О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60644 [населено място], 24.11.2021 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 406 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Я. Я. К. против решение № 260047/28.08.2020г. по в.гр.д.№ 1065/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 855/12.03.2018 г. по гр.д. № 11994/2017 г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на исковете на касатора срещу „Вивиен-консулт“ЕООД за осъждане на последното да заплати на ищеца сумата от 18000 лв. – платен аванс по договор за консултантски услуги, подлежащ на връщане поради отказ на ищеца от договора и сумата от 435,87 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 02.05.2017г. до 27.07.2017г. Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно и че са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията „Вивиен-консулт“ЕООД в писмения си отговор подържа становище за недопускане на касационно обжалване поради неизпълнение на изискванията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за периодично изпълнение за предоставяне на консултантски услуги за кандидатстване в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по плана за развитие на селските райони 2014-2020г. по определена мярка. С последващо споразумение страните са изменили уговорките, като при отказ на възложителя е предвидено връщане на аванса от консултанта при неодобрение на проекта, което неодобрение следва да е по вина на консултанта. Според ПОС условие възможността възложителят да направи отказ е и наличие на основателна причина. Такава е счел, че в процесния случай не е била налице, тъй като ищецът се е отказал от договора година след отговора на ДФ «Земеделие» и до този момент е продължил да ползва консултантските услуги на касатора, т.е. сам е приел към момента на издаване на заповедта за отказ, че не е налице причина да се преустанови действието на договора. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следния правен въпрос /уточнен от съда с оглед по ясна формулировка/: Длъжен ли е съдът при повторно разглеждане на спора след отменително решение на касационната инстанция да обсъди поотделно и съвкупно всички релевантни доказателства и защитни доводи на страните, като се съобрази със задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона в отменителното решение? Посочено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 18/22.07.2014г. по т.д.№ 25/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 246/15.01.2014г. по гр.д.№ 3417/2013г. на ВКС, II г.о., Решение № 115/30.04.2013г. по т.д.№ 805/2011г. на ВКС, II т.о. и мн.др. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос, с оглед обективираните в изложението доводи, е поставен в контекста на оплакване за несъобразяване с указанията на ВКС относно приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на процесните договорни клаузи и в тази връзка ПОС не е съобразил целта на договора, неговият предмет, поведението на страните при сключването му и в последствие, изискването за добросъвестност. В цитираната съдебна практика и служебно известната на съда: Решение № 750 / 04.11.2010 г. по гр. д. № 579/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 217/ 03.07.2012 г. по гр.д. № 579/11 на ВКС,ІV г.о., Решение № 128/ 29.04.2011 г. по гр.д.№ 1356/2009 г. на ВКС, ІV г.о.,Решение № 88/09.05.2011 г. по гр.д.№ 1062/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 387/17.05.2010 г. по гр.д.№ 3956/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 193/04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649/2009 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че с разпоредбата на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и на страните/, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени и да не зачете тези, посочени като ненадлежно осъществени, както и да извърши предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия и да не извърши указаните му като недопустими. Задължението, вменено с чл.294, ал.1, пр.2 ГПК означава още, че въззивният съд не може да приеме по съответния материалноправен въпрос, свързан с тълкуването и приложението на конкретна материалноправна норма, различно от даденото от касационната инстанция разрешение, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото. Обобщено е, че задължителността на указанията на касационния съд обхващат не само материалния, но и процесуалния закон, извод произтичащ от граматическото и логическо тълкуване на нормата, в която е използвано родовото понятие "закон". Указанията по прилагането и тълкуването на закона имат за цел да насочат въззивния съд към съдопроизводствени действия, необходими за правилното решаване на спора. Отклоненията от тях биха рефлектирали върху правилността на съдебния акт. Затова и законодателят изрично определя задължителността им за съда, на който е върнато делото. В случая с решението по чл.293, ал.3 ГПК на предходния състав на ВКС са дадени указания относно доказателствата и доводите, които следва да се обсъдят, за да се приеме, че са обсъдени критериите по чл.20 ЗЗД за тълкуване на действителната обща воля на страните. В обжалваното решение ПОС е дал тълкуване на вида на договора и спорната клауза относно възможността възложителят да се откаже от договора при определени условия. Следователно правният въпрос е включен в предмета на произнасяне на въззивния съд в постановеното от него решение. За проверка съответствието на даденото от ПОС разрешение с практиката на ВКС следва да се допусне касационно обжакване по правния въпрос: Длъжен ли е съдът при повторно разглеждане на спора след отменително решение на касационната инстанция да обсъди поотделно и съвкупно всички релевантни доказателства и защитни доводи на страните, като се съобрази със задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона в отменителното решение? Касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 385лв. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260047/28.08.2020г. по в.гр.д.№ 1065/2020 г. на Пловдивски окръжен съд. УКАЗВА на касатора Я. Я. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за заплатена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 385лв., като при неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено. След изпълнение на указанията на съда делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: