Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.6 917_10_dec_290gpc_29@42zzd.doc Р Е Ш Е Н И Е № 155 С., 26.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 917 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Р. И., която е правоприемник на починалия в хода на производството ищец Р. Д. П. срещу въззивно решение от 30.11.2009 г. по въззивно гр.д. № 1509 /2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 18.05.2009 г. по гр.д. № 10524 /2007 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени исковете на Р. Д. П. срещу Г. К. Й. и Х. Г. Х. с правно основание чл.26, ал.2, предл.2, чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 34, т. ІІ, рег. № 2194, дело № 197 /04.04.2005 г. на нотариус с район на действие Варненския РС и с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на същия договор и ищецът е осъден за разноски. Ищецът Р. Д. П. е починал на 12.11.2009 г., въззивният съд е конституирал като негови правоприемници дъщерите му Й. Р. И. и Д. Р. К. и им е дал възможност да обжалват, което е направила само Й. Р. И.. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 22.11.2010 г. поради изведения процесуалноправен въпрос за съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, което съгласно приетото в мотивите и в т.1 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание решението да бъде допуснато до касационно обжалване, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Касационните оплаквания са за неправилност поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - неправилно приложение на чл.157 ГПК – въззивният съд е пренебрегнал изцяло заключението на вещото лице, без да притежава специални знания в областта на медицината, и е основал мнението си на свидетели и така (въззивният съд) е формирал необосновани изводи, че ищецът не е бил напълно глух към момента на сключването на договора и това е обусловило неправилно приложение на процесуалния и на материалния закон – на правилото на чл.479,ал.1 ГПК (от 1952 г.), което обуславя нищожност на нотариалното действие, което обуславя основателността на иска по чл.26,ал.2 ЗЗД за нищожност на сделката поради неспазване на предписаната от закона форма. Ответниците по исковете и в това производство Г. К. Й. и Х. Г. Х. оспорват касационните основания. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По изведения въпрос настоящият състав намира, че постановеното решение е допустимо. Въззивният съд е провел съдебно заседание по делото на 03.11.2009 г., в което съдебното дирене е приключено, проведени са устни състезания и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение. Съдът е постановил своето решение на 30.11.2009 г. Впоследствие е установено от представени препис – извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, че ищецът Р. Д. П. е починал на 12.11.2009 г.. Но произнасянето на съда се отнася до фактите, които са се осъществили към деня на приключване на устните състезания, към този момент ищецът е бил жив, смъртта е факт, който се е осъществил след приключване на съдебното дирене и не се отразява на допустимостта на решението. По предмета на спора и въззивното решение: Ищецът е основал исковете си на твърдения, че вследствие на заболяване е загубил зрението и на двете си очи в ранна детска възраст, а от 1992 г. е загубил и слуха на двете си уши, ответницата била назначена по чл.36,ал.2 ППЗСП за негов личен социален асистент през 2004 г., през 2005 г. му предложила да се грижи за него до края на живота му, а той да и прехвърли собствеността върху процесния апартамент, с което той се съгласил и на 04.04.2005 г. бил съставен нотариалния акт, в който било отразено, че двамата са сключили договор за покупко-продажба и че продажната цена е изплатена напълно и в брой при подписването на договора. Недъзите на ищеца (пълна слепота и глухота) не са му дали възможност да се запознае със съдържанието на подписания от него нотариален акт и да даде съгласие за сключването на договора, което опорочава сделка - тя е нищожна поради липса на съгласие, а нарушаването на императивните разпоредби на чл.479 ГПК съгласно чл.472 ГПК води до нищожност на нотариалното действие - съставянето на нотариален акт, а неплащането на цената е основание за развалянето на договора. Ответниците (съпрузи) оспорват исковете, твърдят че ищецът не е бил напълно глух при изповядване на сделката и нотариусът не е бил длъжен да спази разпоредбата на чл.479 ГПК, че ищецът ползвал слухова протеза, която му давала възможност да възприема речта, което му е позволило да изрази валидна воля при изповядване на сделката. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е бил напълно сляп, поради което му е определена инвалидност с чужда помощ пожизнено; в нотариалния акт е отбелязано, че продажната цена е платена напълно и в брой и че той е съставен след прочитането му и одобрението му от страните. Съдът е приел, че от протокол за аудиометрия е установено, че ищецът има двустранно намаление на слуха до степен на практическа глухота; ищецът е бил насочен за слухово протезиране и от социално осигуряване на ищеца са били отпуснати 3 броя слухови апарати и батерии за тях, последният апарат е от 2003 г. и е бил ремонтиран през месеците септември и декември 2005 г. От разпита на нотариуса е установено, че не си спомня случая, но е категорична за практиката си, че не допуска подписване на нотариалните актове, без лицата по тях да са ги разбрали и възприели. Съдът е приел, че от свидетелски показания се установява, че ищецът ползва слухов апарат и чува с него, че със заключение на СМЕ е установено, че ищецът страда от пълна глухота, според вещото лице слуховото протезиране не би могло да компенсира слуховата загуба, ищецът не би могъл да контактува нормално с околните и да разбира казаното от тях, като това състояние е от дълго време и е необратимо. При тези фактически изводи съдът е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е провел пълно и главно доказване, че е напълно глух, защото самият той е твърдял, че е възприел предложението на ответницата за сключването на договор и се е съгласил с него, че от свидетелските показания е установено, че ищецът е могъл да комуникира с тях и че е разговарял с ответницата, че ищецът сам е подавал молби до Р. и заверявал пълномощно пред нотариус. съдът е приел, че заключението на СМЕ противоречи и е останало изолирано от целия останал събран доказателствен материал само въз основа на него не може да се приеме, че ищецът не е могъл да чува към момента на сключването на сделката. Следователно ищецът не е бил напълно глух, а това освобождава нотариуса от задължението да назначава тълковник и следователно той не е нарушил изискванията на ГПК и атакуваният договор не страда от пороци, обуславящи недействителността му, поради което искове за прогласяване за нищожност са неоснователни, а искът за разваляне на договора също, тъй като ищецът не е опровергал отразеното в нотариалния акт негово изявление (частен диспозитивен документ), че е получил продажната цена напълно и в брой, което е твърдение за неизгоден за ищеца факт, поради това се ползва с материална доказателствена сила, чието съдържание не опровергано. По основателността на наведените основания за неправилност: Приетото по делото основно и допълнително заключение на съдебно-медицинска експертиза (л.167 и л.168) е за двустранна пълна глухота на ищеца, то е изготвено въз основа на преглед на медицинската документация по делото – аудиометрия, протокол на медицинска комисия за слухопротезиране (подписана и от лекаря, изготвила аудиометрията, на която има позоваване), както и след преглед на ищеца и аудиометрия за нуждите на заключениеъто. Според вещото лице с аудиометрията е установено, че слуховите анализатори на ищеца страдат от пълна глухота , слуховата загуба е такава, че не може да бъде компенсирана дори със слухов апарат (за двете уши е необходимо подаването на звук със сила 100 децибела за получаване на слухово възприятие), това не позволява на изследвания да контактува нормално с околните и да разбира казаното от тях, отделни звукове могат да бъдат чути с помощта на слухов апарат, но без да могат да бъдат разбрани по смисъл и съдържание. Заключението е категорично. В съдебно заседание (л.118,стр.2 и л.171,стр.2) вещото лице го поддържа, разяснява и пояснява, че аудиометрията е извършена в специализиран оторизиран кабинет със специална техника от лекар с отлична репутация, а след това отново за нуждите на заключението. Вещото лице пояснява, че са направени три изследвания с един резултат, че никакъв слухов апарат не може да компенсира загубата на слуха, че състоянието е трайно, от дълго време насам и е необратимо. Заключението е оспорено от ответниците, но не е изготвено друго заключение, което да го опровергава. Настоящият състав намира, че заключението на вещото лице не е опровергано от събраните по делото гласни доказателства. Помощник-нотариусът Е. Г. (л.80), която е заверила пълномощно, дадено от ищеца в полза на двете му дъщери чрез полагане на отпечатък от палец, разпознава подписа си и разяснява практиката си да пита упълномощителя за съгласието му преди да извърши заверка – твърди, че щом е заверила, то преди това е попитала, после заявява, че си спомня случая. Съдът намира, че от твърденията не може да се направи извод, че ищецът е могъл да чуе и възприеме чрез чуване текст с дължина и съдържание на нотариалния акт. Свидетелите Н. Н. (л.80), И. Г. (л.83) и Г. П. (л.173) са близки, кума, и баща (на ответника) на ответниците по делото, съдът намира, че те са заинтересовани от изхода на делото в полза на ответниците и доколкото показанията им, че ищецът е чувал ясно с помощта на слухов апарат, не се подкрепят от други доказателства по делото, не следва да бъдат кредитирани. Свидетелят С. К., колега на ищеца (л.92) твърди, че ищецът чува трудно, включително със слухов апарат, който се запушва, налага се да му вика, когато свидетелят му говорел, се доближавал близо до ухото му. Свидетелят е виждал ищеца да говори с ответницата, но самият свидетел не се обаждал на ищеца по телефона, защото той не го чувал. Съдът намира, че твърдението, че ищецът е говорел с ответницата, която е назначена за негов асистент именно за това, не означава, че е чул или могъл да възприеме прочит на нотариалния акт, а именно това е от значение за спора. От свидетелските показания не може да се направи извод, че ищецът е могъл да чуе и възприеме чрез слуха си съдържанието на прочит на документ с дължината и спецификата на нотариалния акт. Поради изложеното съдът намира, че заключението на вещото лице не е опровергано със свидетелските показания. От това следва, че наведените касационни основания за нарушение на чл.157 ГПК (от 1952 г.) и за необоснованост на извода на съда за глухотата на ищеца, са основателни. От това следва и неправилност на извода, че нотариусът не е следвало да приложи правилото на чл.479 ГПК (от 1952 г.) : тъй като ищецът е сляп, той не би могъл сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а нотариусът е трябвало (ал.3) да назначи тълковник, чрез който да съобщи на глухия (и сляп) ищец съдържанието на документа и да получи одобрението му, като (ал.4) нотариусът предварително се удостовери (увери), че глухият и сляп ищец и тълковникът се разбират и да направи бележка за извършеното по двете алинеи в нотариалния акт. Следва да се отбележи, че съгласно чл.480,б.”г” ГПК (отм.) ответницата няма право да бъде тълковник, поради което е и без значение твърдяното от свидетелите, че е могла да се разбира с ищеца по въпроси от ежедневието като негов социален асистент. От изложеното и съгласно чл.472 ГПК (отм.) следва извод, че поради нарушаването на чл.479 ГПК нотариалното действие – съставянето на нотариален акт (на договор във формата на нотариален акт), е нищожно. Поради което и съгласно чл.26,ал.2, предл.3 вр. чл.18 ЗЗД поради липсата на предписаната от закона (чл.18) форма за действителност на договора за прехвърляне на собственост върху недвижим имот, той е нищожен. Това обуславя основателност на предявения иск за прогласяване на нищожност на това основание. Нищожността засяга целия договор и следва да бъде прогласена независимо от правата на жалбоподателя, като наследник на първоначалния ищец. Поради изхода от спора по този иск не следва да бъдат разглеждани останалите наведени основания за нищожност и евентуалният иск за разваляне на договора. От изложеното следва, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на разгледаното основание. С оглед крайния изход от спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените от нея разноски в размер на 197.07 лева държавни такси за касационното производство, за които са представени доказателства, а ответниците нямат право на разноски. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 30.11.2009 г. по въззивно гр.д. № 1509 /2009 г. на Варненския окръжен съд., Вместо това постановява: На основание чл.26,ал.2,предл.3 ЗЗД по иск на Р. Д. П., починал в хода на производството и заместен от неговите правоприемници - дъщерите му Й. Р. И. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица](„Владиславово”) №227, вх.2, ет.1, ап.37, и Д. Р. К. с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], вх.5, ет.4, ап.105, срещу Г. К. Й. с ЕГН [ЕГН] и Х. Г. Х. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес]0, прогласява нищожността на договор за покупко-продажба на апартамент № 10 в [населено място], район М., [улица], [жилищен адрес] заедно с принадлежащите му избено помещение № 10 и съответните идеални части от правото на строеж, сключен между Р. Д. П., като продавач и Х. Г. Х. и Г. К. Й., като купувачи, за който на 04.04.2005 г. е съставен от нотариус Д. С. с район на действие този на Варненски районен съд нотариален акт № 34, т.ІІ, рег. № 2194, дело № 197 / 2005 г. Осъжда Г. К. Й. и Х. Г. Х. да заплатят на Й. Р. И. сумата 197.07 лева разноски за касационното производство. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.