде споделена. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид характера и степента на увреждането-начина и обстоятелствата при които е получено, вредоносните последици, продължителност и интензитет, възраст на увредения и обществено икономическите условия на живот. След като не са установени вреди над обичайните като интензитет и вид, изложени са подробни съображения от въззивния съд за това при съобразяване на какви специфични за конкретния случай обстоятелства е определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди, същия се явява в съответствие на обществения критерий за справеливост. Не се констатират и предвидените в чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав и в пределите на правораздавателната му власт. Решението е постановено по редовна искова молба, изготвено е в писмен вид и е подписано и ясно изразява волята на съда. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото не се дължат разноски на касатора. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №264827/16.07.2021 г., на Софийски градски съд, постановено по в.гр. д. № 15781/2019год. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: