Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * неизплатено възнаграждение * оспорване на заключението на вещо лице * доказателствена тежест


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 186



София, 09.07.2012 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети април две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1871 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 196 от 07.02.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1268 от 10.09.2010 г. по гр.д. № 2060/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 128 КТ, предявен от И. Е. Г. от [населено място] против [фирма], [населено място] за присъждане на сумата 2338,93 лева неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2009 г. до 26.10.2009 г.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 100 ГПК относно формата на извършените от страните съдопроизводствените действия.
Съгласно чл. 100 ГПК, страните извършват процесуалните действия устно в съдебно заседание, а процесуалните действия извън съдебно заседание се извършват в писмена форма. Извършените устно в съдебно заседание процесуални действия се отразяват в протокола на съдебното заседание, в който се вписват същността на исканията, изявленията и изказванията на страните. Протоколът се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието (чл. 150, ал.2 ГПК), от който момент тече седмичния срок, в който всяка от страните може да поиска неговото допълване или поправяне (чл. 151, ал.1 ГПК). Неотразените в протокола от заседанието процесуални действия на страните се считат неизвършени.
Изявленията на страните извън съдебно заседание се представят по делото в писмена форма и се докладват от съда в първото проведено след представянето им съдебното заседание, като в предвидените в закона случаи копие от представените книжа се изпраща на насрещната страна. Несвоевременното докладване на правнорелевантните изявления съставлява съдопроизводствено нарушение само доколкото с този пропуск се накърнява правото на защита на насрещната страна. Във всички случаи обаче, дори и без да е докладвано в открито съдебно заседание, съдът е длъжен да съобрази своевременното направено от страната изявление в съдебното решение и да не зачете възражения и искания, направени след установения за това срок.
В обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд е прието за установено, че в периода от 01.01.2009 г. до 26.10.2009 г., в изпълнение на трудов договор, ищецът е полагал труд в ответното предприятие при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 310 лева. Начислената работна заплата е била отразявана в разплащателната ведомост без подпис на работника за получено трудово възнаграждение. Към ведомостта са били прилагани разходни касови ордери за изплатени суми, които общо надвишават дължимата за периода работна заплата. Прието е, че ищецът е оспорил своевременно подписа си като получател на сумите по касовите ордери; че първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест за установяване автентичността на подписа на ищеца, възлагайки я на ответника; че въведените от ищеца възражения срещу констатациите в заключението на приетата по делото счетоводна експертиза опровергават констатациите на експерта за извършено плащане на трудови възнаграждения чрез разходни касови ордери; че ищецът е оспорил и основанието на което са получени сумите по ордерите, а ответникът не е доказал, че плащането е за трудово възнаграждение. Прието е, че фактът на изплащане на дължимото трудово възнаграждение не е установен, поради което ответникът е осъден да заплати на основание чл. 128 КТ сумата 2338,93 лева, съставляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2009 г. до 26.10.2009 г.
В касационната жалба против въззивното решение се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е зачел несвоевременно въведени от ищеца възражения; разпределил е доказателствената тежест в нарушение на чл. 154, ал.1 ГПК; не е съобразил направените от ищеца признания, че подписите върху ордерите са положени от него и е формирал неправилен извод, че претендираното трудовото възнаграждение не е било изплатено от работодателя своевременно и изцяло.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Съгласно чл. 200, ал.3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Несъмнено, оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото. Допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза е представена по делото на 17.03.2010 г. и приета е в съдебно заседание, проведено на 30.03.2010 г. Ищецът не е взел становище по заключението до приключване на съдебното заседание и едва с писмено изявление от 08.04.2010 г. е оспорил констатациите в заключението, т.е. оспорването е направено след срока по чл. 200, ал.3 ГПК, поради което не може да бъде зачетено.
Независимо от изложеното, по правната си същност изявлението от 08.04.2010 г. не съставлява оспорване на констатациите на вещото лице, а изявление, че ищецът не е подписвал ордери за работна заплата, т.е. оспорена е автентичността на подписите върху проверените от вещото лице ордери. Съгласно чл. 193, ал.3, изр. ІІ-ро ГПК, тежестта за доказване автентичността на подписа върху касовите ордери е върху ищеца, поради което основателно е и касационното оплакване за неправилно приложение на последиците на доказателствената тежест.
Въззивният съд не е съобразил и обстоятелството, че изявлението на ищеца от 08.04.2010 г. е оттеглено с отговора на въззивната жалба, в който ищецът е заявил, че не оспорва подписите си върху разходните ордери, както и получаването на сумите по тях, а основанието за плащане, поддържайки, че плащането по ордерите е за положен извънреден труд.
В нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд е приел и че в тежест на ответника работодател е установяването, че плащането е в изпълнение на задължението за работна заплата. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 746 от 05.01.2011 г. по гр.д. № 727/2009 г. ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато платецът не е посочил основание за извършеното плащане, не е в негова тежест да го докаже. Обратното, в тежест на получателя е да докаже основанието, на което е получил плащането. Платецът черпи правото си от извършеното плащане и затова трябва да го докаже, а получателят на сумата черпи право си от основанието за получаване на паричната сума и затова трябва да установи твърдяното от него основание.
По делото е установено, че за периода от 01.01.2009 г. до 26.10.2009 г. на ищеца се е дължало трудово възнаграждение общо в размер на 2338,93 лева, както и че с разходни касови ордери работодателят му е изплатил през този период общо сумата 2680 лева. Не са представени доказателства работодателят да има към ищеца други парични задължения нито да е налице друго основание, на което ищецът да е получил тези плащания – твърдението, че в този период е полаган извънреден труд, за който са извършвани плащанията по ордерите не е установено. Без правно значение е и дали ордерите са издавани на датата, на която е следвало да се изплати трудовото възнаграждение или в друго време от месеца и с колко ордера е изплатено възнаграждението, както и че работникът не е полагал подпис за получените по ордерите суми и върху ведомостта. Изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за заплати няма гражданскоправни последици.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 128, ал.1, т.2 КТ се отхвърли като неоснователен.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 1268 от 10.09.2010 г. по гр.д. № 2060/2010 г. на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 128 КТ, предявен от И. Е. Г. от [населено място] против [фирма], [населено място] за присъждане на сумата 2338,93 лева неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2009 г. до 26.10.2009 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Е. Г. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 128, ал.1, т.2 КТ за сумата 2338,93 лева, съставляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2009 г. до 26.10.2009 г.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: