Р Е Ш Е Н И Е № 305 София, 01 октомври 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 964/2014 година. На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на нохд № 1999/2013год. на РС-Плевен, отмяна на постановената по него присъда № 316/16.12.2013год. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се сочи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и неправилно е приложил закона. В подкрепа на първото от сочените основания се излага довода за противоречие между мотивите и диспозитива на постановения съдебен акт, при което не става ясна волята на съда, дали наложеното на осъдения А. М. Н. наказание „лишаване от свобода” следва да се изтърпи ефективно или изпълнението му е отложено на основание чл. 69, ал. 1, във вр. чл. 66, ал. 1 от НК. Твърди се, че е нарушен и закона, тъй като деянието, за което Н. е признат за виновен и осъден е извършено след осъждането му на лишаване от свобода по други влезли в сила присъди, изтърпяването, на които е било отложено с приложение института на „условното осъждане” и поради това не са налице материалноправните предпоставки за ново „условно осъждане”. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения счита, че искането е неоснователно и моли да се остави без уважение. Върховният касационен съд като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 316 от 16.12.2013год. по описа на РС-Плевен подсъдимият А. М. Н. е признат за виновен в това, че на 06.04.2013 г. в [населено място] като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи - мобилен апарат /марка/, сим карта на /мобилен оператор/, дамска кожена чанта, дамско портмоне, масажор за иглотерапия, 1 бр. диоптърни очила, калъф за очила, 6 бр. секретни ключове, 1бр. дебитна карта на ПБ, лична карта и сумата от 3 лв., на обща стойност 238 лева, от владението на Ц. И. И., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т.3, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода като на основание чл.66, ал. 1, вр. чл.69, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Подсъдимият А. Н. е осъден да заплати на Ц. И. И. сумата от 238,00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 06.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 120,00 лева, от които 85,00 лева по сметка на Районен съд - Плевен и 35,00 лева по сметка на ОД на МВР - Плевен. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила след изтичане на законоустановения срок за това. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на решението е подадено в законоустановения срок и е допустимо, а разгледано по същество е и основателно. В мотивите към присъдата /стр. 14, абз. 4, изр. 4/ при индивидуализиране наказанието на осъдения, съдът е приел, че размерът на лишаването от свобода на осъдения М./?!/ следва да се определи на една година, което на основание чл. 60 и чл. 61 от ЗИНЗС той да изтърпи ефективно при първоначален „Строг” режим в затворническо заведение. Очевидното несъответствие между диспозитива на присъдата с мотивите, както по отношение името на осъдения, така и по начина на изпълнение на определеното наказание, представлява допуснато от съда съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В съдебната си практика ВКС многократно е подчертавал, че съдебният акт съставлява единство между мотиви и диспозитив, поради което противоречието между тях винаги съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените и е основание за отменяването му по реда на инстанционната проверка или по реда на възобновяването, защото волята на съда относно взетото решение е неясна, което води до ограничаване на процесуалните права на страните по делото-в случая, на страните да разберат определения начин за изпълнение на наложеното на осъдения наказание. Доводът за нарушение на закона също е основателен. Видно от справката за съдимост на А. М. Н., с влязло в сила определение на 25.10.2012год. по нчд № 453/2012год. на РС-Мездра са групирани наложените му наказания лишаване от свобода по влезлите в сила съдебни актове, постановени по шест нохд от различни съдилища за извършени престъпления от общ характер като на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание от дванадесет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 25, ал. 4 от НК е било отложено за срок от три години. Ето защо, в случая не са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 69, ал. 1, във вр. чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на осъдения и като е постановил обратното, съдът е приложил неправилно закона. Допуснатото съществено процесуално нарушение, наред с неправилното приложение на материалния закон, обосновават основателността на искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело и налагат уважаването му като присъдата се отмени и делото се върне на РС-Плевен за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 1999/2013год. на РС-Плевен, като ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 316/16.12.2013год. и ВРЪЩА делото на Плевенския районен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: