Р Е Ш Е Н И Е № 644 гр.София, 28 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2050/2012 година Осъденият Р. И. Х. е отправил до ВКС по реда за възобновяване на наказателните дела искане (макар и наречено от него – „молба”) всъщност за проверка по този ред на осъждането му от Новопазарския районен съд – като първоинстанционен, и от Шуменския окръжен съд – като второинстанционен (и последен в инстанционното развитите на делото). С присъда № 36 от 17 април 2012 год. по нохд № 85/2012 год. НРС е определил на Х. общо наказание 2 години и 4 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, което е по-тежкото от двете поотделно наложени му наказания за извършените в съвкупност престъпления: кражба по чл.195, ал.1, т.7 (при условията на повторност по смисъла на чл.28 НК), във връзка с чл.26 (продължавано от 12 до 27.VІІІ.2011 год.) НК от различни (две) лица на вещи с домакинско предназначение, както и на каруца с кон общо за 1 343 лева; обсебване по чл.206, ал.1, във вр. с чл.26 (продължавано от 1.VІІІ. до 9.ХІ.2011 год.)НК от чужд дом на вещи със същото предназначение за общо 342 лева (наказанието за това престъпление е 2 години лишаване от свобода; както то, така и другото наказание е в размер на 2/3 от размера им, определен по реда на чл.58а НК, използван заради проведеното в първата инстанция съкратено съдебно следствие – глава двадесет и седма от НПК). С второинстанционното (въззивно) решение – 89 от 16 юли 2012 год. по внохд № 273/2012 год., ШОС е потвърдил обжалваната от Х. присъда. В молбата (а всъщност – в искането) си, постъпила във ВКС на 16 октомври 2012 год., подателят ѝ настоява да бъде „осъден справедливо”, като смята, че причина за допуснатата спрямо него несправедливост е участието по делото на Н. М. в качеството му на свидетел вместо на „главен извършител”. Искането за възобновяване на делото е поддържано и с допълнителни доводи от служебния защитник пред ВКС, а прокурорът е то да бъде отхвърлено като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. То не е засегнато от претендираните или от други основания, които да налагат да бъде уважено искането за възобновяване на делото. Лично повдигнатият от осъдения въпрос във връзка с участието му специално в кражбата би могъл да бъде обсъждан въпреки особеностите на съкратеното съдебно следствие, но само заради изискването в чл.372, ал.4 НПК направеното от Х. самопризнание в районния съд да бъде подкрепено от други доказателства. Възражението точно в тази насока обаче е напълно неоснователно – ако на досъдебното производство е имало все пак място за настояването, че в доказателствата за кражбата от имота на Ж.Н. съществува противоречие (то е наложило и провеждането на очни ставки, и изричен анализ в обвинителния акт), със самопризнанието в НРС за нуждите на съкратеното съдебно следствие това противоречие на практика е изчезнало. Възраженията от служебния защитник са също неубедителни. Отделната претенция да бъде приложен чл.55 НК е такава дори формално, защото се включва в приложното поле на явната несправедливост по чл.348, ал.5, т.1 НПК(за разлика от положението в отменения с него НПК-срв. с чл.333, ал.1). Наложеното наказание обаче не е явно несправедливо и по същество. Твърденията за невисока стойност на отнетото имущество (при това сочена неясно защо общо, когато вещите са предмет на две отделни престъпления), за несъответно оценяване на принадлежността на Х. към ромската общност и на обстоятелството, че е длъжен да се грижи за двете си деца, и др.подобни, са твърдения, неубедителни както сами по себе си, така и след съпоставката им с други обстоятелства, като например, че оспореното наказание е за съвкупност от престъпления, което е давало възможност за увеличаването му по реда на чл.24 НК, или пък че престъпленията са били извършени по време или след изтърпяването на пробация по друго дело. (За отбелязване е, че докато пред ВКС самият осъден е поискал „наказание най-много една година лишаване от свобода” пред ШОС той е оценил като справедливо едно лишаване от свобода „поне от 2 години”). Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от или във връзка с глава тридесет и трета от НПК, ВКС-състав на І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 89 от 16 юли 2012 год. по внохд № 273/2012 год. на Шуменския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: