Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * служебно правоотношение

Р Е Ш Е Н И Е № 200

гр. София, 02.10. 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
Г. Михайлова

при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1127 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 290 – 293 ГПК.
С решение № 456/ 13.11.2013 г. по гр. д. № 251/ 2013 г. Хасковският окръжен съд, като потвърждава решение № 214/ 29.08.2013 г. по гр. д. № 251/ 2013 г. на Районен съд – Свиленград, отхвърля исковете на Х. Л. С. срещу Агенция „Митници” – С., както следва:
· за признаване за незаконна и за отмяна на заповед № 427/ 08.02.2013 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, т. 9 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и
· за възстановяване на длъжността „старши митнически специалист” – Митница С. (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ).
Решението се обжалва от Х. С. с оплакване, че въззивният съд е приложил неправилно чл. 327, т. 9 КТ. Претендира разноски.
Решението е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос: Законосъобразно ли е прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, т. 9 КТ без наличието на писмено изявление от служителя, което да изразява неговата категорична воля за прекратяване на трудовото правоотношение на длъжността?
Ответникът Агенция Митници оспорва касационната жалба с възражение, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
Съдът като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, намира следното:
За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че страните са се намирали в трудови правоотношения като касаторът е заемал длъжността „старши митнически инспектор” в Митница - С.. Със заповед № 10230/ 16.12.2009 г. трудовите правоотношения са прекратени. С влязло в сила решение по предходно дело между страните заповедта за уволнение е отменена, а служителят – възстановен на заеманата длъжност. След неговото явяване да я заеме на основание съдебното решение, работодателят издава заповед № 266/ 22.01.2013 г, установяваща възстановеното трудово правоотношение. Междувременно - в периода от незаконното прекратяване до възстановяването – с ПМС № 129/ 26.06.2012 г. на основание чл. 2, ал. 2 З.. е изменен Класификаторът на длъжностите в администрацията и длъжността е определена за заемане от държавен служител. По предложение на работодателя касаторът подава заявление № 94 ХХ/ 3 от 01.02.2013 г. да бъде назначен по служебно правоотношение и декларациите по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и по чл. 111, ал. 2 от З.. Въз основа на тези документи са издадени две заповеди: № 427/ 08.12.2008 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, т. 12 КТ и № 428/ 08.12.2008 г. за назначаването на касатора на длъжността „инспектор” в Агенция „Митници” в митническо бюро К.. В. съд е приел, че заповед № 427/ 08.12.2008 г. е законосъобразна, защото чрез заявлението касаторът е изявил ясна и категорична воля не само за назначаването му по служебно правоотношение, но и за прекратяване на трудовото. Допълнителен аргумент въззивният съд е намерил в това, че възникналото служебно правоотношение не може да съществува паралелно с трудовото.
По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът намира следното: Незаконосъобразно е прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, т. 9 КТ без наличието на писмено изявление от служителя, което да изразява неговата категорична воля за прекратяване на трудовото правоотношение на длъжността. Когато след възникване на трудово правоотношение длъжността бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител и нормативно се предвиди възможност за преминаване от трудово в служебно правоотношение, подаденото заявление за назначаване като държавен служител не представлява изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 16 от Конституцията на Република България, трудът се гарантира и защитава от закона. В. закон делегира на обикновения законодател (и само на него) да уреди условията и реда, които осъществят гаранцията и защитата на правото на труд като основно право за българските граждани (чл. 48, ал. 1 К.). Ето защо всички основания за прекратяване на трудовото правоотношение в обективното ни право са изчерпателно уредени от обикновения законодател, като Кодексът на труда провежда техниката на групирането им по критерии. В чл. 327 КТ са основанията, които пораждат потестативно (преобразуващо) право на работника или служителя да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие. То е в групата на тези, които се упражняват извънсъдебно. За да породи ефект, изявлението на работника или служителя следва да е в писмена форма (чл. 335, ал. 1 КТ), да е насочено към работодателя и да инкорпорира ясна и категорична воля за прекратяване на трудовото правоотношение. Само тогава едностранното изявление с адресат е годно да породи правни последици – да прекрати трудовото правоотношение от момента на получаването (чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ). Съответно незаконосъобразна и подлежи на отмяна всяка заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание по чл. 327 КТ, включително и по т. 9, ако е издадена от работодателя, въпреки липсата на писмено изявление от служителя, което да изразява неговата категорична воля за прекратяване на трудовото правоотношение на длъжността.
Когато след възникване на трудовото правоотношение, длъжността бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, се осъществява общо основание за прекратяване на трудовото правоотношение - по чл. 325, т. 12 КТ. Дори когато с нормативен акт е предвидена възможност за преминаване от трудово в служебно правоотношение, подаденото заявление за назначаване на служителя като държавен не представлява изявление на служителя за прекратяване на трудовото правоотношение. Заявлението за назначаване е насочено към възникване на новото (служебно) правоотношение и предпоставките за неговото упражняване са на плоскостта на административното, не на гражданското (трудовото) право.
По основателността на касационната жалба и с оглед дадения отговор съдът намира, че въззивният съд е приложил неправилно чл. 327, т. 9 КТ. Като резултат от влязлото в сила решение по предходния трудов спор и при предпоставките на чл. 345 КТ е било възстановено трудовото правоотношение между страните в неговия вид към датата на незаконното прекратяване. Това, че междувременно длъжността, която се е изпълнявала по трудово правоотношение, е определена за заемане от държавен служител с изменението на Класификатора на длъжностите в администрацията (ПМС № 129 26.06.2012 г), не е пречка решението да породи конститутивно действие, но към момента на възстановяването се е осъществило основанието на чл. 325, т. 12 КТ. Заявлението по чл. 8 З.. и декларациите по чл. 7 З., които касаторът е подал, изявяват ясната му и категорична воля за възникване на ново (служебно) правоотношение. Съставените документи са без значение за трудовото правоотношение и в частност, не инкорпорират изявление на касатора за прекратяване на трудовото правоотношение. Те са от значение за факти, чиято уредба е в административното право. Следователно незаконна е и подлежи на отмяна заповедта за уволнението на касатора по чл. 327, т. 9 КТ. К. следва да бъде възстановен на заеманата длъжност, доколкото незаконната заповед е прекратила безсрочно трудово правоотношение (възстановеното). С отмяната на въззивното решение исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ подлежат на уважаване от касационната инстанция.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се поставят изцяло извършените от ищеца разноски. Възнагражденията на всеки от двамата адвокати са уговорени и платени според учредената ограничена представителна власт – за процесуалните действия, извършени пред различни инстанция.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 456/ 13.11.2013 г. по гр. д. № 757/ 2013 г. на Хасковски окръжен съд.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА И ОТМЕНЯ заповед № 427/ 08.02.2013 г, с която директорът на Агенция „Митници” прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 327, т. 9 КТ, – по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на Х. Л. С. ЕГН [ЕГН] срещу Агенция „Митници”.
ВЪЗСТАНОВЯВА Х. Л. С. на длъжността „старши митнически специалист” в Митница С. – по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на Х. Л. С. срещу Агенция „Митници”.
ОСЪЖДА Агенция „Митници” да заплати на Х. Л. С. сумата 2 300 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.