О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 482 Гр.София, 28.05.2020г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.4753 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Ж. срещу решение №.125/12.07.19 по г.д.№.542/18 на АС Пловдив – в частта, с която, решение №.42/9.02.18 по г.д.№.59/16 на ОС Стара Загора е отменено в частта, с която Б. Б. и И. Б. /като наследник на починалата Е. Б./ са осъдени да платят на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД на касаторката 21650лв., дадени през периода 1992г.-м.06.16г. в изпълнение на договор за издръжка и гледане, изповядан с нот. акт №.16, т.ХІ, н.д.№.3379/91, и искът й за тази сума е отхвърлен. Ответните страни Б. Б. и И. Б. не вземат становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че през 1991г. Б. Б. и Е. Б. /починала в хода на производството/ са продали процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си Д. Б., починала през 2012; нейният единствен наследник - дъщеря й Е. Ж., не е изпълнявала задълженията за издръжка и гледане на прехвърлителите /нито един от свидетелите не е установил дори еднократно посещение и предоставяне на грижи, издръжка в натура или в пари/, като предвид необходимостта от непрекъснато изпълнение на договора /доколкото изпълнението на задължението за издръжка и гледане предполага ежедневна престация на такива грижи и издръжка в натура, така че да бъдат задоволени в пълен обем нуждите на кредитора от битова страна – подслон, храна, отопление, осветление, транспорт и др., както и за опазване и поддържане на здравето му - медицинска помощ, лекарства и т.н., от всичко необходимо за нормален и спокоен живот – като изпълнението в един период не може да компенсира неизпълнение в друг/, същият е развален /прието е, че за основателността на иска е без значение дали праводателката на Е.Ж. е изпълнявала задължението си по договора/ - с влязлото в сила в тази част първоинстанционно решение. По насрещната претенция по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за връщане на даденото на отпаднало основание – за заплащане на паричната равностойност на положените от праводателката на Е.Ж. и от последната грижи и издръжка през периода 1992-м.06.16, съдът е приел, че за уважаването й е необходимо да се докаже какво точно е дадено, изпълнено по договора, и отпадане на основанието, на което е извършено изпълнението. Посочил е, че от свидетелските показания е установено, че Д.Б. е ходела при родителите си и е носела торби с храна и лекарства, но те не конкретизират периода, за който се отнасят /само показанията на св. И. касаят кратък отрязък от целия период – 2000-2001г./, респективно не установяват колко често са били тези посещения и дали носените продукти са задоволявали изцяло потребностите на прехвърлителите от храна и лекарства /св.Г. твърди, че Д. идвала не по-често от 2 пъти месечно, както и че синът им И. също им носел храна/. Същевременно по повод иска за увеличената стойност на имота в резултат на извършени подобрения, съдът е посочил, че липсват данни прехвърлителите да са се оплаквали, че е имало неизпълнение на договора от страна на дъщеря им Д.; не е имало и никакви индиции към този момент, че има основания за развалянето му-поради което /в съответствие с т.6 ППВС 6/74/ е прието, че доколкото по време на извършване на подобренията тя не е знаела, нито се установява да е виновна за предстоящо разваляне на придобивното основание, то обезщетението за извършените подобрения следва да се определи по правилата на чл.72 ЗС – като се присъди увеличената стойност на имота. При тези обстоятелства е прието, че по делото не се установява обема на изпълняване на задължението за издръжка–т.е. дали Д.Б. е задоволявала всички нужди на родителите си за закупването на храна, не е доказано да е плащала битови сметки, не се установява вида, количеството и стойността на закупуваните лекарства. За периода след нейната смърт-от 2012 до 2016 пък е налице пълно неизпълнение на задължението за издръжка и гледане от страна на Е. Ж.. При това положение е формиран извод, че не е установен първият елемент от фактическия състав - вида и размера на изпълнението по договора, поради което, макар да е налице вторият – разваляне на договора, искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК /очевидна неправилност/ във връзка със следните въпроси: 1.“Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да се произнесе по всички относими доказателства по делото, както и по направените от страните твърдения и предявени възражения, а не избирателно по някои от тях, както и във връзка с това да мотивира и обоснове правните си изводи?“ /реш.№.283/ 14.11.14 по г.д.№.169/14, ІV ГО/; 2.“Следва ли при разваляне на алеаторен договор на основание чл.87 ал.3 ЗЗД и при предявен в тази връзка насрещен иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД на неизпълнилата договора страна да й бъде възстановено всичко, което тя е дала в изпълнение на същия алеаторен договор за периода на неговото действие? /реш.№.88/16.04.13 по г.д.№.528/ 12, ІV ГО/; 3.“Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебните експертизи без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл.202 ГПК и трябва ли съдът, независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“ /реш.№.248/16.11.15 по г.д.№.1271/15, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с втория изведен въпрос. Съгласно цитираната практика отношенията между страните във връзка с даденото по разваления договор следва да се уредят съобразно чл.55 ЗЗД, като всеки дължи връщане на даденото на отпаднало основание или неговата равностойност, ако полученото не е налице в неговия патримониум или връщането му е невъзможно по други причини. Обосновани са твърденията на касатора, че отхвърляйки иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД при констатация за наличие на някакво изпълнение, въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на жалбата по същество. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 433лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.125/12.07.19 по г.д.№.542/18 на АС Пловдив. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 433лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнение, за прекратяване на производството. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: