Р Е Ш Е Н И Е № 85 гр. София, 04.07. 2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 4262 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ап. 4А, срещу решение № 133 от 13. 07. 2017г. по в. гр. дело № 211/2017г. на Пловдивски апелативен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 12 от 05. 01. 2017г. по гр. д. № 1204/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на ищцата М. Д. С. от [населено място], [улица], сумата 21 390 евро, на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, съставляваща двойния размер на платен от ищцата задатък по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22. 07. 2015г., ведно със законната лихва от 17. 05. 2016г. до окончателното плащане, както и сумата 3 574 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата съдебна инстанция. Жалбоподателят релевира основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а именно неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Поддържа, че апелативният съд не е обсъдил всички оплаквания във въззивната жалба, вкл. тези за наличие на обективно обстоятелство /форсмажорни обстоятелства за спиране на строителството – наличие на подпочвени води/ за неизпълнение в срок на задължението за построяване на процесната сграда; за това че при неизпълнение на задълженията за построяване на обекта в договорения срок и за сключване на окончателен договор не се дължи уговорения в процесния предварителен договор задатък, тъй като той е договорен за друго договорно неизпълнение; за това че ищцата е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнила задължението си за заплащане на остатъка от договорената продажна цена, при което няма право на задатък и да развали предварителния договор; за прекомерност на договорения задатък и за това, че макар да е уважен главния иск по чл. 93 ЗЗД, липсва произнасяне по предявеното евентуално възражение за прихващане на ответника за сумата 2 673. 60 евро. Моли въззивното решение да бъде отменено, а делото – върнато на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав или да бъде постановено ново решение по същество на спора съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски за всички съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ищцата М. Д. С. не подава отговор на касационната жалба. С определение № 101 от 13. 02. 2018г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция отпреди изменението в ДВ бр. 86 от 27. 10. 2017г./ по следните процесуалноправни въпроси: 1/ „Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника?“ и 2/ „За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства?“. По тези правни въпроси е налице задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, редакция отпреди изменението в ДВ бр. 86 от 27. 10. 2017г.: ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 157/08.11.2011г. по търг. дело № 823/2010г. на II-ро търг. отд., решение № 344/21.09.2012г. по гр. дело № 862/2011г. на IV-то гр. отд., решение № 127/05.04.2011г. по гр. дело № 1321/2009г. на IV-то гр. отд., решение № 554/08.02.2012г. по гр. дело № 1163/2010г. на IV-то гр. отд., решение № 194/18.06.2013г. по гр. дело № 1100/2012г. на IV-то гр. отд., решение № 214 от 15. 03. 2017г. по гр. дело № 112/2016г. на ІV-то гр. отд. и решение № 94 от 28. 03. 2014г. по гр. дело № 2623/2013г. на ІV-то гр. отд., която следва да намери приложение и по настоящото дело. Според последната въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията, вкл. възраженията за прихващане, и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, когато намери първоинстанционното решение за правилно и го потвърди, въззивният съд може да не преповтаря в мотивите към въззивното решение, приетото за установено и правните изводи на първоинстанционния съд, а може да препрати към тези мотиви на първоинстанционното решение, като същевременно следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, но не като контролно-отменителна инстанция, а в качеството си на такава по съществото на спора, т. е. чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. По съществото на касационната жалба: Пловдивски апелативен съд не е обсъдил в мотивите на своето решение всички правнорелевантни възражения на ответника във въззивната му жалба, направени своевременно с отговора на исковата молба /за липсата на договорна уговорка в процесния предварителен договор за плащане на задатък от продавача при твърдяното договорно неизпълнение; за неизправността на ищцата – купувач, при която направеното от нея разваляне на договора не е породило правно действие и съответно тя не би имала право на задатък; за прекомерност на договорения задатък и др./, както не е обсъдил и приетото за съвместно разглеждане с доклада на първоинстанционния съд евентуално възражение за прихващане за сумата 2 673. 60 евро /обичайния задатък при покупко – продажба на имот с процесната цена/, която ответникът желае да бъде прихваната със задължението му да върне платената първа вноска от договорената цена в размер на 10 695 евро, което възражение е останало необсъдено и от първоинстанционния съд, въпреки че предявеният иск е уважен, в какъвто смисъл се съдържа оплакване във въззивната жалба. По предявения иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е приел за безспорно, че страните са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот в [населено място], по който ищцата е платила на ответника процесната парична сума от 21 390 евро по банков път, към момента на сключване на предварителния договор. Счел е, че тази сума представлява задатък, подлежащ на връщане в двоен размер от ответника поради това, че той е неизправна страна по предварителния договор /не е изпълнил задълженията си да построи сградата със съответното разрешение за ползване и да сключи окончателен договор за продажба в договорените срокове/, като е намерил за неоснователни доводите на ответника във въззивната жалба, че не се касае за задатък по смисъла на чл. 93, ал. 2 ЗЗД, тъй като в самия процесен предварителен договор са налични клаузи, сочещи че сумата е дадена като задатък и подлежи на връщане в двоен размер при виновно неизпълнение на договорни задължения на ответника – продавач. При извеждане на горните фактически и правни изводи Пловдивски апелативен съд не е обсъдил възражението на ответника, че договореният в процесния предварителен договор за продажба задатък /чл. 7, т. 4/ е за конкретно договорно неизпълнение, различно от твърдяното от ищцата /неизпълнение на задълженията на продавача да построи сградата със съответното разрешение за ползване и да сключи окончателен договор за продажба в договорените срокове/, при което съобразно отговора на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отразило се на правилността на обжалваното решение. Съгласно чл. 7, т. 4 от предварителния договор за продажба на недвижим имот от 22. 07. 2015г., в случай на неизпълнение от страна на продавача – ответник на задълженията му по чл. 7, т. 2 и т. 3 до сключване на окончателен договор, той ще се счита неизправна страна по договора и ще дължи връщане на платения от купувача – ищцата задатък в размер на 10 695 евро /първата платена на 22. 07. 2015г. вноска от договорената цена по предварителния договор/ - в двоен размер. Задатъкът е акцесорно съглашение между страните по договор, предоставящо на изправната страна право в определени, конкретно договорени хипотези, при конкретно договорно неизпълнение на насрещната страна, да развали договора /да се откаже от него/, без да спазва реда по чл. 87 ЗЗД и като получи престация в размер на договорения задатък, без да е нужно да доказва вреди от договорното неизпълнение. Възможно е задатакът да е уговорен като обезпечение на кое да е договорно задължение на насрещната страна или само на част или на конкретно договорно задължение. И. страна по договора може да се възползва от договорната клауза за задатък само за конкретно договореното неизпълнение на неизправната насрещна страна, по отношение на което се разпростират обезпечителната и обезщетителната функции на задатъка. По процесното правоотношение ищцата твърди като основание за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 93, ал. 2 ЗЗД неизпълнението от страна на последния на задълженията му за построяване на сградата с разрешение за ползване и за сключване на окончателен договор в договорените срокове по процесния предварителен договор. Именно това неизпълнение е посочено в отправената нотариална покана до ответника за заплащане на договорения в нейна полза задатък при осъществения отказ от процесния предварителен договор. Задатъкът в полза на ищцата – купувач обаче е договорен съгласно чл. 7, т. 4 от предварителния договор от 22. 07. 2015г. само и единствено при неизпълнение от страна на продавача – ответник на задълженията му по чл. 7, т. 2 и т. 3: да прехвърли с окончателния договор недвижим имот, чист от всякакви тежести /учредени в полза на трети лица вещни права, вещни тежести, вписани искови молби, възбрани и ипотеки/. Такова договорно неизпълнение на ответника не е установено в процеса, напротив ответникът изявява желание за сключване на окончателен договор при изпълнение на насрещните задължения на ищцата /заплащане на останалата част от договорената продажна цена/, поради което за ищцата не е възникнало субективното право да иска платения задатък в двоен размер. Последният тя може да претендира само за онова договорно неизпълнение, за което е уговорен /чл. 7, т. 2 и т. 3 от предварителния договор/. Това обстоятелство е достатъчно за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД като неоснователен. В допълнение следва да бъде посочено, че ищцата не е установила качеството си на изправна страна по процесния предварителен договор, само в която хипотеза тя би могла да претендира задатък. Съгласно чл. 1, т. 3 от предварителния договор, купувачът дължи в срок от 10 дни от съставяне на акт обр. 14 втората вноска от договорената продажна цена в размер на 13 368 евро. Не е установено в процеса, кога е съставен акт обр. 14 за процесната сграда, завършена на груб строеж още към момента на сключване на процесния предварителен договор, а и изразената готовност от ищцата, без предприети съответни действия, да плати на кредитора си втората вноска от продажната цена, не съставлява изпълнение на поетото от нея договорно задължение. Обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила при преценка на приетите доказателства, поради което то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, настоящият съдебен състав дължи постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на спора по главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалното възражение за прихващане на ответника. С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 3 904 лв. – съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции, включващи държавни такси за въззивната и касационна жалби и хонорар за един адвокат пред първата съдебна инстанция. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 133 от 13. 07. 2017г. по в. гр. дело № 211/2017г. на Пловдивски апелативен съд, гражданско отделение, първи състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. Д. С., ЕГН: [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ап. 4А, иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата 21 390 евро, съставляваща двойния размер на платен от ищцата задатък по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22. 07. 2015г., ведно със законната лихва от 17. 05. 2016г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА М. Д. С., ЕГН: [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата 3 904 лв. – съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: