Р Е Ш Е Н И Е № 437/11 гр.С. 20.01.2012г. в името на народа Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело №1594/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Държавно предприятие „Ф.з.д.”, С., представлявано от изпълнителния директор С. И. Ч. срещу въззивно решение № 352/13.07.2010 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 566/2010 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 829/14.06.2011 г. по въпроса нужно ли е да се спазва процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, когато уволненият работник или служител е започнал да ползва разрешения му от здравните органи отпуск по чл. 162 КТ след уволнението и в този случай има ли значение, че решението на ЛКК за издаване на болничния лист е било отменено. С поредица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които настоящият състав намира за съответни на точното приложение на закона, други тричленни състави на Върховния касационен съд са изяснили, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ важи само, ако работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Щом е бил на работа към датата, към която се отнася предварителната закрила по цитираната хипотеза, не може да се ползва от нея, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност /Р-63-11-IV ГО, Р-197-2011-IV ГО/. Без значение е дали решението на ЛКК за издаване на болничния лист е било впоследствие отменено. От значение за закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е наличие на разрешен отпуск по болест и както стана ясно, ползването му да е започнало. Закрилата по чл. 333 КТ е „предварителна” и изрично в чл. 333, ал. 7 КТ е указано, че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя, което може и да не съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. Разрешението или съгласието, следователно трябва да бъдат дадени от съответните органи и получени от работодателя към момента на връчване на предизвестието, което е крайния акт,с който завършва дейността по уволнението. По касационните оплаквания: К. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон. Иска неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Ответникът по касация Б. К. Ф. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито е изразил становище по-късно в хода на съдебното производство. Съставът на Върховния касационен съд намира следното: Предявени са искове са правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Първостепенният Плевенски районен съд ги е отхвърлил. Приел заповедта за уволнение за законосъобразна, тъй като за работодателя е съществувало само задължение да изиска разрешение на инспекцията по труда поради за уволнение на Б. Ф. по чл. 333, ал. 1 т. 2 КТ, което е сторено своевременно. Служителят не се е ползвал още и от закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ към датата на прекратяване на трудовия договор, защото независимо от наличие на болничен лист, в деня на издаването му, включително и към датата на уволнението, е бил на работа. Въззивният съд е отменил решението и е уважил исковете. Приел е, че не е спазена закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като към датата на уволнението Ф. е бил в отпуск по болест. Отмяната на болничния лист за минало време – от преди датата на уволнението, е извършена в последствие, а не е била факт към момента на прекратяване на трудовия договор. Решението е неправилно. В случая предизвестието за уволнение на Б. Ф. поради съкращаване в щата му е връчено на 02.11.2009 г.. Към него момент са спазени всички процедурни изисквания – работодателят е взел съгласие на синдиката и разрешение от Инспекцията по труда за уволнението, поради данни, че лицето е трудоустроено. На 05.11.2009 г. /три дни след връчване на предизвестието за уволнение/ служителят внася в деловодството болничен лист за ползване на 180 дни отпуск по болест, считано от 02.11.2009 г. Установено е от писмените и гласни доказателства, че Ф. е бил на работа на 02, 03, 04 и 05 ноември. При тези данни, следва да се приеме, че към релевантната в случая дата – 02.11.2009 г. Ф. е бил на работа, не е започнал ползване на разрешения му отпуск по болест, поради което и не може да се ползва от предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Както стана ясно в дадения по-горе отговор, работодателят е приключил цялата поредица от действия по прекратяване на трудовото правоотношение с датата на връчване на предизвестието за уволнение. Това е моментът, към който се преценява съществуването на основание за закрила по чл. 333 КТ. Неправилно въззивният съд се е занимавал с въпроса за действието на отмяната на болничния лист, сторена в един по-късен момент. Това обстоятелство е ирелевантно, фактическият състав на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ изисква разрешен отпуск към датата на уволнението /съответно връчване на предизвестието за уволнение/ и работникът или служителят да е започнал ползването му към същата дата. В заключение следва да се приеме, че обжалваното решение страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба. То следва да бъде отменено и спора разрешен от състава на Върховния касационен съд, като исковете бъдат отхвърлени. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 352/13.07.2010 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 566/2010 г. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. К. Ф. от П.[жк]бл. 116 ап. 28 ет. 5 против Държавно предприятие „Ф.з.д.”, С., [улица] за отмяна на заповед за уволнение № 004-ТД-239/05.10.2009 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „организатор производство”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 2240 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: