О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50446

София, 01.11.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1393 /2022 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. П. против решение № 4 от 04.01.2022 г. по гр.д.№ 2203/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 262832 от 29.04.2021г., по гр.дело № 3962/2018г. на Софийския градски съд. С последното е отхвърлен искът, предявен на осн. чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД от касатора П. С. П. да бъде осъдено „Ню Медия Груп” АД да му плати сумата 200 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация в бр.23 от 11.06.2016 г. на вестник „Уикенд“, озаглавена „Диабет стопи П. Л.“.
В касационната жалба се навеждат доводи за.неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Конкретните доводи са свързани с това, че съдът е следвало да направи разграничение между твърденията за факти и оценки на факти, че не е преценил правилно позорящите, неверни твърдения в статията и вредите за ищеца от тях. Ответникът не е доказал верността на изложеното в статията, а същевременно информацията в нея не е такава, която обществото следва да научи.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди противоречие с решение № 148/10.07.2015 г. по гр.д.№ 6318/2014 г. на ВКС, ІІІ гр.о. и решение № 249 от 06.01.2020 г. по гр.д.№ 1797/2019 г. на ВКС, ІІІ гр.о. по въпроса: „по какви критерии съдът определя и разграничава фактическите твърдения от негативните оценъчни съждения, съответно определя отговорността за тях.
Ответникът по касация не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното:
В брой 23 от 11.06.2016г. на вестник Уикенд с издател „Ню Медия Груп” АД е публикувана статия със заглавие „Диабет стопи П. Л.“ и с подзаглавие „Убиецът на баретата Е. Ш. се кани да съди България”. Статията започва с изречението: „Осъденият на доживотен затвор за разстрела на баретата Е. Ш. психар от Л. П. С. го е закъсал жестоко с тежък диабет, научи „Уикенд” от свои хора в Ловешкия затвор” и продължава „В момента П. Л., както е известен в родния си град маниакът любител на огнестрелно оръжие, е в добро състояние, но е отслабнал с 20 кг.” В края на статията е написано че: „Великотърновският съд даде на С. доживотен затвор без право на замяна миналия ноември /…./ той вече обжалва присъдата си, /.../ отключеният диабет пък послужи за повод защитниците на П. да поискат полек режим за стрелеца, като молбата ще бъде разгледана в близките седмици.”. Със справка за съдимост на П. С. П. е доказано, че с присъда № 111 от 19.11.2015 г. по нохд № 462/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново, потвърдена с решение № 244/08.02.2017г. по внохд № 202/2016г. на АСВелико Търново, потвърдено с решение № 112/21.08.2017г. по нак.дело № 402/2017г. на ВКС, П. е признат за виновен за това, че на 14.03.2014 г. около 6 часа в [населено място], В. област, на [улица], ет.... в апартамент № ... предумишлено, по начин опасен за живота на мнозина - с описани огнестрелни оръжия направил опит да умъртви повече от едно лице и умъртвил Е. Е. Ш., всички в качеството им на полицейски органи - служители на МВР при изпълнение на службата им - участие в провеждане на полицейска операция на територията на ОД на МВР – Велико Търново, като от деянието, макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици и на основание чл. 116, ал. 2, пр. 4 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 1, алт. 1 и т. 9 във вр. с чл. 115 и чл. 18, ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание доживотен затвор без замяна. Със същата присъда, П. е признат за виновен и за това, че за времето от 18.06.2012 г. до 14.03.2014 г. в [населено място] е държал множество огнестрелни оръжия, описани в присъдата и патрони за тях, за което му е наложено наказания 8 г. лишаване от свобода. Приета е медицинска документация за периода от 18.02.2015г. до 20.12.2019г., вкл. епикриза от 31.07.2014г. на СБАЛЛС-Ловеч-Психиатрично отделение, от която се установява, че П. С. П. е с диагноза смесено личностово разстройство. Според показанията на св.Г. В., с когото П. бил в една килия в периода 2015-2018 г., след като ищецът прочел статията, се учудил, бил крайно възмутен. Тази и други статии от преди, в които се пишело, че бил луд му се отразили много зле – когато започвал да говори за тази статия, очите му се пълнели със сълзи. Притеснявал се да контактува, предвид отразеното в статията че информацията идвала от затвора. Не е имал в този момент проблеми със здравето, освен раните получени при стрелбата от 14.03.2014 г. Не бил психически болен и не е имал промяна в теглото.
Първата инстанция е отхвърлила иска.
За да потвърди решението на първата инстанция, апелативният съд е приел, че е доказано, че статията е издадена от ответника и че неин автор е лица, на което е възложено изготвянето й от редакцията на изданието. Прието е за доказано, че към момента на публикуване на статията е била постановена присъда от първа инстанция, с която ищецът е признат за виновен за убийство, съхранение, без разрешение за това, на множество огнестрелни оръжия и боеприпаси и че тази присъда не е влязла в сила, а е обжалвана от ищеца. Прието е, че по отношение на изразите „убиецът на Ш..” и „осъден на доживотен затвор“ не са изнесени неверни, позорящи или клеветнически твърдения, от които да е пострадало доброто име на ищеца, а вярно са отразени настъпилите факти към момента на публикацията. В публикацията е отразено и, че присъдата е обжалвана, т.е. ясно е от съдържанието на материала, че не е влязла в сила. Съдът е приел, че тази информация е обективно вярна, а не опозоряваща и клеветяща ищеца, поради което по отношение на тези изрази е прието, че не е налице състава на чл. 49 ЗЗД. Съдът се е позовал на практиката на ЕСПЧ, в която се приема, че отразените в конкретна статия факти и обстоятелства трябва да се разглеждат така, както са изглеждали и са били възприети от журналиста към момента на настъпването им, а не от дистанцията на времето, а отделните думи не следва да се преценяват извън употребата им в израза и така да се губи общия смисъл. Затова е преценено като ирелевантно, че присъдата е влязла в сила по-късно. Това, че присъдата не е влязла в сила е отразен в статията обективен факт. По отношение на употребения в статия израз „Лудия” въззивният съд е приел, че не е обиден, нито клеветнически, тъй като е посочен в статията като прякор на ищеца в родния му град, а не за да бъде унизен или за да бъде засегната честта и името в обществото. Обидните и клеветническите думи съдържат нещо унизително за честта и достойнството на другиго. Използването на прякор не носи такова съдържание. По отношение на употребеният в статията израз „психар“ също е прието, че макар да съдържа негативната оценка на автора на статията за личността на П. и да е груб, не е от такова естество и с такова съдържание, че да засяга честта и достойнството му, поради което не е налице противоправно поведение, а е жаргонен и означава, освен психичноболен, така и опасен и непредвидим човек. За този извод, съдът се е позовал на епикризата от 31.07.2014г. и отразените констатации в нея за състоянието и поведението на ищеца в исторически план от 1990 г. до инцидента 2014 г. Относно информация, че ищецът е болен от диабет и е отслабнал с 20 кг., че „го е закъсал жестоко с тежък диабет“, че „отключеният диабет пък послужи за повод защитниците на П.. да поискат по-лек режим за стрелеца, като молбата ще бъде разгледана в близките седмици“ е прието, че не е доказана верността й от събраните доказателства, а напротив – опровергана е, но не е от естество да засегне честта и доброто име на ищеца, макар да е възпрета от него негативна. Поради това, че не съставляват противоправно поведение, за тези изрази е изключена деликтната отговорност на ответното дружество към ищеца. Употребеният в статията израз „маниакът любител на огнестрелно оръжие“ е определен от съда като оценъчно твърдение, което отговаря на пристрастеността на ищеца към огнестрелното оръжие, видно от обсъдената присъда на ОС-Велико Търново и епикризата от 31.07.2014г. Съдът е изходил и от това, че думата „маниак“ се използва за човек, обзет от някаква мания и не носи задължително отрицателен заряд. С тези мотиви, въззивната инстанция е приела, че не са налице елементите на деликта по чл. 49 ЗЗД, поради което иска правилно е отхвърлен от първата инстанция.
Касаторът твърди, че по въпроса: „по какви критерии съдът определя и разграничава фактическите твърдения от негативните оценъчни съждения, съответно определя отговорността за тях е налице противоречие на въззивното решение с решение № 148/10.07.2015 г. по гр.д.№ 6318/2014 г. на ВКС, ІІІ гр.о. и решение № 249 от 06.01.2020 г. по гр.д.№ 1797/2019 г. на ВКС, ІІІ гр.о. С първото решение се приема, че „негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери достоверността на разпространената информация“. Видно от изложеното в мотивите на обжалваното решение, разграничение между твърдени факти, които са потвърдени с доказателствата и информация, чиято истинност не е доказана е направено. Съдът е разгледал всеки от изразите, които ищецът твърди, че са засегнали достойнството и името му, какво представлява и е посочил защо не съставлява деликт. Затова съдът не констатира противоречие между обжалваното решение и посоченото решение на ВКС. С второто решение е направено същото разграничение между оценъчните съждения и фактическите твърдения. Допълнено е и относно това, че изказването на мнение с негативна оценка за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществото, не поражда отговорност, не съставлява противоправно поведение, ако не засяга достойнството на личността, т. е. ако не осъществяват състав на престъплението обида. Въззивният съд се е съобразил напълно с приетото в цитираните съдебни решения, поради което не е налице наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 04.01.2022 г. по гр.д.№ 2203/2021 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от П. С. П..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: