Р Е Ш Е Н И Е № 123 София, 4 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Ив.И. и в присъствието на прокурора Ст.БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 241/2012 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Г. А. Г. срещу въззивна присъда № 284/12.10.2011г. по внохд № 3056/11г. по описа на Софийския градски съд,нак.отделение,12 възз. състав.В жалбата се поддържат отменителни основания по чл.348,ал.1,т.1,2 НПК.Прави се искане за отменяване на присъдата и оправдаване на подсъдимия.Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от стадия на въззивното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,трето наказателно отделение ,за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 08.03.2011г. по нохд № 3666/2010г. Софийският районен съд,НО,15 състав е признал подсъдимия Г. А. Г. за НЕВИНОВЕН в това,че на 15.12.2007г. в [населено място] за времето от 17.30ч до 22.00 при продължавано престъпление и в съучастие с неустановено по делото лице да е извършило кражби на чужди движими вещи на стойност 1170 лева от дома на Ю. И. И. и на стойност 2561.55 лева от дома на Б. П. П.,повторно като е разрушил прегради здраво направени за защита на имот,като на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.195,ал.1 т.1 т.3 и т.7 вр.с чл.194,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.26,ал.1 НК. С обжалваната присъда, Софийският градски съд е ОТМЕНИЛ оправдателната присъда и постановил НОВА,както следва: Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН в това,че:1.За времето от 17.30ч до 22.00ч на 15.12.2007г. в [населено място] ,ж.к.”О. купел 1”,[жилищен адрес] от апартамент № 7 като извършител в съучастие с неустановено по делото лице,чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот-разбил входната врата в областта на кършелъка,отнел чужди движими вещи на обща стойност 1170 лева от владението на Ю. И. И. ,без нейно съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои. 2.За времето от 19.30ч. до 22.00ч. на 15.12.2007г. в [населено място],ж.к.”О. купел 1”,[жилищен адрес] от апартамент № 15 като извършител в съучастие с неустановено по делото лице,чрез разрушаване на прегради,здраво направени за защита на имот-подбил врата от ПВЦ дограма в областта на заключващото устройство,отнел чужди движими вещи на обща стойност 1003.75 лв от владението на Б. П. П.,без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като общата стойност на отнетото по т.1 и т.2 имущество възлиза на 2173.75 лева,и кражбата е извършена повторно в немаловажен случай и в условията на продължавано престъпление,поради което и на основание чл.195,ал.1 т.3 и т.7 вр.с чл.194,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 вр.с ал.1 вр.с чл.26,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ ана ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. ОПРАВДАЛ е подсъдимия за разликата в общата стойност на отнетите вещи от 2173.75 лева до 2561.55 лева. На основание чл.68,ал.1 НК съдът е ПРИВЕЛ в изпълнение наказанието от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по присъда по нохд № 17780/2006г. на СРС,НО,20 състав,в сила от 03.11.2007г.постановена спрямо подсъдимия Г. А. Г. за извършено престъпление по чл.195,ал.1 т.4 пр.2 вр.с чл.18,ал.2 НК и е постановил отделното му изтърпяване при СТРОГ режим в затворническо общежитие ЗАКРИТ ТИП. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА:, Присъдата е правилна и закононосъобразна.При постановяването й не са допуснати нарушения обуславящи отменяване на съдебния акт. Изводът на съда за извършено от подсъдимия престъпление по повдигнатото обвинение почива на обстойна проверка на доказателствата,събрани,проверени и анализирани в съответствие с изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 НПК. Правилно е прието,че авторството на деянието е доказано от фактическа страна. По делото са разпитани свидетелите Й. и М. очевидци на кражбата в [жилищен адрес] от апартаменти със съседни тераси. Установено е,че на инкриминираната дата посещавайки апартамента си в новопостроения жилищен блок, видели двама мъже,които влезли във входа на блока.Малко след това свидетелите се разминали с излизащите от там мъже.По-късно свидетелите видели същите лица да си прехвърлят вещи през терасите на два съседни апартамента.Й. видял ,че се прехвърля монитор,а св.М.,че двамата мъже си подавали вещи от едната тераса на другата,както и че единият мъж се прехвърлил на терасата при другия мъж.Свидетелите били пострадали от предходна кражба в тяхното жилище,поради което продължили да наблюдават действията на двамата мъже от паркирания в близост до сградата автомобил.След това видели двамата мъже да излизат от входа,като всеки от тях тръгнал в различна посока.С..М. е посочила,че лицата,които излезли от входа били като тези,които видели пред входа. Свидетелите наблюдавали мъжете около 3-4 минути,след което св.Й. сигнализирал в МВР.Самият той тръгнал след отдалечаващия се едър и с тъмни дрехи мъж,но го загубил от погледа си.Пристигналите полицаи успели да настигнат и проверят подсъдимия Г..При извършената проверка на документите видели,че той е с ръкавици и от него изпаднало при изваждане на личната карта, дистанционно устройство за телевизор.Отвели го в РПУ,а при оглед във входа на сградата намерили монитор и компютър. За да постанови осъдителна присъда,въззивният съд е извършил пълна и всестранна проверка на събраните доказателства,провел е по реда на чл.323 НПК съдебно следствие на което е разпитал свидетелите Й. и М.,приобщил е към показанията им по реда на чл.281,ал.4 вр.с ал.1 НПК тези депозирани от тях на досъдебното производство.Кредитирал е последните,предвид близкото време до наблюдаваното от тях събитие и след анализ е приел ,че показанията са достатъчни за идентифициране на подсъдимия като съучастник в инкриминираната кражба.Съдът се е позовал и на данните от проведеното на досъдебното производство разпознаване ,на което разпознаващият св.Й. е заявил,че”Разпознава лицето /под № 3-обозначен като Г. А. Г./ по характерен нос,дължина на коса,телосложение,ръст”.Заявил е още „Това е момчето,което видях да взима някакви вещи от един апартамент,като ги приемаше от друг човек, от друг апартамент.Двамата бяха в две съседни тераси и си предаваха вещите през тях”. Разпитан в съдебно заседание пред въззивния съд св.Й. е посочил,че лицето,което разпознал го видял от 15 метра разстояние.Запомнил го по косата,телосложението,видял двете лица за първи път отдясно пред входа,след това ги видели да наблюдават блока ,а по-късно да си прехвърлят вещи от една тераса на друга.Посочил е,че единият от мъжете бил с облечен в тъмно,а другият-със светли дрехи.Свидетелят е тръгнал след лицето с едрото телосложение,с тъмните дрехи и с дългата коса.Това е било лицето което по негови описания задържали свидетелите Д. и Ш.. Задържаното лице е било разпознато от св.Й. на 20.12.2007г.Съгласно показанията на двамата свидетели,при влизането им във вход Б на блок 409А се разминали с излизащите от там подсъдим и другото неустановено по делото лице.С..Й. успял да разгледа подсъдимия.Видял,че е с черно яке,едър и набит,с височина около 180 см,с дълга тъмна къдрава коса,светло лице,без брада и особени белези. Възражението,че въззивната присъда е постановена въз основа на негодни доказателствени средства е неоснователно. Защитата поддържа,че формалния по характеристика наказателен процес се подчинява на строго формални правила.В този смисъл поддържа,че позоваването на протоколите за разпит на свидетелите и протоколите за разпознаване,поради нефиксиране на точната дата на започване и свършване на съответното процесуално действие съставлява съществено процесуално нарушение. Доводът е неоснователен. Свидетелите Й. и М. са разпитвани непосредствено след извършената кражба ,дали са показания на 15 и 16.12.2007г. и на 20.12.2007г.,когато са участвали и в разпознаването на Г..Обстоятелството,че върху протоколите за разпит на 15.12.2007г.и на 16.12.2007г. не е отбелязан часа на започване и на завършване на техния разпит не е основание за извод,че процесуалното действие е опорочено.Това би било така,ако съществуваха обективни данни изходящи от разпитаните лица,че такъв разпит на тази дата и за посочените обстоятелства, не е бил провеждан.Извършените процесуални действия не са били оспорени от свидетелите М. и Й. при разпита пред първоинстанционния съд,а пред въззивната инстанция са потвърдили показанията депозирани на л.16,л.17,л.43,л.44 от дос.пр.,а за св.Й. и изявлението дадено от него на л.50 от дос.пр.Протоколите за разпит от 20.12.2007г. съдържат както начален момент на разпита на свидетелите,така и на неговото приключване.Изложеното изключва всякакво съмнение относно довода за опорочени процесуални дейтвия.Независимо,че съгласно чл.129,ал.1 НПК времето на започване и завършване на действието по разследване е реквизит от съдържанието на протокола ,неотразяването му не го прави негодно доказателствено средство,на което основание последното да бъде изключено от доказателствата по делото.Изложеното е относимо и по отношение протокола за разпознаване/л.50 от дос.пр./.В същия не е отразен часа на проведеното действие,но разпознаването е извършено в присъствието на поемни лица и на същата дата,на която в 14.20ч. и в 14.35ч. Й. и М. са дали показания. Същественото е,че св.Й. е депозирал показания в деня на разпознаването,и е дал описание на лицата,които е видял на инкриминираната дата , обстоятелствата и обстановката, при които е наблюдавал извършителите.Нещо по-вече, той и св.М. са участвали на 20.12.2007г. в разпознаването и на лицето Г. Г., за времето от 16.10ч до 16.20ч.,в присъствието на същите поемни лица ,което дава основание за достоверност и на процесуалното действие спрямо подсъдимия,тъй като е проведено на същата дата,на същото място и от същите участници в разпознаването.Правилно въззивният съд е мотивирал извода за процесуална годност на извършеното разпознаване.Валидността на това действие е потвърдено от участвалите в разпознаването Й. и М.,поради което отсъствието на данни за началния и крайния момент на извършването, не може да го изключи като негодно доказателствено средство. Приетите за установени фактически обстоятелства са обусловили законосъобразния извод,че подсъдимият е съизвършител в инкриминираното деяние. Авторството е доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите очевидци на кражбата,протокола за разпознаване на подсъдимия и всички останали доказателства относими към предмета на обвинението.В този смисъл,като е признал подсъдимия Г. за виновен по по чл.195,ал.1 НК въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Присъдата не почива на предположения,а на доказателства събрани ,проверени и обсъдени съгласно изискванията на закона.Основание за отменяване на съдебния акт не е налице,поради което обжалваната въззивна присъда следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 284 от 12.10.2011г. по внохд № 3056/2011г. по описа на Софийски градски съд,НО,12 въззивен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: